Абсолютното мнозинство в бъдещия парламент на Сърбия, което спечели на предсрочните парламентарни изборите коалицията около управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) на президента Александър Вучич, се дължи както на ресурсите и модела на комуникация на тази формация, така и на липсата на алтернативни предложения и нови лица на опозицията, обобщи в интервю за БТА Деян Вук Станкович, анализатор и преподавател в Педагогическия факултет на Белградския университет.
В неделя сръбските граждани избираха 250 депутати в Скупщината, както и представители в 65 града и общини, включително Белград и автономната област Войводина. Според все още неокончателните данни на Републиканската избирателна комисия коалицията "Александър Вучич - Сърбия не трябва да спира" води на парламентарните избори с 46,7 процента или 128 депутатски места. Втора е опозиционната проевропейска коалиция „Сърбия срещу насилието“ с 23,7 процента или 65 депутатски места. Коалицията около Сръбската социалистическа партия на досегашния външен министър Ивица Дачич печели 6,6 на сто, националистическата коалиция НАДА – 5 на сто, а новата популистка националистическа формация „Ние- Глас на народа“ на доктор Бранимир Несторович – 4,7 на сто.
До предсрочните избори се стигна след протестите в Сърбия, предизвикани от двете масови стрелби през май. Тогава в училище в Белград тийнейджър застреля девет ученици и охранител. Ден по-късно млад мъж стреля по хора в село близо до Белград, като уби осем души. Сред исканията на протестиращите бяха правителството да поеме отговорност, както и да се прекрати по-нататъшното насърчаване на насилието в медиите и публичното пространство.
Обединената проевропейска опозиция, която координираше масовите протести под надслов „Сърбия срещу насилието“, се яви на изборите с листа, носеща името на протеста.
Целият набор от обстоятелства водеше в посока Вучич да победи. Моделът на комуникация, който доминираше в обществото, ресурсите, с които тази партия разполага, грешките на опозицията в кампанията, която само критикуваше, но не предложи някаква визия на алтернативна програма. Всички тези грешки и предимствата, които имаше Вучич, доведоха до това и до тази победа, каза Станкович.
Макар Вучич вече да не е лидер на СПП той беше водещо лице на кампанията на партията за парламентарните и местни избори, като дори листата й носеше неговото име. Международните наблюдатели на предсрочните парламентарни избори в Сърбия коментираха на пресконференция в деня след изборите, че те са били помрачени от "несправедлива конкуренция" от страна на СПП, от присъствието на президента Александър Вучич в предизборната кампания и от медийни пристрастия. Много неправителствени организации в страната също отправиха критика за начина, по който управляващите водеха предизборната си агитация. След изборите „Сърбия срещу насилието“ започна протести с искане за анулиране на изборите на всички нива заради, както заявява, допуснати множество нарушения и изборни измами.
Станкович отбелязва, че Вучич е харизматичен лидер, но и лидер, който знае как да използва медиите, знае как да мобилизира привържениците си на терен и умело използва социалните мрежи, които дават възможност за достигане до голям брой граждани.
Трудно е да се води кампания срещу него. Тъй като има и ресурсите на своята партия, но и донякъде ресурсите на държавата, понеже тук няма строг контрол, като става дума за използването на държавни ресурси за цели на кампанията, но това не е решаващо. Просто, от другата страна няма лидерство и няма ясна алтернативна програма, казва Станкович, обяснявайки представянето на управляващите на изборите.
Според сръбския анализатор преди изборите в медиите е била създадена такава атмосфера, че вотът е за или против Вучич, като това се дължи както на самия Вучич, така и на опозицията, която в посланията си към избирателите е акцентирала върху недостатъците и грешките на управляващите, а така хората, които не са решили за кого ще гласуват, не са дали своя вот.
Те (опозиционните партии) залагат на картата на негативните емоции. Нямат нови лица (...) Няма и капацитет за мобилизация, допълва Станкович.
Той отбелязва, че за създаването на лидери или политическа организация са нужни три до пет години, а Вучич не може да бъде победен ad hoc с лозунги и негативна кампания.
Най-голямата изненада на тези избори е представянето на новата популистка, националистическа формация „Ние-Глас от народа“ на доктор Бранимир Несторович, станал популярен по време на ковид пандемията с позициите си срещу ваксинирането и като привърженик на конспиративните теории.
Според Станкович успехът на „Ние-Глас от народа“ се дължи на това, че Несторович е останал под радара на управляващите и опозицията, а също така умело комуникира през социалните мрежи
Той (Несторович) успя да влезе в градския парламент (на Белград -бел.ред.), а градската власт може да зависи от него. Дали от този свой шанс ще направи политически капитал, зависи от неговите решения, отбелязва сръбският анализатор, като посочва, че Несторович най-вероятно ще бъде опозиция, критик на властта по отношение на членстото в ЕС, ще настоява за близки отношения с Русия, да не се въвеждат санкции срещу Москва и да се сътрудничи с Русия и Китай.
Станкович не очаква промени по отношение на външнополитическия курс на бъдещите управляващи – стремеж към влизане в ЕС без да бъдат въвеждани санкции срещу Русия, каквито евросъюзът въведе заради агресията на Москва срещу Украйна.
Няма да бъдат въведени санкции срещу Русия, освен ако натискът от Брюксел, и преди всичко от Берлин и Вашингтон не стане неудържим, а се съмнявам това да се случи, тъй като Сърбия не е толкова важна в цялата тази криза около Украйна, посочи Станкович.
Той подчерта, че няма да има и признаване на независимостта на Косово, поне не във вида, който сега се предлага.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на Европейския съюз.
Членство на Косово в ООН и организации близки до ООН е неприемливо за Сърбия, посочи Станкович, допълвайки, че в сръбската политика има червени линии, които не могат да бъдат преминати.
Изборите в неделя бяха петите по ред, откакто СПП пое властта през 2012 година, като четири от тях са били предсрочни. Последният парламентарен вот бе на 3 април миналата година.
При нас има редовни предсрочни избори (…) Мисля, че тази страна е малко уморена от честите избори, казва Станкович, допълвайки, че все пак винаги е възможно да възникнат теми, които да наложат гражданите да се произнесат.
Ако обаче анализирате съотношението на силите и ако погледнете каква би била нуждата на това общество, нуждата би била да има един стабилен мандат на властта, който и да я състава, а в този случай ще я състави със сигурност СПП, тъй като така решиха гражданите на Сърбия, обобщи Станкович.
/РА/
news.modal.text
