Една година преди края на мандата си, Клаус Йоханис е румънският президент с най-нисък рейтинг. Обясненията на експертите са многобройни - от разочарованието на електората до скромното участие във вътрешната политика, пише в свой анализ вестник “Адевърул”.
Държавният глава влиза в последната година от своя мандат с доверие от 16,2 процента, показва проучване на социологическата агенция ИНСКОП (INSCOP) от декември 2023 г. За сравнение, в началото на 2014 г. предшественикът на Клаус Йоханис, Траян Бъсеску, тогава в последната година от двата си мандата като президент, е имал рейтинг на доверие от 22,1 процента (проучване на ИНСКОП). През януари 2004 г. Йон Илиеску, който също е бил в края на мандата си по онова време, се е радвал на доверие от 49 на сто (проучване на IMAS).
С преброените дни в двореца Котрочени, Клаус Йоханис започва да губи позиции, включително в Национално-либералната партия, където политиците са все по-разочаровани от отношенията с него, но особено притеснени са за изборите му за лидерство в партията, които биха могли да доведат либералната формация до трето, а може би дори четвърто място в Европейския парламент, което би означавало изборна катастрофа, твърдят източници от висшето ръководство на НЛП за "Адевърул”.
„Другите президенти, за добро или за лошо, запазиха част от своя електорат. Така нареченият твърд електорат. При Йоханис проблемът е, че от една страна тези, които не са гласували за него, левият електорат плюс този на националистическата партия Алианс за единство на румънците (AUR), нямат причина да му симпатизират. От друга страна той разочарова дори електората, който го подкрепи, т.е. хората, които гласуват за Съюз за спасение на Румъния (USR) и част от либералния електорат”, твърди социологът Мирча Киву.
Политологът Джордже Жиглау смята, че напоследък Клаус Йоханис не се откроява с решаването на политически кризи или големи проблеми, а с противоречия относно чуждестранните си визити.
„Имахме тази голяма политическа коалиция, която управляваше и работеше добре, без нужда от посредничество. Ротацията стана без никакви проблеми. Това лиши Йоханис от участие, което би му осигурило видимост. В ежедневната политика той присъстваше само от гледна точка на чуждестранни посещения, въпросът за разходите, които не бяха прозрачни. И те бяха представени предимно в негативен смисъл в публичното пространство. Това вбеси още повече хората”, коментира Джордже Жиглъу.
Политологът Кристиан Първулеску твърди, че Йоханис е бил „мишена“ на хибридната война, водена от Русия и е бил засегнат и от вътрешнополитически конфликти. Той прави паралел между настоящия и предишния президент на Румъния.
“За разлика от предишните президенти, Клаус Йоханис не се интересуваше много от комуникацията. Той е пълна противоположност на Траян Бъсеску. С други думи, той не е от тези, които вярват, че агресивното и постоянно общуване може да донесе нещо добро. Проектът на Клаус Йоханис нямаше за цел да бъде обичан, а да създаде функционална политическа система”, обяснява Първулеску.
На подобно мнение е и социологът Мирча Киву.
“Клаус Йоханис създаде система, която смята за жизнеспособна, за която е готов да пожертва популярност, а именно тази система, която предполага политическа стабилност, защото основното условие за икономически просперитет е политическата стабилност. Някои я виждат като продължение на Социално-либералния съюз (USL), но всъщност не е, защото това не е политически съюз, това е система на управление, превърнала се в модел на Балканите", коментира Мирча Киву.
"Българите я превзеха, но и други я гледат с интерес”, отбелязва анализаторът.
Според него Йоханис има добър имидж в чужбина, въпреки че е атакуван у дома.
„Той е уважаван в Брюксел, както никой президент на Румъния досега, уважаван е в международен план, но е атакуван у дома”, казва социологът. Той смята, че европейските избори са необходим тест, за да се изясни ситуацията в отношенията между Йоханис и НЛП, Йоханис и коалицията.
„Мисля, че след изборите за Европейски парламент не само либералите, но и всички партии ще си направят сметката какъв е техният потенциал и ще видят дали имат нужда от нови съюзи, промени в ориентация, лидери и така нататък“, казва в заключение социологът.
/ВН/
news.modal.text
