site.bta85 години след смъртта на Ататюрк друг силен лидер ръководи Турция, но в каква посока?

Осемдесет и пет години след смъртта на Мустафа Кемал Ататюрк и един век, след като той обявява създаването на новата Република Турция от руините на Османската империя, друг силен лидер държи здраво днес юздите на управлението. Неговите критици обаче го обвиняват, че води Турция в съвсем различна посока от тази, зададена от знаменития му предшественик. Докато Ататюрк, националист секуларист, остава в историята с реформите, имащи за цел да променят Турция и турците по западен модел чрез революционно скъсване с османското минало, сегашният проислямски президент Реджеп Тайип Ердоган вижда своя идеал в едно по-консервативно, по-религиозно общество с поглед не само на запад, но и на изток.

РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ или НОВА ТУРЦИЯ

На 29 октомври 1923 г. Ататюрк официално обявява Турция за република, възраждайки я от пепелищата на Османската империя. След това се провежда гласуване в парламента и Ататюрк единодушно е избран за неин първи президент. В този ден той провъзгласява основния принцип на новосъздадената парламентарна република: "Суверeнитетът безусловно принадлежи на народа". Стъпката дава началото на реформи в политическата, законодателната, културната, социалната и икономическата сфера, насочени да превърнат Турция в съвременна светска държава по западен образец.

На 16 април 2017 г. турският народ гласува на референдум за конституционни промени, които увеличиха значително правомощията на президента и подготвиха почвата за преминаването от парламентарна към президентска система на управление. През юни следващата година Тайип Ердоган спечели първите избори по новата система и на 9 юли 2018 г. положи клетва в парламента, с което Турция официално премина от парламентарна към президентска система на управление. Това съсредоточи в ръцете му огромни правомощия и на практика го превърна в единствен носител на изпълнителната власт. В прехода бе премахната длъжността министър-председател. Така се роди "Нова Турция", скроена според вижданията на Ердоган за турската политика и общество, с претенции да води независима външна политика и дори да направлява регионалните процеси. 

МОДНИ ПРИЧЕСКИ или ЗАБРАДКИ

Ататюрк насърчава турците да носят модерно европейско облекло. Той премахва религиозните отличителни знаци и въвежда гражданско облекло по западен модел. С приетия през 1925 г. Закон за шапките чалмата и фесът са заменени с шапки в западен стил върху главите на мъжете. Приети са и други насоки за облеклото на чиновниците в Турция, а така също и за правилното обличане на учениците. Макар че приживе не въвежда забрана конкретно за женското облекло, Ататюрк лично насърчава съвременния начин на обличане за жените. Често е сниман по обществени дела с жени с модни прически, облечени в съвременни западни дрехи, а осиновените му дъщери Сабиха Гьокчен и Афет Инан се превръщат в модел за подражание на бъдещите турски жени. Като продължение на започнатите от него промени в облеклото на турците, след преврата през 1980 г. Турция въвежда наредба за общественото облекло, с която забранява в обществените институции да бъдат носени забрадки, които са смятани от светските среди за емблема на политическия ислям. 

Под ръководството на министър-председателя Ердоган правителството на Турция премахна последователно ограниченията за носене на забрадки в университетите (2008 г.) и държавните учреждения (2013 г.). За първи път от години в турския парламент се появиха забрадени жени, а право да носят забрадки получиха дори ученичките след пети клас, т.е. около 10-годишна възраст. Сега неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) предлага дори промените да бъдат заложени в конституцията, така че основният закон на Турция да гарантира правото на мюсюлманките да носят забрадки в държавната и частната сфера. 

АЛКОХОЛ или АЙРАН

Добре известен факт e, че Ататюрк е обичал оживените маси и дългите беседи в компанията на писатели, артисти, учени, политици, дипломати и приятели. А на тях неизменно е присъствала и традиционната анасонова ракия. Основателят на републиката често е заснеман с чаша ракия в ръка. Oбичал e да пие в компания, докато е обсъждал политиката с избрани гости. Този негов навик през годините неведнъж е бил критикуван от ислямистите в страната. 

