В навечерието на срещата на върха на ЕС, на която една от основните теми ще бъде разширяването на евросъюза, перспективите за ускоряване на евроинтеграцията на Босна са по-скоро далечни, коментираха пред БТА босненски анализатори.
Съветът по общи въпроси на ЕС, включващ министрите на външните работи и на европейските въпроси, ще заседава утре, за да подготви лидерската среща на 14 и 15 декември. Очаква се министрите да дадат ясна препоръка за начало на преговорите за членство на Украйна и Молдова и да препоръчат Босна да започне преговорите, когато постигне “необходимата степен на съответствие с критериите за членство”.
Същата формулировка в оценката си за началото на преговорите даде и Европейската комисия при представянето на доклада за напредъка на страната по пътя към еврочленство в началото на ноември.
„Oтваряме вратата много широко и каним Босна и Херцеговина да мине през тази врата“, заяви тогава председателката на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен и добави, че за да се случи това, Босна трябва да покаже активност и резултати.
Преподавателката от факултета по политически науки в Университета в Сараево доктор Неджма Джананович Мирашчия коментира пред БТА, че вече 20 години начинът на говорене на ЕС по отношение на Босна почти не се е променил – всички обещания са с условия.
Бих казала, че това е насърчаване, което вече не е насърчаване, казва Джананович Мирашчия.
Година след получаването на статута на страна кандидат за членство
Босна подаде кандидатурата си за членство в евросъюза през 2016 година, през 2019 година ЕК определи 14 ключови приоритета, които страната трябва да изпълни преди началото на преговорите за членство, а миналия декември страната получи статут на кандидат за членство в ЕС.
Приоритетите са свързани с демокрацията и функционирането на институциите, върховенството на закона, основни права и административна реформа, а те трябва да бъдат изпълнени от страна, която има едно от най-сложните държавни устройства в света.
Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 година, раздели Босна на две полуавтономни части – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Създаден бе и пост върховен представител на международната общност в Босна с цел да контролира прилагането на Дейтънското споразумение.
Според Невен Анджелич, преподавател по международни отношения и човешки права в Риджънтс Юнивърсити Лондон, Босна нямаше да получи статут на страна кандидат за членство, ако не беше руската агресия в Украйна.
Година по-късно в доклада на ЕК се посочва, че страната е изпълнила два от 14-те приоритета. Значи за цели четири години властите в Босна са направили твърде малко и ако не е кризата в източната част на Европа, Босна никога нямаше да получи статут на кандидат, посочи Анджелкович пред БТА.
Неджма Джананович Мирашчия е на мнение, че “промяната на парадигмата по отношение на процеса на разширяване на ЕС, настъпила след руската агресия срещу Украйна, все още не е засегнала сериозно рамката на отношенията на ЕС със Западните Балкани”.
Първите реакции, в които се признаваше съществуването на еднаква опасност за Молдова и Босна и Херцеговина, се изпариха много бързо, коментира тя пред БТА.
Като пречка по пътя на Босна към еврочленството във вътрешнополитически план тя посочва някои действия на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит и дава за пример негови решения, засягащи интересите на босненски партии, които подкрепят евроинтеграцията на страната, а същевременно по думите й проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик остава несанкциониран.
Додик непрекъснато повишава напрежението в балканската страна, като публично обявява намерението си да отдели Република Сръбска от Босна, която обяви независимост през 1992 г. Той е в санкционния списък на САЩ и Великобритания заради подкопаването на мира и стабилността в Босна.
Анджелкович също посочва Додик като пречка пред напредъка на Босна по пътя към членство в ЕС, като по думите му босненският сръбски лидер се “опитва да укрепи идеологическата си близост с Москва, а декларативно се определя за ЕС”.
Като се оцени реално липсата на напредък при реформите в Босна, пречките от страна на Додик, които той създава за управлението на общодържавно ниво, не очаквам преговорите на Босна с ЕС скоро да започнат. Единствената полза за Босна е лошата геополитическа ситуация в Европа и затова ЕС нарушава собствените си критерии, както вече направи и със статута на страна кандидат, оцени Невен Анджелич.
Босненските власти очакват дата за начало на преговорите
В началото на месеца в Брюксел се състоя вторият политически форум на високо равнище между ЕС и Босна, посветен на изпълнението на реформите в страната. Босненската делегация начело с председателката на Съвета на министрите на Босна Боряна Крищо се срещна с европейския комисар по разширяването Оливер Вархей. След срещата Крищо, цитирана от босненските медии, заяви, че очаква до края на годината окончателна дата за начало на преговорите с ЕС.
Вархей посочи, че евросъюзът вижда напредък в реформите, но Босна може да направи повече в изпълнение на критериите за напредък по пътя към ЕС.
„Така че следващият път, ако Съветът приеме нашата препоръка, следващият път, когато представим актуална информация за тези развития, например през март догодина, Съветът може действително да приеме решение за започване на същинските преговори със страната,“ каза Вархей.
Поделеността в ЕС
Страните от ЕС не са единни в мнението си за началото на преговорите със Сараево - някои са за по-тесни връзки със страната, но Нидерландия е начело на лагер, според който в страната има отстъпление от демокрацията.
В края на миналия месец министрите на външните работи на Хърватия, Чехия, Гърция, Италия, Словакия и Словения на срещата на външните министри на страните членки на НАТО в Брюксел изразиха подкрепата си за евроинтеграцията на Босна.
„В настоящия геополитически контекст каквото и да било отлагане на началото на присъединителните преговори би могло допълнително да повиши нестабилността в региона“, каза тогава хърватският министър на външните работи Гордан Гърлич Радман.
В съвместното изявление на министрите се посочва, че разширяването на ЕС „не е избор между страните кандидати, а общ стратегически интерес, който ще доведе директно до необходимата стабилност и сигурност“.
Неджма Джананович Мирашчия обаче е скептична. Според нея процесът на разширяване със Западните Балкани е в криза и не дава резултат.
Тя оправя критики и към случващото се в ЕС по отношение на разширяването и по-конкретно към германско-френското предложение за реформи в евросъюза.
Дискусиите за различните формати на членство или дори за ограничаване на единодушието по въпросите за разширяването бяха започнати от онези, които най-вече се противопоставят на разширяването и затова е трудно да се каже, че в тази германско-френска инициатива става дума за автентично добри намерения. В края на краищата, на нас от Западните Балкани трябва да ни е ясно, че това няма нито скоро, нито достатъчно бързо да поправи динамиката ни (в процеса на присъединяване), обобщава тя.
/РА/
news.modal.text
