Реформите, одобрени миналия месец, се очаква да направят румънската пенсионна система по-устойчива, но Букурещ трябва да подобри събираемостта на данъците и да компенсира краткосрочните разходи, свързани с промените, заяви представител на Европейската комисия, цитиран от агенция Ройтерс.
Румъния, която е една от най-бедните страни членки на ЕС, прие миналия месец законодателство, договорено с ЕС в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, за да направи своята пенсионна система по-устойчива.
Мерките имат за цел да премахнат несъответствията при изчисляването на пенсиите, да направят бъдещите увеличения предвидими и да насърчат по-късното пенсиониране. През 2024 г. мерките предвиждат индексиране на пенсиите с равнището на инфлация от 13,8 процента и преизчисляване през септември.
„Реформата на общата пенсионна система трябва да бъде разглеждана в контекста на румънския план за възстановяване, който включва също ключови реформи, насочени към увеличаване на държавните приходи“, посочи представител на Европейската комисия в имейл до Ройтерс.
Реформите включват данъчен режим за малките предприятия, по-широка данъчна реформа и укрепване на данъчната администрация, за да се справи с хроничните недостатъци в събираемостта на данъците, което допринася за големите бюджетни дефицити на Румъния през последните години.
„Пълното прилагане на тези реформи се очаква да компенсира всички краткосрочни разходи за пенсионната реформа и да постави страната на стабилна средносрочна фискална траектория“, посочи представителят на ЕК.
Според него това е от особена важност, тъй като последните развития във фискален план показват, че бюджетният дефицит през 2023 г. ще бъде значително по-голям от планирания от правителството.
Румъния е в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. насам. Наред с това събираемостта на данъците е 27,5 процента от брутния вътрешен продукт при средно равнище в ЕС за този показател от 41 процента, отбелязва Ройтерс.
Вчера Румъния оповести нов многогодишен фискален план, според който без промяна на данъците бюджетният дефицит ще падне под 3 процента от БВП до 2027 г. – три години по-късно от първоначално предвиденото.
В проектобюджета за 2024 г. се планира намаляване на дефицита до 5 процента от БВП от 5,9 процента тази година. Тези две стойности са под прогнозите на Европейската комисия за бюджетен дефицит на Румъния.
Изпълнителният орган на ЕС ще направи нова оценка на ситуацията през пролетта на следващата година, след като се запознае с окончателните данни за 2023 г.
Някои румънски бизнес лидери вече изразиха тревога във връзка с плановете за 2024 г., съобщава Ройтерс.
„При първоначалния анализ виждаме прекомерен и неоправдан оптимизъм относно равнищата на приходи“, заяви Раду Бурнете, директор на асоциацията на работодателите „Конкордия“, която е една от най-големите в страната.
"Опитът от тази година ни показа... че ако бюджетът е изграден на базата на нереалистични прогнози за приходите, тогава гърнето се чупи бързо върху главите на добрите данъкоплатци", каза той.
Румъния, която се бори да овладее бюджетния си дефицит още от периода преди пандемията от КОВИД-19, ще произведе догодина местни, парламентарни, президентски и европейски избори.
Бюджетният й дефицит се движи около 7 процента от БВП от пандемията насам, което поставя победителя от парламентарните избори догодина пред трудната задача да стабилизира финансите преди следващия изборен кръг през 2028 г., посочва Ройтерс.
/ВН/
news.modal.text
