site.btaВарненският театър получи дарение - скулптурни портрети на четирима именити актьори

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна получи дарение - четири скулптурни портрета на именитите актьори от 60-те и 70-те години на миналия век Георги Громов, Христо Динев, Венета Славчева и Идеал Петров. Както БТА информира, те са изработени от скулптора Христо Йорданов (1915–1984) и доскоро бяха представени в негова изложба в Градската художествена галерия на Варна.  

Дарението е направено от дъщерята на скулптора Калия Йорданова и нейния съпруг, проф. Пламен Братанов, по повод 104-тата годишнина от основаването на Варненския театър и 110 години от рождението на Христо Йорданов. Двамата получиха в знак на благодарност диплом и наградата на Варненския драматичен театър „Златна маска", които им бяха връчени от директора на Театрално-музикалния продуцентски център в града Даниела Димова след премиерата на спектакъла „Лавандулови момичета" на режисьора Стоян Радев Ге.К. 

Скулптурните портрети са изложени във фоайето на сцена „Филиал“, където с тях си направи снимки актрисата Юлияна Чернева, внучка на Христо Динев. В Световния ден на театър тя прочете и приветствието, което тази година бе отправено от именития гръцки режисьор Теодорос Терзопулос. 

Христо Динев (1900-1977) е едно от големите имена на Варненския театър, създал забележителни роли и в киното. Първите му сценични стъпки са в „Оперно-драматичната дружба“ във Варна, където го забелязва основоположникът на Варненския театър Стоян Бъчваров. Освен във Варна, играе още в Пловдив, Русе, Бургас и в Сатиричния театър в София. Участва и в българския театър в Скопие (1942-1943), а в периода 1952-1957 г. се снима в редица филми, сред които „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Бягство в Ропотамо“. Сътрудничи с хумористични разкази на списание „Българан“, пише и театралните мемоари „Пътешествие по суша и море“. Неговото име носи улица във Варна.

Венета Славчева (1907-1980) е родом от Русе. Посещава драматичната школа на Николай Масалитинов и учи оперно пеене при Иван Вульпе. Спечелва конкурс за Софийската опера и започва творческата си кариера като хористка, но впоследствие се посвещава на театралното изкуство. Играе в Русенския общински театър, пътуващите театри „Мара Тотева", „Нов свят" и Софийския пътуващ театър. От 1939 г. до края на творческата си кариера изгражда на сцената на Варненския театър редица главни роли. Неин съпруг е Любомир Владков – поет, драматург, краевед и изследовател на театралното минало, който написва „Шепа от живота – книга за мен и Венета Славчева“, както и „Театрална Варна – минало и настояще“. 

Георги Громов (1895-1966) е възпитаник на Мъжката гимназия във Варна и на известната Оперетно-драматична дружба. Учи във виенския Бургтеатър при професорите Кестранек и Арнд и се завръща в България. Играе в „Театър Студия” с режисьор Исак Даниел, след това за кратко е в състава на Народния театър, основава Камерен театър във Варна (1924), събира сценичен опит в Русе, Пловдив, Плевен, Бургас, Скопие, организира Пътуващ театър. Работи, заедно със своята спътница в живота и на сцената Евгения Громова, във Варненския театър, където се изявява и като режисьор. След това продължава творческия си път в София, като режисьор в радиотеатъра и като филмов актьор. Завещава на Съюза на артистите в България апартамента си в София за театрална библиотека. 

Идеал Петров (1899-1983) е артистичен псевдоним на Идеал Христов. Той е един от най-популярните актьори на Варненския театър, изиграл над 400 роли на българската сцена, дядо на известния кларинетист Росен Идеалов. Първите му актьорски изяви са свързани с Оперетно-драматичната дружба. Заедно със съученика си – бъдещия диригент Асен Найденов, подготвя самодейни спектакли. При откриването на любителския театър „Пробуда" играе редом с именития Стоян Бъчваров, опит черпи и от друга театрална легенда - Кръстю Сарафов. Играе в пътуващия „Популярен театър“ на Г. Донев, „Български художествен театър“ на М. Македонски, Театър „Комедия“ на Ст. Бъчваров, градските театри на Хасково, Плевен и Пловдив, Русенски общински театър, Плевенски областен театър, Скопски народен театър, Бургаски народен театър. С актрисата Роска Петрова, с която споделяли дългогодишен щастлив брак, често се превъплъщавали в съпрузи и на сцената. В разговорния език на 1960-те години името му се превръща в нарицателно и на въпроса „Как си?“ отговарят: „Идеал Петров“. Улица във Варна носи името му.