site.btaРадио Свободна Европа: Празните гробове в Косово в очакване на изчезналите през войната

Десетки гробове в Косово остават празни в очакване на изчезналите във войната през 1998–1999 г., пише албанската редакция на Радио Свободна Европа. Близките на изчезналите казват, че посещаването им е мъчително за тях.

В гробището в село Круша е Вогъл (Мала Круша) близо до Призрен, Югозападно Косово, са подредени стъпаловидно 113 гробни места с еднаква форма. Измежду плочите с имена, възпоменания и подредени цветя обаче има и 61 гроба без име, без цветя, без дати и години, издълбани в бетона. 

Те, както и други празни гробове из Косово, очакват останките на хора, чиито следи се губят след войната в Косово, приключила преди 24 години.

Според Белградския фонд за хуманитарно право, цитиран от Радио Свободна Европа, по време на последната война в Косово са убити повече от 13 500 души, повечето от които етнически албанци. Смята се, че на територията на Косово са се случили около 400 кланета, а останките на избитите са намирани през годините в масови гробове в Косово и Сърбия.

Над 1600 е броят на изчезналите, повечето от които са албанци, отбелязва изданието.

На 2 май тази година Косово и Сърбия се споразумяха да работят заедно за установяване на масови гробове от времето на войната в Косово и за идентифициране на тленните останки на водещите се за безследно изчезнали след конфликта от 1998-1999 г. Споразумението беше сключено между косовския премиер Албин Курти и сръбския президент Александър Вучич в рамките на среща на високо равнище по диалога Косово–Сърбия в Брюксел.

На кръгла маса, организирана от правителствената комисия на Косово за безследно изчезналите лица и координационния съвет на асоциацията на семействата на изчезналите вчера, беше обсъдено настоящото състояние на процеса, свързан с изчезналите във войната в Косово, пише КосоваПрес.

Събитието беше организирано в косовската столица Прищина по случай международния ден на безследно изчезналите и на него беше отправен призив към Сърбия за отваряне на архивите и разрешение за разкопаване на обозначени местности в Сърбия.

На срещата беше казано, че правителството на Косово се присъединява към демократичния свят и към призивите на членове на семействата от цяло Косово за изясняване на съдбата и местоположението на всички изчезнали лица.

Според председателя на правителствената комисия на Косово за безследно изчезналите Андин Хоти въпреки подписаната декларация, сътрудничество от страна на Сърбия липсва.

Той припомни, че с приемането на Декларацията за безследно изчезналите лица на 2 май 2023 г., след 24 години, Сърбия за първи път се е съгласила чрез официален документ да предостави пълен достъп до информация, включително класифицирана, която да помогне за намирането и идентифицирането на изчезнали лица.

Хоти подчерта пред агенцията по-рано този месец, че почти четири месеца след споразумението в Брюксел от 2 май не са предприети никакви стъпки за изпълнението му. 

Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., която Сърбия не признава. От тогава напрежението между Прищина и Белград е постоянно.