site.btaБТА е най-одобряваната сред институциите, чиито ръководства се избират от парламента, сочи проучване на "Глобал Метрикс" по поръчка на Института по правни инициативи

БТА е най-одобряваната сред институциите, чиито ръководства се избират от парламента, сочи национално представително проучване на "Глобал Метрикс", поръчано от Българския институт по правни инициативи (БИПИ) за нагласите към избора на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание.

Общо 92,6% от българите са запознати с дейността на БТА, сочат данните от проучването. Положителни оценки за работата на агенцията дават 81,2%, а отрицателни - 17,9% от анкетираните. 

Данните са от национално представително проучване за нагласите към избора на еднолични и колективни органи, избирани от Народното събрание. Изследването е направено сред 1000 пълнолетни българи по метода на пряко стандартизирано интервю в периода 17-25 март 2025 година от "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт по правни инициативи. Използвана е двустепенна гнездова квотна извадка, а интервютата са проведени чрез таблети.

Колективните органи, избирани от Народното събрание, получават разнородни оценки за своята работа от широката общественост, пишат от института.  Сред най-популярните са  Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Националният осигурителен институт (НОИ), Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Омбудсманът, БТА, Сметната палата, Комисията за финансов надзор (КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Съветът за електронни медии (СЕМ).

Сред най-одобряваните са Българска телеграфна агенция, Омбудсманът - 72,4% дават положителни оценки за работата на институцията, и НОИ – 71,9% дават положителни оценки за работата му,  сочи проучването. 

Запитаните са най-запознати с дейността на НЗОК – 96,1%, НОИ – 95,8%, Комисията по енергийно и водно регулиране – 93,2%, Комисията за защита на личните данни – 93%, институцията на омбудсмана – 92,9%, Сметната палата – 91,9%, Комисията за финансов надзор – 88,9%, Комисията за защита на конкуренцията – 88,4%, СЕМ – 85,1%, и Комисията по защита от дискриминация – 82,6%.

Най-неразпознаваеми са Икономическият и социален съвет – 36,5% са запознати с дейността му, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 37,4%, и Агенцията за публичните предприятия и контрол – 51,2%.

Според 46,3% от българите гражданското общество трябва да участва в процедурите по избор на органи от Народното събрание, като граждански организации да могат да издигат кандидати за постовете. Още 24,6% са на мнение, че трябва да се направи комисия от независими граждански организации, която да оценяват кандидатите, за 22,4% трябва да има възможност неправителствени организации да се включват с въпроси и становища по време на изслушванията на кандидатите. Едва за около 7% гражданското общество не бива да се намесва в процеса, коментират анализаторите.

В същото време едва 11% посочват, че следят внимателно и с подробности случващото се в това поле, докато 47% се интересуват от тях, но само най-общо, а 42,2% изобщо не се интересуват от случващото се, допълват от БИПИ.

Липсата на обществен фокус върху тази парламентарна дейност е съпроводена и с висок обществен скептицизъм за резултата от процедурите. Общо 82% смятат, че ще бъдат избрани приближени до политическите сили лица, 77% смятат, че ще бъдат избрани/назначени лица, които биха обслужвали интересите на политическите сили, които са ги излъчили, а 74% смятат, че ще има много отлагания и скандали в процеса на избор. В крайна сметка почти две трети - 64% очакват, че може изобщо да не се стигне до избор.