Европейският съюз отново потвърди пълния си ангажимент към перспективите за присъединяване на Западните Балкани. Геополитическата обстановка с войната на Русия в Украйна и кризата в Близкия изток застрашава глобалната сигурност, като подчертава значението на Западните Балкани за ЕС.
Лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани се срещнаха в Брюксел на 13 декември – една година след срещата в албанската столица Тирана през 2022. Срещата имаше за цел да доведе Западните Балкани по-близо до ЕС чрез насърчаване на политическата интеграция, поставяне на бъдеща икономическа основа и смекчаване на въздействието на войната на Русия в Украйна, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви в сряда, че в сравнение с предишни години за първи път има разбирателство сред държавите членки на ЕС за подготовка за разширяване. Мецола също припомни, че Европейската комисия препоръча условното започване на преговорите с Босна и Херцеговина.
На срещата на 14 декември европейските лидери решиха да започнат преговорите за присъединяване с Украйна и Молдова, да одобрят статута на кандидат на Грузия и да започнат преговори с „Босна и Херцеговина, след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство, и приканиха Комисията да докладва до март с оглед на вземането на такова решение“, обяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в платформата „Екс“.
В сряда той заяви, че страните от Западните Балкани трябва да осъществят допълнителни реформи преди да бъдат приети в ЕС. „Ние очакваме от тях повече реформи, особено в областта на върховенството на закона, в областта на независимото правосъдието“, отбеляза той и добави, че има „силна политическа решимост“ в региона за провеждане на необходимите реформи.
Голоб: „Разширението трябва да се разглежда в геополитически аспект“
Словения отдавна е верен поддръжник на присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС и словенският министър-председател Роберт Голоб каза, че страната трябва да бъде третирана по същия начин като Украйна и Молдова. Преди срещата в сряда Голоб призова лидерите на ЕС да се съобразят с геополитиката и еднакво да третират страните кандидати за ЕС. „Въпросът с разширяването трябва да се разгледа в геополитически план и (страните трябва да бъдат) третирани в пакет, когато това е възможно“, заяви той.
Голоб направи спирка в Париж на път за Брюксел за разговор с президента Емануел Макрон. Запитан дали Макрон подкрепя инициативата на Словения Босна да получи статут на кандидат сега, той отговори, че Макрон трябва да отговори на това. „По принцип обаче имаме същата позиция по въпроса“, каза Голоб.
Словения е част от т. нар. група на „Приятелите на Западните Балкани“ заедно с Австрия, Хърватия, Чехия, Гърция, Италия и Словакия, които призовават за по-силни сигнали към региона.
В четвъртък министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович каза, че Босна и Херцеговина е изпратила силен политически сигнал и ясна времева рамка за започване на преговори през март следващата година. Пленкович допълни, че това е отличен стимул за Министерския съвет на Босна и Херцеговина, ръководен от Боряна Крищо, с която той бе в контакт през целия ден, да предприеме още няколко важни стъпки през следващите два месеца за изпълнение на необходимите критерии.
Лидерите на ЕС взеха решение неочаквано бързо, след като унгарският премиер Виктор Орбан се отказа от правото си на вето, като се въздържа, т.е. напусна залата по време на гласуване.
Италия искаше знак за Босна и Херцеговина
Решението за започване на преговори с Босна и Херцеговина, след като бъдат изпълнени необходимите критерии за членство, беше силно подкрепено и от Италия. Преди срещата Италия поиска да се даде ясен сигнал“ на Босна и Херцеговина. За Рим не беше достатъчно да заяви в декларация, че „ЕС е готов“ да започне преговори със Сараево.
Междувременно Съветът по общи въпроси приветства в заключенията си усилията за реформи, предприети от Босна и Херцеговина след предоставяне на статут на кандидат през декември 2022 г. Беше подчертано, че са направени някои важни стъпки и са поети ангажименти за изпълнение на ключови приоритети въпреки негативното развитие на ситуацията в Република Сръбска. Освен това, както беше заявено, Съветът насърчава по-нататъшния напредък, необходим за реформите, и подчертава важността за осигуряване на пълно съответствие на всички приети закони с изискванията на ЕС и европейските стандарти.
Председателят на председателството на Босна и Херцеговина Желко Комшич, който говори на срещата на върха в Брюксел, заяви, че изпълнението на 14 ключови приоритета от становището на Европейската комисия от май 2019 г. е от съществено значение за по-нататъшния напредък на Босна и Херцеговина.
Още държави чакат на опашката
Останалите съседни страни – Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – също имат амбиции да се присъединят към ЕС, но са изправени пред дълги и щателни процедури за присъединяване.
