Замразяването на финансирането от президента на САЩ Доналд Тръмп постави няколко финансирани от САЩ чуждестранни медии, включително Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода", в ситуация да се борят за оцеляване, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. Европейският съюз предупреди, че орязването на средствата би могло да облагодетелства авторитарните режими, докато чешки представители настояват за европейска подкрепа, за да продължат да поддържат базираната в Чехия радиостанция в ефир.
Медийният плурализъм получи сериозен удар, след като Съединените щати ограничиха финансирането за няколко световни медии, широко признати за бастиони срещу пропагандата.
Сред тези медии е и Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" (RFE/RL) – възприемано като защитна крепост срещу дезинформацията и манипулацията в Европа още от създаването си по време на Студената война, за да противодейства на съветската пропаганда.
Тази финансовата криза беше предизвикана от указ на президента Доналд Тръмп, с който се нарежда значително свиване на бюджета на Американската агенция за глобални медии (USAGM), която осъществява надзора над всички чуждестранни медии, финансирани от правителството на САЩ, които не са под контрола на военните.
Белият дом заяви, че финансовите ограничения ще гарантират, че "данъкоплатците вече няма да поемат финансовата отговорност за радикална пропаганда". Това бележи драматична промяна в тона към мрежите, създадени за разширяване на влиянието на САЩ в чужбина.
Освен Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода", други чуждестранни медии, засегнати от внезапното намаляване на бюджета, включват "Гласът на Америка" и "Радио Свободна Азия".
"Да ни изтриеш с един замах на перото е просто ужасно", каза служител в Радио "Свободна Азия".
Международната неправителствена организация за защита свободата на медиите "Репортери без граници" осъди решението и заяви, че то "застрашава свободата на печата в световен мащаб и обезсилва 80-годишната история на САЩ в подкрепа на свободния поток от информация".
Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" подаде съдебен иск срещу Американската агенция за глобални медии с аргумента, че спирането на средствата е незаконно, тъй като те са били изрично отпуснати от Конгреса на САЩ. Радиомрежата обвинява своята агенция-майка в нарушаване на кнституцията на САЩ и се стреми да получи съдебно разпореждане, което да блокира замразяването на финансирането.
Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" е основано през 1950 г. по време на Студената война, за да предава информация в комунистическия блок. Четири десетилетия по-късно то допринася за падането на тоталитарните режими в Централна и Източна Европа чрез свободно интервюиране на дисиденти и на критици на авторитарните просъветски ръководства.
Първоначално радиостанцията е базирана в Мюнхен, но през 1995 г. се премества в Прага. Днес тя продължава да излъчва на 27 езика в 23 държави, в много от които свободата на медиите е силно ограничавана. За радиото работят около 17 000 журналисти – както постоянни, така и на свободна практика - и има седмична аудитория от близо 50 милиона души.
Руското ръководство отдавна е взело канала на прицел и през февруари 2024 г. го обяви за "нежелана организация".
Подарък за опонентите на Европа
В отговор на американското решение чешкият министър на външните работи Ян Липавски написа в "Екс", че "от Беларус до Иран, от Русия до Афганистан Радио "Свободна Европа" и "Гласът на Америка" остават сред малкото безпристрастни източници на информация за тези, които живеят в потисничество".
"В наш интерес е около нас да не процъфтяват тоталитарни режими", заяви той в неделя.
Липавски активно търси подкрепа от Европейския съюз, за да предотврати заглъхването на станцията. Съдбата на радиото беше обсъдена и в понеделник по време на Съвета на външните министри на 27-те държави членки на ЕС.
Той посочи, че общият бюджет, от който се нуждае Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода", е "постижима сума за Европа като цяло", а "за Чехия би била над възможностите".
По данни на Американската агенция за глобални медии годишният бюджет на медията е около 142 млн. долара (131 млн. евро).
В понеделник Евросъюзът предупреди Съединените щати, че спирането на излъчванията на финансираните от него медии, включително Радио "Свободна Европа", крие риск да "е в полза на нашите общи противници".
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас изрази съжаление за намаляването на бюджета, но заяви, че ЕС не може автоматично да компенсира недостига, оставен от Вашингтон.
Като естонка ръководителката европейската дипломация заяви, че идвайки от страна от другата страна на Желязната завеса, Радио "Свободна Европа" е станцията, чрез която са получавали "много информация за това, което се случва в действителност".
Удар по свободата на медиите в Европа
Радио "Свободна Европа" не е единствената, която води борба за оцеляване. Медиите в цяла Европа се намират в трудно положение – не само относно финансирането, но и по отношение на тяхната независимост, заплашена от нарастващото съсредоточаване на собствеността и правителственото влияние, и на враждебните условия на труд за журналистите.
Тазгодишният доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС, публикуван от Съюза за граждански свободи в Европа "Liberties", констатира съществуващи и продължаващи заплахи за свободата на медиите в целия Европейски съюз. В доклада се посочва, че много правителства поддържат пряко влияние при избора на ръководство на национални регулаторни органи, което подкопава тяхната независимост и безпристрастност.
Продължаващи заплахи за независимостта на националните медийни регулаторни органи се наблюдават в Хърватия, Унгария, Гърция, Словения, Испания, България и Малта.
Продължаващата политическа нестабилност в България, породена от отсъствието на редовно правителство или добре функциониращо народно събрание, възпрепятства съществени регулаторни промени, включително и в медийния пазар.
В доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2024 г. беше препоръчано България да работи по подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, особено по отношение на договорите с посредници.
По отношение на Италия в доклада е посочено, че правителството трябва да гарантира независимо и адекватно финансиране на националната обществена радио- и телевизионна компания "Radiotelevisione italiana" (RAI). Докладът също така подчертава, че журналистите продължават да се сблъскват с редица предизвикателства и приканва правителството да продължи законодателния процес по проекта за реформа на законодателството в областта на клеветата.
В доклада си за разширяването за 2024 г. Европейската комисия отправи препоръки към Северна Македония като страна извън ЕС да въведе правила за пълна прозрачност на собствеността и рекламата в медиите и да предприеме незабавни мерки срещу всички заплахи и случаи на насилие срещу журналисти.
В Словения медиите не са се адаптирали достатъчно бързо към новите навици на потребителите и технологичните промени. Собствеността на медиите е значително концентрирана, а в условията на пазар на труда, изпитващ затруднения, съкращаването на журналисти е сравнително често.
Във Франция около 500 журналисти са подписали клаузи за конфиденциалност, които им отнемат правото на глас при напускане на медии, закупени от консервативния френски милиардер Венсан Болоре, твърди в свое разследване организацията "Репортери без граници".
Според организацията тези клаузи са били въведени от 2016 г., след като Болоре поема управлението на групата "Canal+" и нейния новинарски канал" iTélé" (сега CNews), а след това и на радио "Europe 1", списание "Paris Match" (което вече е продадено) и "Le Journal du Dimanche" (JDD).
Съществена стъпка, предприета от Испания, беше одобряването на закон за създаване на медиен регистър за идентифициране на собствениците на медии и на рекламите, които те получават. Този ход се очаква да гарантира прозрачността на институциите и се ангажира да се бори с дезинформацията чрез правни реформи.
Според източници от Министерството на цифровата трансформация и обществените услуги медиите ще бъдат задължени да регистрират структурата на собствениците си и публичните средства (национални и чуждестранни), които получават под формата на реклами.
Докато съдбата на Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" и други медии виси на косъм, медийните потребители в Европа и по света са изложени на все повече дезинформация. Изчерпателни статистически данни са рядкост, но според проучване от 2022 г. над 70 % от гражданите на ЕС споделят, че редовно се сблъскват с фалшиви новини.
Докато ЕС обсъжда дали да се намеси за спасяването на Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода", друг въпрос остава без отговор: може ли Европа да защити независимата журналистика в епоха на нарастващо авторитарно влияние и икономическа несигурност?
/ДИ/
news.modal.text
