site.btaНационалната програма "Неразказаните истории на българите" бе представена в посолството ни в Букурещ

Форум за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" се проведе днес в посолството ни в Букурещ. В началото на събитието свещеникът на българите в Румъния Кирил Синев отслужи празничен водосвет и произнесе молитва за успех и благополучие на инициативата. 

“Нямаше по-естествено място за началото на тази великолепна идея. Животът, съдбата и делото на всички най-велики личности от българската история през XIX век са свързани с Букурещ”, заяви пред участниците на форума българският посланик в Румъния Радко Влайков. По думите му неразказаните истории на българите са национално богатство, което трябва да се събере на едно място. “Това ще бъде част от нашия изключително богат национален капитал”, подчерта дипломатът. 

Министърът на образованието и науката Галин Цоков допълни, че целта на програмата е да съхрани българщината, да възпита у младите родолюбието към България, независимо къде се намират по света. “Второто, още по-ценно е, че програмата променя модела на образователната система. Учениците стават активната страна. Те ще могат да разкажат своите истории, да търсят възможности за изследователска дейност за родното място, родното село. В рамките на цял срок, на цяла учебна година”, обясни Цоков. Той връчи почетен плакет на МОН на доайена на българската общност в Румъния и председател на Демократичния съюз на българите Лука Велчов за родолюбивата му дейност. 

”Това е знак за моето трудолюбие, но и за трудолюбието на банатските българи, защото там съм пораснал, там съм се възпитал. В Банат. Отечеството трябва да е на първи план за нас. Често го пренебрегваме”, сподели Велчов. Микрофонът от него пое българският композитор, инструменталист, поет и певец Хайгашот Агасян, за да представи пред публиката песента на инициативата - "Пътят на България".

След музикалния поздрав Наталия Михалевска, началник на кабинета на министъра на образованието и науката разказа, че идеята за съживяването на българската памет чрез изследователска работа се е зародила в българските училища зад граница (400 в 43 държави по света) и по-специално в извънкласните дейности на българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим с ръководител Венета Ненкова. 

“Тази програма търси родовите истории, подробности за живота на достойните българи навсякъде по света. Те могат да се разказват по всякакъв начин и да обогатят архивите и библиотеките на България, периодичните и научните издания. Министерството на образованието и науката приема разказите, предметите, снимките, очерците, всичко, което може да се представи като неразказана история, която е хубаво България да запомни”, заяви Наталия Михалевска. 

На свой ред Венета Ненкова разказа как е провокирала учениците да започнат да изследват по нестандартен начин да изследват българската история - чрез документални филмчета.

“В Рим имаме уникалната възможност да пипаме историята с ръце. В почти всички архиви на Италия можем да намерим нашата история. Да се докоснем до местата, където са били Кирил и Методий например. Досега сме направили около 25 документални филмчета, свързани с българската история. Станаха невероятни български следи”, отбеляза Венета Ненкова. Тя информира, че са поискали разрешение да дигитализират българския архив на радио Ватикана и съобщи, че на училището е била поверена част от архива на един от най-големите италиански слависти - Рикардо Пикио.

Светла Кьосева, преводач на унгарска поезия и проза, преподавател в Будапеща и главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот "Хемус" коментира, че българите в Унгария имат организирано присъствие чрез свои медии, театър, танцови състави, а българските градинари често са обект на изследвания и проучвания от различни институти. 

“Българските градинари са оказали огромно влияние върху организацията на зеленчуковото производството, върху технологиите. И въпреки че сега българско градинарско семейство традиционно почти не съществува, техният отпечатък върху живота в Унгария е значим. Затова преди две години беше лансирана идеята българското градинарство да бъде вписано в списъка на нематериалното духовно наследство на ЮНЕСКО”, каза Светла Кьосева. 

По думите й, за да стане тази идея реалност е необходимо лоби от авторитетни личности, както и дипломатическа подкрепа, включително от други държави, в които също се е развило градинарството, като Словакия, Чехия, Австрия. 

Светла Кьосева лансира и идеята да се създаде сайт, където да се дава допълнителна информация за българските места по света. “Мисля, че много хора ще се включат доброволно в картографиране на българските места по света”, добави тя и разказа за едно място в Унгария - Залавар близо до Балатон, където Кирил и Методий посетили местният княз Коцел.

“През 80-те години там беше открит един паметник на Кирил и Методий. Местното училище носи името на Кирил и Методий. А от четири години в учебното заведение се изучава редовно български език - 80 деца учат български език. Догодина ще станат сто, като влезе новия първи клас. 48 души са се декларирали за българи в това селище, показват данните от последното преброяване. Желанието ми е да включа това място в светите места на Кирил и Методий”, каза още Кьосева. 

Идеята и усещането си за програмата “Неразказаните истории на българите” сподели и писателката Здравка Евтимова, която е посланик на проекта.  

“Ако дишането ни дава живот, мисълта за България ни топли. Нека да направим така, че “българин” да бъде синоним на висококачествен продукт. Може би след години историците ще пишат за тази програма и ще кажат, че сме създали общност от мислещи хора, които са опазили своята родова памет”, подчерта Евтимова. 

В края на форума министърът на образованието и науката Галин Цоков и останалите участници и гости на събитието посетиха българското неделно училище “Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ.