Твърдения за натиск при определянето на етническата принадлежност в редица албански региони се съдържат в серия от информации, разпространени в рубриката „Инсайд стори“ на популярната албанска медия „Топ ченъл“.
Преброяването на населението и жилищата в Албания започна на 18 септември и ще продължи до 15 ноември. То трябваше да приключи на 28 октомври, но беше удължено заради нежелание за участие в процеса, отдалеченост, липса на контакт с някои жилища и поява на нови постройки в зони, засегнати от разрушителното земетресение през 2019 г.
Въпросниците съдържат 100 въпроса, от които само три не са задължителни – въпросите за етническата принадлежност, езика и религията на албанските граждани.
Това е и първото преброяване в Албания след официалното признаване на българското малцинство през 2017 г.
Медията твърди, че както в миналото, така и сега е установен натиск от съседни страни за фиктивно завишаване на статистиката за малцинствата. Общо осем информации за натиск при преброяването има в рубриката „Инсайд стори“– една обобщаваща, две за Гърция и пет за България. Други страни не са споменати във връзка с темата.
В рубриката се посочва, че такова влияние е регистрирано в южната част на страната, където има опити за завишаване на броя на лицата, обявили се за гърци, но и в тези части на Албания, където има представители на българското малцинство.
„Тези цели (за завишаване на броя на членовете на малцинствата) крият интереси за обявяване на малцинствени зони“, пише медията.
В публикациите се говори за множество данни за гръцки дипломати и служители, разположени на терен в южните албански общини Фиер, Вльора, Корча и Делвина, където се срещат с представители и на влашката (арумънската) общност. Според „Топ ченъл“ предполагаемата цел на срещите е убеждаването им да се обявят за гърци срещу снабдяване с гръцки документи, с които ще могат да емигрират в ЕС.
За България публикациите твърдят, че тя също се е ориентирала към привличане на граждани да се обявят за българи на преброяването чрез предоставяне на български паспорти, които носят ползи, защото България е членка на ЕС.
В „зоната на Гора и Голо бърдо има албанско население, но което говори и други езици или, (какъвто е случаят с) Химара, където се говорят албански и гръцки“, казва за „Топ ченъл“ албанският историк Бечир Мета.
В информациите се посочва още, че исторически данни показват признато българско малцинство в зоната на Преспа, но не и в областта на Гора.
„Топ ченъл“ публикува и информация, озаглавена „Македонци или българи? Битката на малцинствата в Пустец“ – община в областта Мала Преспа. „В тази малка община има сблъсък между българите и македонците. Последните твърдят, че българската държава опитва да разшири влиянието си върху гражданите, за да се обявят за българи. И в тази зона младите са емигрирали с български паспорти“, пише медията.
Същевременно обаче кметът на община Пустец Пали Колефски казва, че преброяването на населението тече спокойно и не е имало напрежение, допълва медията. „Според информацията, с която разполагам, не е имало (напрежение), с изключение на натиска да се свърши задачата (за попълване на въпросника) възможно най-добре“, заяви Колефски.
Кметът посочва, че общината е кандидатствала по проекти от неправителствени организации, а не от българската държава, и допълва, че България е подкрепила Пустец, като е предложила пожарна кола, линейка и снабдяване на няколко училища със столове и чинове.
„Топ ченъл“ цитира и лидера на свързаната с гръцкото етническо малцинство партия „Обединение за правата на човека“ (PBDNJ) Ванджел Дуле, който заяви неколкократно, че преброяването на населението в Албания не се провежда според закона в тези зони на Албания, където има малцинства, защото анкетиращите пропускат трите незадължителни въпроса – за етническата принадлежност, езика и религията.
Въпреки това медията говори за „констатирани влияния на терен от чуждестранни националистически фактори“ и обвинява Гърция и България, че са заплашили Албания с блокиране на процеса по евроинтеграция, въпреки че България не е формулирала подобни условия.
„Получих уверения на най-високо равнище, че националното преброяване на населението в Албания ще се проведе според най-високите европейски стандарти, със спазване правата на всички етнически общности, включително и българската. Това е първото преброяване от официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г.“, заяви при посещението си в Албания през септември вицепрезидентът на България Илияна Йотова, цитирана „Топ ченъл“.
Предупреждения за възможни препятствия в процеса на евроинтеграцията на Албания отправи Гърция заради случая с ареста на избрания за кмет на албанския град Химара Фреди Белери, представител на гръцкото малцинство, а в интервю за БТА през септември гръцкият премиер Кириакос Мицотакис каза, че „зачитането на правовата държава, както и на правата на малцинствата, се съдържа в основните предварителни условия за напредъка по европейския път на една страна, кандидатка за членство в Европейския съюз“.
/ПК/
news.modal.text
