Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен бе осъдена днес на пет години лишаване от право да заема изборни длъжности с незабавно действие. Петдесет и шест годишната Льо Пен получи и четири години затвор, от които две ефективно, но с възможност за изтърпяването им под електронно наблюдение. Присъдата бе наложена заради злоупотреба с европейски средства. Според обвинението тя и други членове на партията "Национален сбор" са използвали пари, предназначени за заплати на сътрудници в Европейския парламент, за да финансира дейности на формацията си.
Присъдата сериозно застрашава шансовете ѝ за участие в президентските избори през 2027 г. – перспектива, която тя самата е описвала като "политическа смърт" , отбелязва АФП.
Адвокатът ѝ обяви, че тя ще обжалва решението, което според него представлява "удар по демокрацията".
Марин Льо Пен, която оглавява партията "Национален сбор", беше сочена като фаворит за изборите, след като вече има три неуспешни кандидатури. Според публикувано вчера социологическо проучване, тя би водила убедително в първия тур на бъдещ вот, с между 34% и 37% от намеренията за гласуване, ако изборите бяха днес, посочва АФП.
Льо Пен напусна съдебната зала веднага след обявяването на присъдата, още преди да бъде произнесено пълното съдебно решение.
"Целта е да се гарантира, че избраните представители, както и всички останали граждани, не се ползват с привилегии", заяви съдия Бенедикт дьо Пертюи.
"Днес станахме свидетели не само на несправедливото осъждане на Марин Льо Пен - станахме свидетели и на екзекуцията на френската демокрация", реагира в социалната мрежа "Екс" председателят на Националния сбор Жордан Бардела, който на 29 години е смятан за бъдещето на партията и основна алтернатива на Льо Пен за 2027 г.
Днес следобед в централата на Националния сбор в Париж се състоя кризисна среща с участието на Марин Льо Пен и ръководството на партията.
Още осем евродепутати от формацията, включително замеснтик-председателят ѝ Луи Алио, също бяха признати за виновни за това, че са накарали Европейския парламент да заплаща за фиктивно назначени в ЕП хора, които всъщност са работили за партията.
Формацията беше осъдена да плати глоба от 2 милиона евро, от които 1 милион без право на обжалване, както и да бъдат иззети от партията 1 милион евро, запорирани в рамките на разследването.
Националният сбор постигна исторически успех на предсрочните парламентарни избори през 2024 г., като спечели 89 депутатски места и се превърна в ключов фактор, който може да свали от власт правителството. Но днешното решение сериозно променя нещата за крайната десница във Франция само две години преди ключовите избори.
С оглед на обичайните срокове на правосъдието евентуален втори процес няма да бъде гледан поне още една година, което означава, че окончателно съдебно решение може да се очаква най-рано през есента на 2026 г. – само няколко месеца преди президентския вот, отбелязва АФП.
Чуждестранни крайнодесни лидери бяха сред първите, които реагираха. Je suis Marine! ("Аз съм Марин!"), написа веднага в социалната мрежа "Екс" унгарският премиер Виктор Орбан, неин съюзник от години. В същия дух беше и реакцията в Рим. "Да не се поддаваме на страх, да не спираме: напред, приятелко моя!", заяви лидерът на партия "Лига" и вицепремиер на Италия Матео Салвини в писмена позиция. Според него тази присъда е вдъхновена от Европейския съюз и представлява "обявяване на война от Брюксел". Той твърди, че съдилищата искат да изключат Марин Льо Пен от политическия живот. "Това е лош филм, който виждаме и в други страни като Румъния", добави Салвини. Думите му бяха препратка към Калин Джорджеску, крайнодесния кандидат, който спечели първия тур на касираните президентски избори в Румъния и който е обвинен, наред с други неща, в даване на "фалшиви сведения" относно финансирането на кампанията си. В Нидерландия лидерът на крайнодясната Партия на свободата Герт Вилдерс също заяви, че е "шокиран" от "изключително суровата" присъда срещу Марин Льо Пен. Той добави: "Убеден съм, че тя ще спечели обжалването и ще стане президент на Френската република".
