site.btaЗам.-министър Николай Николов пред БТА: Днес България, Румъния и Гърция ще кандидатстват заедно за трансграничен проект в рамките на ЕС

Днес (6 февруари) България, Румъния и Гърция ще кандидатстват заедно за трансграничен проект в рамките на Европейския съюз, съобщи в интервю за БТА заместник-министърът на енергетиката Николай Николов. По думите му, ако проектът бъде припознат за такъв от ЕС, трите държави ще могат да разчитат на финансиране. 

Пред БТА той каза още, че в момента България и Румъния обсъждат възможността да направят заедно проект около морската си граница. 

“Сега разглеждаме детайлите и възможностите с нашите румънски колеги. Искаме да използваме това, че сме съседи, че сме в едно и също море”, уточни заместник-министърът. Днес той посети Букурещ и участва в конференцията за инвестиции във възобновяеми енергийни източници "Енергийна седмица на Черно море" (Energy Week Black Sea). 

Ето какво сподели заместник-министър Николай Николов в интервю за БТА. 

Господин Николов, днес, в рамките на международната конференция за инвестиции във възобновяеми енергийни източници "Енергийна седмица на Черно море" (Energy Week Black Sea) в Букурещ съобщихте, че от шест месеца работите активно с румънските си колеги за създаването на обща рамка за съвместни проекти в сферата на енергетиката. Бихте ли ни дали малко повече конкретика?

През последните шест месеца, откакто това правителство е на власт, работим усилено с нашите колеги от съседни държави, най-вече с Румъния и Гърция. За наша радост, срещаме изключително топли, много добри отзиви от тях. Срещите на ниво правителство, на ниво премиер, на ниво министерства станаха абсолютно регулярни, да не кажа ежемесечни. А това само показва интереса и възможностите. Всички осъзнаваме, че когато тръгнем да правим нещо заедно в региона, ставаме по-интересни - за пазара, за Европейската комисия, за всички. 

Знаете, че на 19 януари бе подписана обща декларация между тримата министри на енергетиката в Атина. От нея произтича заедно да развиваме потенциала на офшорния вятър. На пръв поглед няма много общо между Егейско море и Черно море. Но не е така. Защо? Защото техният потенциал там е сериозен. Същевременно днес чухме впечатляващи числа за потенциала в Черно море. Идеята е да комбинираме това с обща рамка, която да предложим на инвеститорите. Обща рамка по отношение на лицензионните режими, разрешителния режим, как да се организират общи търгове, хармонизирано законодателство в тази област - първично и вторично. 

Гърция например е малко по-напред със законодателството си по отношение на офшорния вятър. Както разбрахме, и Румъния сега го развива. Ние кандидатстваме за трансграничен проект в рамките на Европейския съюз. И днес трите държави заедно подаваме този проект. И дотолкова, доколкото той бъде припознат за такъв от ЕС, бихме могли да разчитаме на финансиране.

Тези съвместни проекти, които ще правим с Румъния например, предвиждат ли изграждането на общ енергиен остров в Черно море? Идея, която се коментира от началото на миналата година.

Към момента обсъждаме с нашите румънски колеги възможността да направим заедно някакъв проект. България и Румъния като държави. Да направим проект около нашата морска граница, да използваме това, че сме съседи, че сме в едно и също море. 

В България обаче се чуват силни гласове против производството на ток от вятърни електроцентрали в Черно море и така наречената офшорна вятърна енергия. С какви аргументи ще убедите противниците на идеята?

Трябва да работим с обществото в тази посока и да разясним за какво става дума. На първо място офшорния потенциал не бива да се развива, по мое мнение, за сметка на туризма, на биоразнообразието или на рибарството. Ние всъщност няма да открием топлата вода. Тя вече е открита. Ето защо трябва да се поучим от опита на другите държави, където това вече е развито, а не ние да се опитваме да ги изобретим. Разбира се, ще се чуят гласове, които ще кажат: “Да де, но това е Северно море. Там няма туризъм. Или не в тази степен”. Сигурно е вярно, няма развит туризъм в такава степен. Но риби има в Северно море. Даже, доколкото знам, не че това е моята експертиза, но доколкото знам, има повече отколкото в Черно море. Обикновено тези вятърни паркове, ако мога така да ги нарека, са доста далеч от брега, говорим за 20-30 км навътре в морето. Практически е невъзможно туристът да усети по някакъв начин работата им. Било то чрез шум или визуално. 

А по отношение на биоразнообразието, опазването на околната среда, рибарството, съм сигурен, че имаме какво да научим от нашите колеги, които вече са го правили на толкова много места по света. Те при всички положения са спазвали, особено скандинавските държави, най-високите стандарти. 

В рамките на конференцията изразихте надежда Черно море да се превърне в хъб и споделихте мнение, че регионът може да стане още по-интересен за инвеститори. Как на практика? Особено на фона на войната в Украйна, която застраши сигурността в региона. 

Войната в Украйна е нещо лошо. За съжаление продължава. И никой инвеститор не е привлечен от това. Особено предвид факта, че в задния ни двор има война. Или в съседство. Но се надяваме това да приключи. Колкото по-скоро, толкова по-добре. 

Същевременно трябва да направим необходимото, за да развием района. Като правителство изповядваме философията, че трябва да създадем рамка. Законодателна, лицензионна, социална. Да направим потенциалната инвестиция комфортна. Ако наистина сме успели, инвеститори ще има със сигурност. Това е пазарът. Той не търпи празно място. Инвеститорите търсят предвидимост и прозрачност.