„През последните години борбата с корупцията не е така видима. Няма ли вече корупция в Румъния?“ Този въпрос зададе журналист от телевизия Про ТеВе на главния прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията (DNA) Мариус Войняг.
През изминалата година DNA успя да постигне осъдителни присъди по няколко нашумели случая. Двама бивши министри на финансите, двама кметове и един председател на Окръжен съвет бяха сред високопоставените политически фигури, озовали се зад решетките през 2023 г. след осъдителни присъди по дела за корупция, обобщи информационният сайт Зиаре в края на годината.
Други обвиняеми обаче извадиха късмет. Дъщерята на бившия президент Траян Бъсеску, Йоана, и бившият заместник-председател на Националната агенция за данъчна администрация Шебран Поп бяха сред „големите имена“, които миналата година се отърваха от обвиненията в корупция поради изтекла давност. Това обаче е само върхът на айсберга, тъй като броят на делата, приключени с констатация за изтекла давност за наказателна отговорност, достигна на 25 декември 2023 г. бройката от 6747, посочва Зиаре.
През 2023 г. бяха издадени по-малко на брой ефективни присъди в сравнение с предходни години, отбелязва информационният сайт и уточнява, че това се дължи и на решения на Конституционния съд на Румъния и на Върховния касационен съд в периода 2018-2022 г., които доведоха до прекратяване на дела поради изтекла давност.
В казуса се намеси и Съдът на ЕС, след като бе сезиран от Апелативния съд на град Брашов. На 24 юли съдът в Люксембург излезе с решение, което дава право на съдебните инстанции в Румъния да не прилагат решенията на Конституционния съд и на Върховния касационен съд за давността, ако с тези решения се нарушава правото на ЕС.
В правния свят в Румъния обаче съществуват множество интерпретации във връзка с прилагането на решението на Съда на ЕС. Като цяло съдилищата в Румъния очакват Върховният касационен съд да даде тълкувание във връзка с прилагането на решението на европейския съд.
Междувременно обвинения в корупция отпадат поради давност. Това стана например с делото срещу Йоана Бъсеску и Елена Удря (бивш министър на туризма и регионалното развитие, която е в затвора с присъда по друго дело) за незаконно финансиране на предизборната кампания на Траян Бъсеску за президентските избори през 2009 г. През ноември Върховният касационен съд отхвърли жалба на антикорупционната прокуратура и обвиненията срещу Удря и Йоана Бъсеску, които бяха осъдени на първа инстанция съответно на 8 и 5 години затвор, отпаднаха поради давност.
В интервю за телевизия Про ТеВе през октомври главният прокурор на DNA Мариус Войняг, който встъпи в длъжност през март 2023 г., не коментира в детайли тази ситуация, нито твърденията, че законодателят умишлено не се е намесил в продължение на четири години (между отделните решения на Конституционния съд и Върховния касационен съд), за да може някои хора да се отърват от дела за корупция поради изтекла давност.
Войняг обаче изрази надежда, че рано или късно ще бъде намерено решение на равнище Върховен съд, за да не се създават „ситуации, които биха унищожили всичко“. „Имаме нужда от предвидимост. Имаме дела, които са висящи, важни дела, и сме заинтересовани да имаме единно решение по тях", каза главният антикорупционен прокурор пред Про ТеВе. Той призна, че в последно време антикорупционната прокуратура (DNA) се е отклонила леко от целта, за която е била създадена.
DNA бе създадена през 2002 г. като специализирана прокуратура, която да се занимава с корупционни престъпления по средните и високите етажи на властта.
През 2015 г., когато DNA се ръководеше от настоящия европейски главен прокурор Лаура Кодруца Кьовеши, нивото на доверие в прокуратурата беше над 60 процента. С напускането на Кьовеши доверието в DNA започна да спада от година на година, а през 2022 г. се срина до 21 процента. Една от причините за това е свързана с мнението на румънците, че високопоставени служители, обвинени или осъдени за корупция, се разхождат свободно от имот на имот, придобит чрез измами за милиони евро, писа Дойче веле в анализ по темата.
Сред най-нашумелите дела за корупция, които намериха развръзка през 2023 г., бе това на бившия кмет на град Бая Маре Каталин Керекеш, който бе осъден през ноември на пет години затвор за вземане на подкупи. Той успя да избяга от страната непосредствено преди произнасянето на присъдата с личната карта на свой роднина, на когото прилича. Бягството предизвика скандал и вълна от оставки в структурите на МВР. Керекеш бе заловен няколко дни по-късно в Германия, а екстрадицията му може да се очаква през пролетта на тази година, според министъра на правосъдието Алина Горгиу. Каталин Керекеш е кмет на Бая Маре от 2011 г. Той е членувал в няколко политически партии, последно - в управляващата в момента Социалдемократическа партия (СДП).