Във Франция крайнодесните политици също защитиха Льо Пен, обявявайки, че демокрацията е потъпкана, посочва в. "Монд". "Франция все още ли е демокрация?", попита риторично Ерик Сиоти, председател на Съюза на десните за Републиката, съюзник на Национален сбор в Националното събрание. Той нарече случая "недостоен съдебен заговор" и "система за заграбване на властта, която систематично елиминира твърде десни кандидати, които имат шанс да спечелят".
Съдебното решение разтърси френската политика, тъй като Льо Пен бе сред основните претенденти за приемник на Еманюел Макрон, чийто втори и последен мандат изтича през 2027 г. Политическите последици бяха толкова значителни, че дори някои от нейните опоненти сметнаха, че съдът в Париж е прекрачил границата, отбелязва Асошиейтед Прес.
Сред политическите съперници на Льо Пен, които изразиха безпокойство, бе консерваторът Лоран Вокие, който заяви, че решението "поставя много тежък товар" върху френската демокрация. "Не е здравословно в една демокрация демократично избран представител да бъде възпрепятстван да се кандидатира за избори", добави Лоран Вокие, председател на групата на "Републиканците" в Националното събрание. "Политическите дебати трябва да се решават на избори."
При други политици от десницата коментарите бяха по-умерени – някои лидери изразиха съжаление за последиците от решението, без да поставят под въпрос неговата обоснованост, посочва "Монд". Такъв беше случаят с Франсоа-Ксавие Белами ("Републиканците"), който заяви, че "политическият ангажимент не поставя никого над закона", но подчерта, че незабавното изпълнение на наказанието не е било оправдано.
Въпреки разногласията им Ерик Земур от партия "Реконкиста" също подкрепи Марин Льо Пен. "Не е работа на съдиите да решават за кого трябва да гласува народът", каза той.
Сред част от левицата също имаше нюансирани реакции. "По принцип отказваме да приемем, че дадено лице не може да обжалва съдебно решение, независимо кой е той", се казва в изявление на "Непокорна Франция", която обаче прие съдебното решение. "Ще се борим с "Национален сбор" на изборите, независимо кой е техният кандидат", добавиха от партията. Основателят ѝ Жан-Люк Меланшон също коментира: "Решението за отстраняване на един избран представител трябва да принадлежи на народа." Самият Меланшон е разследван от 2017 г. И от Европейската служба за борба с измамите по подозрение, че е използвал своите европейски парламентарни асистенти за вътрешнопартийни дейности във Франция.
Останалата част от левицата реагира по-остро. "Законът е един за всички", заяви Сирил Шатлен, председател на групата на "Еколозите" в Националното събрание. "Няма извинение – когато крадеш парите на французите, трябва да бъдеш наказан. Точка. Когато си избран, имаш задължението да бъдеш за пример." В подобен дух се изказа и социалистът Жером Гедж: "Правосъдието трябва да бъде еднакво както за депутатите, така и за обикновените хора, както за силните, така и за слабите". Сходна позиция изрази и комунистът Фабиaн Русел: "Госпожа Льо Пен винаги е настоявала за по-строга съдебна система! Нека тогава уважаваме съдебната система".
Националният фронт, основан от покойния ѝ баща Жан-Мари Льо Пен, беше преименуван на "Национален сбор" през 2018 г. от Марин, която измести фокуса на партията от крайните позиции в опит да я направи приемлива за по-широк кръг от населението и така да увеличи електората ѝ. Усилията се отплатиха, като партията постигна значителни успехи на изборите за Европейски парламент миналата година. Последвалите предсрочни избори за френски парламент също укрепиха позициите ѝ, въпреки че тя не излезе начело, отбелязва ДПА.
