Ако България и Румъния не влязат скоро в Шенген или бъдат разделени, това няма да ги ограничи да продължат да работят заедно по трансгранични проекти. Това заяви в интервю за БТА Светослав Кьосев - експерт по трансгранично сътрудничество между България и Румъния. Той посети Букурещ, за да участва в конференция за Черно море и синята икономика, организирана от Министерството на външните работи на Румъния с подкрепата на Европейската комисия.
“Не смятам, че ситуацията може да се влоши по някакъв начин. Може би ще има административни пречки. Шенген би дал по-лесен и бърз достъп. Всеки се е бавил по митници. Чакането, може би това е най-неприятното. Но сега е много по-лесно, ако сравняваме с периода преди 2007 г. Тогава беше изключително трудно да преминеш. С паспорти, печати и всякакви проверки. Шенген би осигурил по-бързо преминаване. Но фирмите си работят, партньорствата си съществуват. А Ковид ни научи да работим и в онлайн среда”, коментира Светослав Кьосев.
Той отбеляза, че има обмен на млади кадри между България и Румъния, като българите, които завършват в Румъния, са повече от румънците, следвали в България. Расте и търговският обмен между двете държави, а съвместните проекти помагат за това.
“Нещата се развиват. Хората започнаха да изпробват и различни партньорства, по-диференцирани проекти. Влизаме в трети програмен период. Първият беше след присъединяването ни към ЕС - 2007-2013, вторият - 2014-2020”, информира експертът.
Светослав Кьосев сподели още, че за този програмен период обмислят да подготвят с български и румънски институции проект, свързан с безопасността по пътищата.
“Особено на румънските шофьори в България. Статистиката показва, че има изключително много пътни произшествия и смъртни случаи. Идеята ни е да направим проект, който да е като осведомителна кампания относно последиците и да покажем резултатите от безразсъдното шофиране”, обясни експертът.
По думите му в момента има интерес за сътрудничество между България и Румъния и в сферата на биоразнообразието.
“На конференцията за Черно море в Букурещ, която приключва тази вечер, има най-много румънски и български участници. Основните въпроси, които вълнуват и двете държави, са чистата среда в Черно море, синята икономика и пристанищната инфраструктура. За съжаление от презентациите се вижда, че много малко български компании работят в сферата на рибарството и аквакултурите. Слабо е българското участие и в рамките на фондовете и програмите, свързани с рибарство и аквакултура. Това автоматично означава, че трябва да се работи в тази посока”, коментира Светослав Кьосев.
Той призова за по-голяма отвореност между институциите.
”Политическите назначения не помагат технически да се случат нещата. Отчитам голяма нужда от експерти, особено по линия на трансграничното сътрудничество. Има общини например, които не могат да си намерят главен архитект. Или такива, в които отдел “Обществени поръчки” никога не е съществувал, а той е най-важният при изпълнението на проектни предложения", отбеляза в заключение Светослав Кьосев.
/РА/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
