За Гърция 2023 г. започна с очаквания напредъкът да продължи във всички области и най-вече в икономиката. В голяма степен те бяха оправдани, макар че страната премина през няколко трагедии и природни бедствия, които, наред със затрудненията от икономически характер, причиниха и болката от загубените човешки животи, а природните катаклизми увеличиха опасенията от все по-сериозните ефекти на климатичните промени.
Два влака, пътнически и товарен, се сблъскаха челно малко преди полунощ на 28 февруари в прохода Темпе недалеч от град Лариса, Централна Гърция. В катастрофата, която стана при много висока скорост, загинаха 57 души, а още десетки бяха ранени. Повечето от жертвите бяха млади хора – студенти, които се връщаха в солунските университети. Обвинения бяха повдигнати на дежурния ръководител на движението на гара Лариса. Постепенно се разкри обаче, че 59-годишният служител не е бил добре подготвен за задълженията, които са му били възложени. Освен това по скоростната линия Атина – Солун по времето на катастрофата отсъстваше модерна сигнализационна техника и автоматизация. Министърът на транспорта Костас Караманлис подаде оставка, а няколко месеца по-късно бяха повдигнати обвинения на петима ръководители на държавната железопътна инфраструктурна компания ОСЕ. През август по големи участъци от железопътната линия беше въведена в експлоатация модерна система за дистанционно управление и сигнализация.
Още в началото на годината стана ясно, че правителството се ориентира към парламентарни избори през пролетта, главно за да избегне произвеждането им по график през юли – особено неудобен сезон за туристическа страна като Гърция. Проучванията на общественото мнение след железопътната катастрофа в прохода Темпе показваха спад в подкрепата за правителството и прогнозираха, че на изборите, насрочени за 21 май, управляващата дясноцентристка Нова демокрация отново ще излезе първа сила, но с преднина около 5-7 пункта пред лявата СИРИЗА. Затова беше голяма изненадата, когато Нова демокрация победи на вота с над 20 процентни пункта пред втората сила. Едва 5 места не достигнаха на премиера Кириакос Мицотакис отново да разполага с абсолютно мнозинство в парламента. Той обаче не пожела да търси подкрепа извън партията си и реши да хвърли заровете отново, като върна неизпълнен мандата за съставяне на правителство. В резултат новоизбраният парламент беше скоростно разпуснат и бяха насрочени нови избори на 25 юни.
По пътя за вторите за годината парламентарни избори обаче нова трагедия разтърси гръцкото обществено мнение. Риболовен кораб с нелегални мигранти, пътуващ от Либия за Италия, потъна край полуостров Пелопонес на 14 юни. Гръцката брегова охрана спаси 104 от пътниците на борда и намери телата на 78 жертви. Подозира се обаче, че на борда на малкия кораб може да е имало до 700 души, което означава, че броят на жертвите в действителност е много по-голям, което поставя инцидента сред най-смъртоносните в Средиземно море. Международни правозащитни организации, както и част от гръцката опозиция, обвиниха бреговата охрана, че се е опитала принудително да вземе претоварения съд на буксир, с което е предизвикала преобръщането му. Подобни твърдения направиха и някои от спасените мигранти. От своя страна гръцките власти отхвърлят обвиненията и твърдят, че спасителните кораби са предложили помощ на мигрантите, които са я отказали, след което не са предприемали никакви действия до преобръщането на траулера.
Вторите парламентарни избори в рамките на малко повече от месец вече минаха без изненади. На 25 юни Нова демокрация повтори резултата си от близо 41 процента от гласовете, а лявата СИРИЗА отбеляза нов спад и продължи да губи гласове в посока на лявоцентристкото движение ПАСОК и на Гръцката комунистическа партия. Голямата разлика с изборите през май обаче дойде от различната избирателна система, по която бяха проведени юнските избори и с която беше върнат бонусът от места в парламента за първата политическа сила. Затова след новия вот Нова демокрация получи 158 места в 300-членния парламент, което отново ѝ позволи да състави самостоятелно правителство.
След изборите изглеждаше, че нищо не спира вече Гърция да се потопи в лятото. То обаче беше приготвило неприятна изненада - през юли и август страната беше обхваната от едни от най-опустошителните пожари в историята. През юли особено тежки пожари имаше на остров Родос, където изгоряха над 176 хиляди декара, а на острова беше осъществена най-голямата в историята на Гърция операция за евакуация на хора заради пожар - от Родос бяха изведени над 19 хиляди души, голяма част от които туристи. В края на месеца голям пожар предизвика експлозии в поделение в Централна Гърция и доведе до евакуацията на град Неа Анхиалос. Големи площи бяха изпепелени още на островите Евбея и Корфу. Истинският ад обаче дойде на 19 август, когато край Александруполис, Североизточна Гърция, избухна огромен пожар, който горя до началото на септември. Огънят обхвана и голяма част от националния парк Дадия, където причини трудно възстановими щети на неповторимата природа на региона. С почти 1000 кв. км изгоряла площ пожарът се смята за най-големият в Европа, откакто се води подобна статистика от началото на века. Там се случи и най-голямата трагедия - в пепелищата бяха открити телата на 20 нелегални мигранти. Общо през годината при горски пожари в Гърция загинаха 28 души и изгоряха над 1700 кв. км различни терени.