Бившият кмет на Питещ от периода 1992-2015 г. Тудор Пендюк, също член на СДП, се озова зад решетките на 5 май. Той бе осъден на четири години затвор от Апелативния съд на Букурещ за злоупотреба със служебно положение във връзка със закупуването на 80 автобуса на стойност 6,3 милиона евро. В замяна на възлагането на обществената поръчка на конкретна фирма градоначалникът получил апартамент на стойност 130 000 евро за дъщеря му Ема Пендюк. За отбелязване е фактът, че на първа инстанция кметът бе осъден на 8 години затвор, а обвиненията във вземане на подкуп отпаднаха поради давност, припомня Зиаре.
Бившият финансов министър Дариус Вълков (СДП) бе осъден през месец май на шест години затвор за търговия с влияние и пране на пари по времето, когато бе кмет на град Слатина (2004-2012 г.) По друго дело – за вземане на подкупи, обвиненията срещу Вълков отпаднаха поради давност. По време на съдебния процес излезе информация, че Вълков е получил подкупи в размер на милион и половина евро, с част от които купувал ценни картини, включително на Реноар, Пикасо, Анди Уорхол и на бележити румънски художници като Николае Тоница, Корнелиу Баба и Николае Григореску. Случаят бе наречен "делото с картините", след като прокурорите откриха произведения на изкуството, скрити във фалшиви стени на негови имоти. В момента на обявяването на присъдата Вълков бе в Италия, където живееше от няколко години, но през август бе екстрадиран в Румъния за изтърпяване на наказанието.
Екстрадиция от Италия най-вероятно ще последва за още един известен румънски политик, осъден за корупция – бившия председател на Окръжния съвет на Нямц Йонел Арсене (СДП). Той бе осъден през март на шест години и осем месеца затвор за търговия с влияние. Съдът всъщност намали първоначалната присъда от осем години и четири месеца затвор. Малко преди обявяването на присъдата Йонел Арсене избяга в Италия, но скоро след това се предаде на властите в град Бари. На 4 ноември Върховният касационен съд на Италия реши Йонел Арсене да бъде предаден на Румъния, но италианските му адвокати сезираха Европейския съд по правата на човека, твърдейки, че в Румъния той ще бъде подложен на нехуманно отношение. Развръзката по този случай предстои.
Бившият министър на финансите Себастиан Владеску (Национално-либерална партия) влезе в затвора през май, след като получи присъда от седем години и четири месеца лишаване от свобода заради вземане на подкуп по дело, свързано с възлагане на поръчка за рехабилитация на железопътната линия Букурещ-Констанца. Зиаре посочва, че комисионата от австрийската фирма Swietelsky е била в размер на 20 милиона евро.
През изминалата година дойде поне частично развръзката и на друг скандален случай, който не е пряко свързан с работата на DNA. Марио Йоргулеску, син на президента на Румънския футболен съюз Джино Йоргулеску, бе осъден заради катастрофа през 2019 г., при която загина един човек. През октомври Апелативният съд на Букурещ осъди Марио Йоргулеску на 13 години и осем месеца затвор за убийство и шофиране под въздействие на алкохол и наркотици (кокаин). Родителите на Марио обаче го изведоха от страната с частен самолет веднага след катастрофата. Твърди се, че той е хоспитализиран в частна клиника в Италия заради психично разстройство. Румънските власти опитват да го върнат в страната за изтърпяване на наказанието.
Главният прокурор на DNA Мариус Войняг призна пред Про ТеВе, че равнището на разследваните напоследък случаи не е достатъчно високо.
„Ако искаме от DNA да се занимава със случаи на корупция с полицаи, хванати с 9 литра палинка или 10 кила суджуци, и да се специализираме в тази зона, тогава това и ще получим. В момента правим одит на дейността на DNA и ви казвам, че трябва да се върнем към основния елемент на работа, което означава разследване на случаите на голяма корупция“, заяви Войняг. Според него прокурор от DNA би трябвало да поема поне едно дело „от голям калибър“ годишно.
Главният прокурор на DNA напомни, че последиците от корупцията са колосални и цитира проучване на Европейския парламент, според което щетите от корупция възлизат на около 15 процента от брутния вътрешен продукт. „Става дума за десетки милиарди евро годишно, които ние губим. Мисля, че в настоящия момент не сме постигнали истинския си потенциал като държава и една от причините за това е корупцията“, каза главният прокурор на DNA.
/ПК/
news.modal.text
