Управляващата партия в Гърция, Нова демокрация, изпи горчивата чаша на местните избори в страната през миналия месец, като изгуби кметските места в двата най-големи града на страната, Атина и Солун, срещу кандидати, подкрепени от опозицията.
Много издания определиха резултата от изборите като поражение за управляващите в Гърция, а „Юрактив“ дори заговори за „тежък удар“ върху Нова демокрация. Самият премиер Кириакос Мицотакис каза след втория тур, че „тази вечер не беше особено добра“ за партията му. Проучване, публикувано в „Та неа“ през тази седмица, показва и засилване на недоволството на гръцките граждани от правителството – в момента 52 процента от запитаните изразяват неудовлетворение от работата му спрямо 46 процента през септември.
Въпреки това действителните резултати на Нова демокрация не са толкова лоши – нещо повече, според данни, анализирани от „Прото тема“, управляващата партия печели местния вот в 202 общини, което е с 8 повече, в сравнение с 2019 г. Въпреки това загубата ѝ в столицата и в Солун събуди надеждите на левицата, че Нова демокрация е преминала апогея си и вече не изглежда толкова непобедима. Както коментират анализатори, цитирани от „Юрактив“, на сцената в Гърция се появява нов политически пейзаж, в центъра на който ще бъде възможно сътрудничество между „прогресивните партии“.
И докато кръвта във водата от Нова демокрация след местния вот е несъмнена, то изглежда, че преследването ѝ от акулите тепърва започва, а изходът от него е все още неясен. Дори и негативите от дългото управление да започнат постепенно да натежават върху популярността на управляващите, крайният резултат вероятно ще се разреши от способността на опозицията отляво да предложи алтернатива и преди всичко от възможността да преодолее дълбоката си разпокъсаност.
След поражението на бившата управляваща лява партия СИРИЗА на три последователни парламентарни избори – през 2019 г. и два пъти през 2023 г., и на фона на продължаващия спад на популярността ѝ, оставката на доскорошния ѝ лидер Алексис Ципрас беше логична. Както каза пред БТА журналистът от ежедневника „Катимерини“ Дора Андониу още след изборите през май, СИРИЗА преживява криза на доверието с избирателите, след като при управлението си през 2015 - 2019 г. не успя да изпълни обещанията си да отмени меморандумите, да изгони кредиторите и МВФ, да наложи условията си на ЕС, да спре икономиите, да увеличи заплатите. От друга страна икономическото съживяване през последните години обърна тенденцията в лявоцентристкия електорат, който след финансовата криза от 2011 г. се премести на по-леви позиции в предпочитанията си.
Това изправи партията пред необходимостта да предефинира позицията си в обществото – нещо, което очевидно се опитва да направи с избора на Стефанос Каселакис през септември. Личността на новия лидер изпраща различно послание – идва от САЩ, има биография в бизнеса, той е и първият открит гей сред партийните лидери в гръцкия политически живот. За разлика от Ципрас Каселакис дори носи вратовръзка – символичен жест, който го разграничава от бунтовническия или най-малкото пролетарски имидж на Ципрас. Явно с него СИРИЗА търси да се позиционира сред някакъв хипотетичен по-млад и по-модерен ляволиберален електорат.
Засега обаче няма признаци този избор да дава очакваните резултати. На местния вот успехите на левицата принадлежаха преди всичко на ПАСОК и на Гръцката комунистическа партия (ГКП), а за СИРИЗА остана ролята да подкрепя техните кандидати на втория тур. Тази ситуация се потвърждава и от социологическите проучвания. В анкета на MRB, публикувана във „Вима“ миналата седмица, Нова демокрация запазва лидерството си с 38 процента подкрепа, докато СИРИЗА и ПАСОК вече са с почти изравнени сили – съответно с около 15 и 14 процента от потенциалните действителни гласове. ГКП е плътно зад тях с подкрепа от почти 10 процента. Всичко това показва, че отливът на гласове от СИРИЗА в двете посоки – надясно към ПАСОК и наляво към ГКП – продължава. Известно засилване има и при евроскептичната лява партия „Курс на свободата“ на Зои Констандопулу, която също стъпва на "изпаднали" от ранната СИРИЗА гласоподаватели.
Успоредно с отлива на избиратели в редиците на СИРИЗА, след избора на Каселакис се наблюдава и сериозно вътрешно разделение. Мнозина ръководни фактори в партията обвиняват новото ръководство, че отстъпва от левите ѝ идеи и че я ръководи авторитарно и в разрез с устава ѝ, а доста анализи в печата предричат продължаващ разпад или дори разцепление по идеологически линии.
На този фон реална изглежда перспективата мястото на СИРИЗА като основна опозиционна партия да бъде заето отново от лявоцентристкото движение ПАСОК, чийто лидер Никос Андрулакис след години на по-дискретно присъствие зад обединението "Движение за промяна" върна отново стария „бранд“ на партията си с явното намерение да възвърне и някогашните ѝ позиции. Цитиран от „Юрактив“ Андрулакис открито заяви амбицията на ПАСОК да стане лидер на „прогресивния лагер“ в гръцката политика.
От друга страна Нова демокрация изглежда добре окопана в широка зона от политическия спектър. Докато премиерът Кириакос Мицотакис поддържа образа на европейски, либерален и центристки политик, на когото не му е чужда активната социална политика, от друга страна водещи фигури в партията като Адонис Георгиадис, Танос Плеврис и Макис Воридис държат жива връзката на Нова демокрация с по-консервативните корени на влиянието ѝ дълбоко в десницата. Затова, ако не настъпят някакви драматични събития от мащаба на финансовата криза от 2011 г. и ако общото икономическо успокоение продължи, дори умората и натрупаните негативи от дългото управление едва ли ще намалят драстично подкрепата за дясноцентристката формация.
И докато на думи партиите вляво от центъра се борят срещу управлението на Нова демокрация, което според вкуса си определят като „антидемократично“, „антинародно“, „непотистко“ и т.н., действителната битка се води за разпределението на гласоподавателите на левицата. Това е една битка, която обаче трябва да бъде проведена с много такт, доколкото днешните съперници лесно могат да се превърнат утре в съдружници по неволя.
Основен катализатор за подобно „сдружаване“ поне на основните гръцки партии вляво от центъра би бил гръцкият избирателен закон, който дава голям бонус на първата политическа сила на изборите, ако тя получи над 25 процента – а Нова демокрация засега стабилно стои далеч над този показател. Затова, за да има реален шанс да получи властта, левицата трябва да се яви на следващите парламентарни избори далеч по-единна, отколкото изглежда в момента, за да има шанс да оспори първенството на настоящата управляваща партия.
Това едва ли ще се случи, докато не утихнат процесите в СИРИЗА и докато картината в тази част на политическия спектър не се избистри. Чак тогава играчите ще могат да оценят действителната си тежест и „акциите“, които ще им се полагат в бъдещо евентуално обединение. Засега те имат и достатъчно време за това – парламентарните избори бяха тази година и до следващите през 2027 г. имат пред себе си почти четири години. Най-вероятно те ще изчакат да видят резултатите и от изборите за Европейски парламент догодина, преди да започнат сериозно да обмислят бъдещите си партньорства.
/ВН/
news.modal.text