Стремежът на Льо Пен към властта беше далеч по-умерен в сравнение с този на Доналд Тръмп, който след повторното си встъпване в длъжност преди два месеца предприе драстични промени във вътрешната и външната политика на САЩ. Тя се опита да "професионализира" партията, омекоти част от радикалната антиимигрантска риторика и впоследствие съсредоточи кампанията си върху икономически проблеми като инфлацията, обещавайки да играе по правилата на Петата френска република. Тази стратегия, изглежда, даваше резултат, посочва Ройтерс.
Все повече избиратели започнаха да я възприемат като бъдещ президент, а социологическите проучвания я поставяха като фаворит за 2027 г. В същото време "Национален сбор" стана най-голямата партия в парламента на Франция, ако не броим коалициите. А тактиката на Льо Пен да направи партията приемлива за масовия избирател работеше добре – до момента, в който всичко не се разпадна. Сега бъдещето на Националния сбор може да бъде без нея, тъй като тя е изправена пред сериозно препятствие в опита си за четвърта президентска кампания. Отстраняването на Льо Пен от президентската надпревара през 2027 г. вероятно ще разпали дебати за ролята на несменяемите съдии в контрола над политиците – особено тези от крайната десница, отбелязва Ройтерс.
Темата за властта на съдиите е широко застъпена и във френския печат днес.
"Еманюел Макрон е прав да ни предупреждава за руската заплаха, но има много други надвиснали опасности, и те често са вътрешнофренски: например свръхзадлъжнялостта на държавата, безконтролната имиграция или управлението на съдиите, което ускорява разпада на Републиката", се казва в редакционна статия на сп. "Поан".
"Сравненията невинаги са уместни, но над Франция като че ли витае сянка на османска автокрация: начинът, по който турският президент Ердоган се разправи с кмета на Истанбул, Екрем Имамоглу – най-големия си опонент, хвърлен в затвора под предлог за "корупция", напомня на това, което тези дни се случи с Никола Саркози и Марин Льо Пен. С тази разлика, че в техния случай изпълнителната власт няма абсолютно нищо общо. Правосъдието е извън контрола на Макрон, както и на предшествениците му", пише авторът на статията Франц-Оливие Жизбер.
"Вижте как френската съдебна система "бързаше бавно" по случая на Марин Льо Пен и разследването за фиктивни парламентарни асистенти в Европейския парламент по времето, когато партията ѝ се наричаше Национален фронт. Все едно си беше направила сметката да удари точно преди президентските избори през 2027 г. А що се отнася до Жан-Люк Меланшон, разследван за подобно "разхищение на публични средства" – този случай направо беше заметен под килима", допълва Жизбер, който е бивш директор на изданието и настоящ автор на редакционни статии.
На срещуположното мнение е магистратът Венсан Сизер, чиято статия публикува днес в. "Монд". Според него риториката за "управление на съдиите" цели повече защитата на управляващите, отколкото на народния суверенитет.
Терминът "управление на съдиите", популяризиран през 1921 г. от големия юрист Едуар Ламбер (1866 – 1947), се отнася до намесата на съдебната власт в управлението на обществени политики, особено в процеса на приемане на закони и наредби. Подобна намеса не е незаконна сама по себе си, но може да стане проблематична, ако правомощията на съдиите не са ясно дефинирани, което би могло да доведе до блокиране на управленските решения извън необходимото за защитата на основните права на гражданите, обяснява съдията.
"Тези, които днес говорят за "съдебен преврат", не посочват нищо подобно. Осъждането на Льо Пен и съпартийците ѝ не е заради действия, извършени в рамките на техните политически функции, а за наказателни престъпления, които – ако бъдат доказани – очевидно не могат да бъдат разглеждани като част от техния мандат, даден от народа", пише Сизер.
"Не се твърди дори, че съдебният процес е бил нечестен или манипулиран срещу политически опоненти. Скандалът се поражда от самия факт, че демократично избрани длъжностни лица могат да бъдат подведени под наказателна отговорност в обикновени съдилища и да получат наказанията, предвидени в закона. С други думи, въпросът тук не е за "управлението на съдиите", а за премахването на привилегиите – или по-скоро за опита да бъдат запазени", допълва той.