Ердоган от друга страна не крие презрението си към пиенето, а веднъж заяви, че "всеки, който пие алкохол, е алкохолик". Самият той предпочита айран или плодов сок и дори и на държавни приеми се придържа към този свой принцип. 

В унисон с тези негови възгледи през годините си на власт управляващата ПСР повиши акцизите и въведе някои ограничения върху продажбата на алкохол. От 2013 г. на магазините е забранено да продават алкохол след 22:00 ч. и продажбата на спиртни напитки не може да се извършва на по-малко от 100 метра от джамия, напомня "Политико". Рекламата на алкохол - също както и на цигари - е забранена. Правителството настоява, че тези разпоредби имат за цел да защитят общественото здраве и да предотвратят употребата на алкохол от непълнолетни, но много светски настроени турци смятат мерките за начин, по който ислямо-консервативните лидери на държавата им налагат политизираните си убеждения. 

За 13 години турското правителство е увеличило специалния данък върху потреблението (ÖTV) на алкохолните продукти с 1543 процента, пресмята данъчният експерт Йозан Бингьол. Специалистът представи в социалните медии изчисления, според които през 2010 г. данъкът е бил 51,48 турски лири за литър алкохол, а през юли т.г. е възлизал на 845,96 турски лири. ПСР въведе данъка, който се прилага и за тютюневите изделия, още през 2002 г. , като го мотивира с "ползата за общественото здраве".

СЕКУЛАРИЗЪМ или ИСЛЯМИЗЪМ

Идеологията на кемализма премахва османския халифат, исляма като държавна религия, шариата от правния кодекс и се стреми да забрани религиозната намеса в държавните дела. Секуларизмът се проявява в държавната, правната и образователната система. Той представлява основен принцип на новосъздадената съвременна държава и е включен в Конституцията.

Ердоган, чийто политически ментор бе първият премиер ислямист на Турция, покойният Неджметтин Ербакан, не крие привързаността си към религията - той е завършил училище за имами, редовно посещава джамия, a съпругата му носи ислямска забрадка. Неведнъж е казвал, че иска "да отгледа религиозна младеж" и насърчава гражданите да имат най-малко три деца.

Под управлението на Ердоган Дирекцията по религиозните въпроси на Турция (Диянет) значително засили влиянието и позициите си, а бюджетът ѝ надвишава този на много министерства - тази година той възлиза на 1,53 млрд. долара, т.е. двойно по-голям от заложения за външното министерство - 714 милиона долара. Нейното влияние обхваща много аспекти на ежедневието, простирайки се до нарастващ брой религиозни училища и курсове по Коран за деца в предучилищна възраст. Религиозните училища "имам-хатип" в страната също процъфтяват - броят им е нараснал значително през последните десетина години, така, както и на учениците, обучавани и възпитавани в тях. 

Настоящият президент възвърна статута на джамия на емблематичната византийска църква "Света София" в Истанбул, която Ататюрк обявява за национален музей през 1934 г., гарантирайки религиозния ѝ неутралитет. Защитената от ЮНЕСКО сграда, някогашен център на източноправославния свят, с указ на Ердоган през 2020 г. отново бе превърната в джамия, каквато за първи път става след превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. 

ЗАПАД или ИЗТОК

Ориентирането към Запада е в основата на реформите на Ататюрк, който е воден от идеята, че за да се модернизира, турското общество трябва да се европеизира по западен образец. "Kоя е тази държава, желаеща да влезе в цивилизацията, която да не се е обърнала към Запада?" - тези думи на Мустафа Кемал от 1924 г. са и водещото убеждение, което стои зад широкомащабните промени, предприети от Турция при неговото управление в политиката, икономиката, обществената, образователната и правната сфера.

Днешният президент е горд наследник на османските си предци. Той желае да съживи имиджа на Турция на могъща и независима сила, която не се нуждае от напътствията на Запада и не е зависима от неговото ограничаващо влияние. Стремежът му към регионална хегемония ориентира политическите интереси на Турция на изток, а политиките му през годините неведнъж са противопоставяли страната на западния свят.