site.btaРумъния вижда за себе си ползи от ситуацията около Украйна

AV 10:00:01 21-01-2022
PK0957AV.007
Румъния - Украйна - САЩ - Русия

Румъния вижда за себе си
ползи от ситуацията
около Украйна


София, 21 януари /София Георгиева, БТА/
Западът гадае какви действия ще предприеме в крайна сметка президентът на Русия Владимир Путин в Украйна, край чиито граници е струпал десетки хиляди руски войници. Американският държавен секретар Антъни Блинкън ще търси днес дипломатически изход от кризата на среща в Женева с руския си колега Сергей Лавров.
Как гледат на всичко това съюзниците на САЩ от Източния фланг на НАТО и конкретно Румъния? Букурещ вижда за себе си и ползи от създалата се ситуация, като например възможност за нарастване на геостратегическата роля на страната.
Румънски официални представители многократно са настоявали за дислоциране на по-голям брой военни на САЩ и НАТО в региона, а в Националната стратегия за отбрана на Румъния в периода 2020-2024 г. е записано, че страната иска да приеме на своя територия военни сили на САЩ и Алианса. Подобно присъствие се приема в Румъния като инструмент за обезкуражаване на евентуални агресивни действия от страна на някои държави, пише в стратегията, без да се посочва конкретно Русия. След анексията на Кримския полуостров през 2014 г. Румъния на практика има обща граница с Русия в Черно море. Букурещ следи и нервността на Москва, след като на кормилото на властта в "братска" Република Молдова застанаха сили, които гледат на Запад.
Румъния подписа със САЩ през 2011 г. Съвместна декларация за стратегическо партньорство през 21 век и Споразумение за противоракетна система, съгласно което от 2016 г. във военновъздушната база Девеселу в Южна Румъния действа американски противоракетен щит. Русия многократно е повдигала възражения срещу системата за противоракетна отбрана в Румъния, на което Букурещ всеки път отговаря, че щитът има отбранителен характер и не е насочен срещу нея.
Официални американски представители очертават три основни насоки на действие при евентуална агресия от страна на Русия спрямо Украйна: въоръжаване и подкрепа за украинската армия; прехвърляне на войници и техника в страните членки на НАТО в Източна Европа и икономически санкции. И докато САЩ все още се опитват да накарат европейците да поемат твърд ангажимент за мерки срещу Русия (в случай на нахлуване в Украйна), Румъния не изпитва особени колебания.
Според Асошиейтед прес страните в Югоизточна Европа - по-специално България, Румъния и Турция - са сондирани дали са готови евентуално да приемат в черноморския регион бойна група на НАТО от около 1000 войници и техника. Председателят на Военния комитет на алианса адмирал Роб Бауер заяви миналата седмица, че има редица страни, които се интересуват от приемането на тези сили. Вероятно сред тях се нарежда Румъния. Руско нахлуване в Украйна вероятно ще предизвика незабавно укрепване на отбраната на натовските членки, намиращи се близо до руските граници, като например Литва, Латвия, Естония и Полша. Алиансът вече има разположени в тези страни около 5000 военнослужещи и техника. Присъствието на натовски войски по руските граници обаче е едно от основните оплаквания на Путин от Запада.
Още през 2016 г., със силната подкрепа на САЩ, Румъния предложи създаване на флот на НАТО в Черно море, но България отказа да подкрепи идеята, а Турция прояви пасивност.
За да не стане Черно море "руско езеро", останалите страни-членки на НАТО в региона - Румъния, България и Турция, би трябвало да имат общ подход, та дори стратегия, смята външнополитическата анализаторка Сабина Фати. Засега обаче те изглеждат разделени в зависимост от частните си интереси, отбелязва Фати и напомня, че България и Турция са зависими от руския газ, което ги поставя в уязвима позиция.
Според анализатора на в. "Адевърул" Щефан Властон Румъния има по-специално място на фона на руско-украинската криза заради историческите си връзки и ангажименти към Република Молдова. Властон не изключва вариант, при който Русия да опита "да реши" и казуса с Молдова едновременно с една инвазия в Украйна.
Колкото и непредвидима да е ситуацията в региона, за Румъния се очертава роля на главен играч в отбраната на Източния фланг на НАТО, посочва Властон. Той не изключва и преместване в Румъния на натовската база от турския град Инджирлик заради несигурността около това "в кои води ще избере да плува Турция".
Военните последици, тези в сферата на сигурността, но също и икономическите ще бъдат огромни, смята Властон. НАТО има интерес Румъния да остане политически и икономически стабилна и поради тази причина можем да разчитаме на военна, логистична и икономическа подкрепа с разширяването на присъствието на НАТО в Румъния. Европейският съюз пък има интерес Румъния да бъде силен и заслужаващ доверие "буфер" на границите му с Русия, посочва анализаторът и допълва: предстои да видим колко е готов да инвестира ЕС в това.
Друг известен анализатор - Емилиан Исаила, също е на мнение, че едно засилено американско и натовско присъствие в Румъния ще има положителен ефект за страната, повишавайки геостратегическата й роля. Наред с икономическите ползи от подобно развитие в първата фаза обаче, не трябва да се забравя, че ако в Европа започне въоръжен конфликт, ще бъде трудно да се предвиди кога и как ще завърши. Войната носи със себе си бедност, смърт и разселване на хора, които трябва да бъдат подкрепяни, за да оцелеят, напомня Исаила.
Според експерта по международни отношения и бивш президентски съветник Юлиан Фота Русия е започнала дипломатическа игра, от която може да спечели повече, отколкото от една военна операция.
"Фактът, че е поканена на преговори, че е отворен канал за комуникация с Белия дом, че е в центъра на вниманието и може да накара останалите да чуят нейната позиция, е по-важен за Москва от една война", смята Фота.
"Западът отново пада в клопката на Путин", е мнението на руския дисидент Алексей Навални, който бе хвърлен в затвора, след като оцеля от отравяне с бойното вещество, разработено в СССР и Русия Новичок.
"Вместо да игнорират този абсурд, САЩ приемат дневния ред на Путин и тичат да организират някакви срещи. Точно като уплашен ученик, който е тормозен от друг от горния клас", посочи Навални в интервю за списание "Тайм".
Според мнение на журналистката Даян Франсис, поместено на страниците на "Киев пост", екзистенциалният проблем на Путин е, че Русия става все по-неспокойна, докато Украйна е възприемана като успешен пример на бивша комунистическа диктатура, в която има свободни избори, стандартът на живот расте и се слага край на доминиращата корупция от съветски тип. Ако украинците постигнат по-висок стандарт на живот и бъдат по-свободни от руските си съседи, бунтът срещу Путин и неговите приближени няма да може да бъде спрян, смята Франсис.
Дали това се крие зад действията на Русия край границите на Украйна, как ще се развие кризата и какво ще направят САЩ и техните съюзници предстои да разберем. При всички положения обаче САЩ могат да са сигурни, че са "добре дошли" в Румъния, където присъствието на американски и натовски войници се възприема като гаранция за сигурността на държавата и откриване на нови перспективи в геостратегически и икономически план.
/СГ/
/ПК/