Някои от пожарите още димяха, когато части от Гърция бяха ударени от ново природно бедствие. От 5 септември областта Тесалия и части от остров Евбея бяха обхванати от изключително интензивни валежи, като на места количествата в рамките на 3 дни надхвърлиха 700 л/кв.м., а в някои планински райони достигнаха дори до 1000. Дори след спирането на валежите обаче реките в региона продължиха да прииждат и река Пеней заля огромни територии в Тесалия и наводни Лариса, главния град на областта. В наводненията в Гърция през първата половина на септември загинаха 17 души, а хиляди бяха евакуирани. Пътните и железопътните връзки между Атина и Солун бяха прекъснати, като ж.п. линията беше отворена чак през септември. Оценките на щетите варират много според различните методики, но със сигурност са в милиарди евро, особено за селското стопанство в един от най-богатите аграрни райони на Гърция, защото във водите загинаха стотици хиляди домашни животни, а почти 750 хиляди декара бяха покрити с вода и наноси.
Трудното лято не попречи на гръцкото правителство да продължи активната си политика в региона и отвъд него. На 21 август премиерът Кириакос Мицотакис организира в Атина неформална среща между лидерите на 10 страни от Югоизточна Европа, на страните членки на ЕС и на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия. На срещата обаче неочаквано в последния момент беше обявено присъствието на украинския президент Володимир Зеленски, както и на молдовската президентка Мая Санду. На срещата участниците приеха декларация, в която изразиха подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна пред лицето на руската агресия. Документът беше подкрепен и от смятания за близък с Русия президент на Сърбия Александър Вучич, който разговаря със Зеленски.
През октомври международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (S&P Global Ratings) стана първата сред "трите големи" рейтингови агенции, която повиши кредитния рейтинг на Гърция до инвестиционен след дълговата криза в страната през 2010 г. В началото на декември това направи още една от тройката - “Фич”. Постигането на инвестиционен рейтинг беше и един от основните краткосрочни ангажименти на премиера Мицотакис преди изборите и наред със символичната си стойност буди очаквания за по-евтино финансиране и нов тласък за инвестициите в икономиката.
Въпреки двойния парламентарен вот през май-юни неумолимият изборен график изкара гръцките граждани и трети път пред урните - този път за местните избори през октомври. Макар че общият резултат не показа големи размествания в политическия спектър, управляващата Нова демокрация преживя първото си разочарование за годината, като изгуби кметските места в двата най-големи града на страната - в столицата Атина и в Солун. Друга тенденция на местния вот беше продължаващото отслабване на втората политическа сила, лявата СИРИЗА, и укрепването на лявоцентристкото движение ПАСОК, което дава заявка да се наложи в бъдеще като основна опозиционна сила, ако кризата в СИРИЗА продължи.
Последният месец на годината донесе добри новини в областта на външната политика. Посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и редица членове на кабинета му в Атина на 7 декември увенча продължилото през по-голямата част от годината затопляне на отношенията между Турция и Гърция. По време на визитата бяха подписани редица двустранни документи в рамките на т.нар. “позитивен дневен ред”, както и съвместна декларация (станала вече известна като Атинска), в която двете страни изразяват намерението си да се въздържат от действия, които биха могли да увеличат напрежението помежду им, и да разрешават споровете си в дух на приятелство и добросъседство. Посещението на Ердоган вероятно не донесе пробив по никой от основните спорни въпроси между Атина и Анкара, нито се очакваше подобно развитие, но със сигурност стана стъпка към нормализиране на отношенията и развитието им в сфери от взаимен интерес.
Дори един кратък обзор на събитията в Гърция през изминалата година ще бъде непълен, ако не споменем и двустранните отношения с България или поне онази част от събитията в тях, които станаха в южната ни съседка. На 16 февруари президентът Румен Радев посети Атина, където разговаря с премиера Мицотакис. В присъствието им министрите на енергетиката Росен Христов и Костас Скрекас подписаха два меморандума - единият за сътрудничество по въпросите на гарантирането на газовите доставки и съхраняването на природен газ, а другият - за сътрудничество в проучването на възможността за изграждане на петролопровод Александруполис-Бургас. Еднодневно посещение в Атина направи на 27 юли и премиерът акад. Николай Денков. С гръцкия си колега той обсъди възможностите за българско участие в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис, развитието на газовите и железопътните връзки, както и планирания петролопровод Александруполис - Бургас. Интензивните контакти на всички равнища бяха продължени на 87-ото издание на Солунския международен панаир между 9 и 17 септември, където България беше почетна страна. Близо 60 български компании от различни сектори като високи и информационни технологии, хранително-вкусова промишленост, образование, транспорт, машиностроене и други се представиха на панаира в Палата 13 на площ от около 2600 кв. м. Програмата на панаира беше засегната от продължаващите наводнения в Гърция, но българската палата беше посетена от президентите на двете страни Румен Радев и Катерина Сакеларопулу, от български и гръцки министри, както и от българския министър-председател Николай Денков.
/ПК/
news.modal.text