Черна гора, считана за фаворит, започна преговори през 2012 г., последвана от Сърбия през 2014 г. И двете страни обаче са далеч от пълното привеждане на своите закони и стандарти в съответствие с нормите на ЕС.
Албания и Северна Македония започнаха преговори за присъединяване миналата година, повече от десетилетие след като подадоха молба за членство.
Случаят с Косово е възпрепятстван от факта, че пет държави от ЕС не са признали независимостта му, след като Косово се отдели от Сърбия през 2008 г.
Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че Северна Македония е завършила процеса на скрининг, който е валидиран от ЕС, но "всички знаем, че има още една задача, която трябва да изпълним“. Северна Македония все още трябва да промени конституцията си, за да реши дългогодишния проблем със съседна България, като добави споменаване на съществуването на етническо българско малцинство. "Проектозаключенията са много ясни и ние със сигурност ще продължим напред с реформите, а процесът на конституционни промени е неизбежен“, каза той преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Брюксел в сряда. "Сега нещата зависят от нас, но дискусията със сигурност ще продължи“, заяви Ковачевски.
Българският премиер Николай Денков заяви по повод присъединяването на Северна Македония към ЕС, че България подкрепя разширяването на ЕС в Западните Балкани, но досега е наложила вето на присъединяването на Северна Македония заради исторически, културни и езикови спорове. София е поставила изискване към Скопие за прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни и приемане на конституционни промени, които ще включат българите в конституцията на Северна Македония. Поправките, изготвени от правителството на Северна Македония, бяха широко обсъждани, но все още не са приети в парламента.
Сърбия е съгласна с декларацията, противопоставя се на санкциите срещу Русия
"Добре е, че имаме срещата на върха ЕС-Западни Балкани, защото в допълнение към европейската политическа общност, това е нов формат, в който ние от Западните Балкани винаги можем да говорим открито, честно и напълно прозрачно с лидерите на ЕС“, заяви сръбският премиер Ана Бърнабич пред репортери.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова страните от Западните Балкани да се съобразят напълно с външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Той се спря и на прилагането на санкции, тъй като Сърбия отказва да приеме наложените на Русия заради нахлуването в Украйна, въпреки че е кандидат за присъединяване.
Бърнабич каза, че по отношение на ценностите на ЕС Сърбия е съгласна с декларацията на ЕС. Но що се отнася до санкциите срещу Русия, тя каза, че сръбският народ е против въвеждането на каквито и да било санкции, "защото пострадахме от санкции през 90-те години. Смятаме, че санкциите винаги застрашават най-уязвимите сред населението“, заяви Бърнабич.
Борел: "Да изпълним обещанията, да избегнем разочарованието“
Върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел осъди бавния напредък на процедурите за присъединяване.
"Това, което трябва да направим, е да изпълним обещанията си и да избегнем разочарованието и да изпълним очакванията, които са създадени“, каза той.
"Преговорите за присъединяване са една част от нашите усилия да сближим Западните Балкани, но другата част е да погледнем икономиката“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата.
"Ако погледнете икономиките на Западните Балкани, те днес възлизат на около 35 процента от средното за ЕС. С други думи, има много неизползван потенциал“, каза тя.
"Дали например слънчева фотоволтаична електроцентрала в Албания или железопътна линия в Черна гора. Това са проектите, които прокарваме напред“, каза Фон дер Лайен. "И накрая, младите хора, най-ценната част от нашия живот. През октомври бяхме щастливи да отворим местния филиал на Колежа на Европа в Тирана. Мога да съобщя, че до момента 500 студенти вече са подали заявки да дойдат да учат там следващата година. Европейският съюз ще финансира 15 стипендии“, заяви Фон дер Лайен.
Икономическото сътрудничество и целенасочените инвестиции в инфраструктура като пътища, железопътни линии, интернет и електрически мрежи трябва да стимулират икономиките в региона.
Комисията обяви нов инвестиционен пакет от 680 милиона евро за проекти в железопътния транспорт и възобновяемата енергия в Западните Балкани.
Докато страните все още чакат да станат членки на ЕС, хората и фирмите трябва да "почувстват възможно най-скоро положителните ефекти от този ангажимент с ЕС“, заяви Мишел.
ЕС би искал да насърчи "повече инвестиции“ и "повече икономическо развитие“, каза той.
Предложен фонд на стойност до 6 милиарда евро обаче е заложник на вътрешния дебат в ЕС за ревизията на общия бюджет на блока.
