site.btaНа 21 март 1945 г. БТА публикува поздравителни телеграми от Кимон Георгиев и Регентството до ген. Владимир Стойчев за успешната отбрана на река Драва

Дравската операция или известна още като „Дравската епопея“ е част от отбранителната Балатонска операция на Втори и Трети украински фронт в периода от 6 до 21 март 1945 г.

В началото на 1945 г. германското командване решава да предприеме контранастъпление, за да защити подстъпите към Берлин и Виена от Червената армия, която приближава Будапеща.

Плановете на Вермахта са да обкръжи и унищожи 57-а съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. За тази цел германците нанасят няколко удара в районите на езерото Балатон, през река Драва и в района на Долни Михоляц. Успешното провеждане на Дравската отбранителна операция (6-19 март 1945) под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев проваля настъпателните планове на Германия и спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция (16 март – 15 април 1945) на Червената армия, като по този начин се ускорява края на войната.

Загубите на българската армия по време на двуседмичните боеве наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500. 

В бюлетин „Дневни вести“ на БТА е публикувна информация от 11 март за боевете край река Драва. Няколко дни по-късно в същия бюлетин са поместени и поздравителни телеграми от министър-председателя Кимон Георгиев и Регентството до командващия Първа българска армия генерал Владимир Стойчев за „блестящата победата“: 

Известие на Българското Главно командване

София, 11 март 1945 г. /БТА/ Армията на ген. Стойчев от 6 т.м. води тежки отбранителни боеве. Проникналият противник на места в нашето разположение с мощни контраатаки навсякъде беше отхвърлен или унищожен. Единственото предмостие, което противникът успя да задържи на левия бряг на река Драва е в период на унищожение. Стотици противникови трупове и разбити машини покриват на много места полесражението. В наши ръце паднаха пленници и плячка.

При тези боеве силистренци, водени от своя командир полковник Никола Ботев, проявиха голяма устойчивост и образцови действия.

От силистренци особено се отличиха: командирът им полковник Ботев, майор Борис Михайлов и подпоручик Златко Минев. Също така се отличиха инженерите-щурмоваци шуменци със своята храброст и героизъм.

Досегашният голям отбранителен успех на армията до голяма степен се дължи на великолепните действия на нашите славни артилеристи.

Боят продължава с нестихващо ожесточение.

***

София, 21 март 1945 г. /БТА/ От името на Министерския съвет министър-председателят Кимон Георгиев е изпратил до генерал-лейтенант Владимир Стойчев, командир на I-ва българска армия следната телеграма: „От две седмици нашият български народ следеше с трепетно вълнение тежките боеве, които се развиваха на фронта на I-ва армия, югоизточно от Балатонското езеро и по течението на река Драва, и в които тя показа чудеса от храброст и самоотверженост. Безгранична е днес нашата радост, когато узнахме за успешното и победоносно завършване на тия боеве с пълното ликвидиране на вражеските предмостия при Драва. На Вас, на Вашите първи помощници, генералите Тошев и Трендафилов, на командирите, помощник-командирите, офицерите, подофицерите и войниците изказвам по тоя случай, от името на Министерския съвет и от мое име, най-сърдечни поздравления." (…)

***

Регентите са изпратили следната телеграма:

До командира на I-ва българска армия генерал-лейтенант Стойчев

София, 21 март 1945 г. /БТА/ По случай блестящата победа на I-ва армия при река Драва - ценен принос на храбрата българска войска за по-скорошното спечелване на крайната победа - Вам, на Вашите помощници и на всички чинове от щабовете и частите, взели участие в епичните боеве и особено на 16 пехотна дивизия и нейния командир полковник Ганев, изказваме нашите най-сърдечни поздравления. Ние сме дълбоко убедени, че героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина.“

Регенти: Цв. Бобошевски, Т. Павлов, проф. В. Ганев

Генерал Владимир Стойчев е командир на Първа българска армия, която спомага за разгрома на Германия в последния етап на Втората световна война. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт, генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли.

В бюлетин „Дневни вести" четем: 

София, 2 април 1945 г. /БТА/ Командирът на Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев от свое име и от името на своите славни бойци сърдечно благодари на всички, които поднесоха своите приветствия по случай бляскавите успехи на армията в борбата срещу славянския и общочовешкия враг.

Тези приветствия стоплят сърцата на всички български синове, които далеч от родните предели чувстват, че не са забравени и че над тях бди целият български народ.

Това голямо внимание окриля техния борчески устрем във величавата борба за по-щастливи бъднини на изстрадалата ни Родина, новите победи на армията, към които тя неуморно се стреми, ще бъдат най-добрият отговор на всичките приветствия.

***

София, 9 май 1945 г. /БТА/ Пълната капитулация на Германия днес в столицата бе отпразнувана при небивала тържественост и грандиозност. Правителството на ОФ в България устрои днес в 7 ч. на пл. „Александър Невски“ величествен митинг.

Още от рано в стройни редици пристигат на площада войсковите представителни части начело със знамената и музиките си, ОФ организации с трицветни английски и американски знамена, големи портрети на маршал Сталин, Чърчил, Труман, Георги Димитров, маршал Толбухин, генерал-лейтенант Стойчев. (…)

Непрекъснато с песни и музика от всички улици се стичат в площада все по-големи и по-големи групи ликуващ народ. В очите на всички радостта от свършването на войната е отразила изблици на възторг и опиянение.

Тържествена е обстановката на самия площад. Пред храма „Александър Невски“ е построена грамадна естрада (невисока платформа на открито – бел. ред), обкичена със зеленина, знамена, портрети и плакати. Инсталирани са на площада и улиците около него много високоговорители които непрекъснато предават народни хора, бойни маршове и партизански песни.

При пълен ред и дисциплина софийското гражданство заема определеното му място. Площадът е съвсем недостатъчен да побере над 200-те хиляди граждани. Площадът и улиците около него са препълнени с народ. На дърветата и оградите са се покачили хора от всички възрасти. Буйният поток от народ, постоянно прелива от площада в нестихващо въодушевление. На много места на площада и около него се носят радостни викове „Да живее най-голямата победа“,… „Да живее Първа българска армия“. (…)

***

Заключително известие на Българското Главно командване за участието на българската войска във войната срещу Германия

София, 19 май 1945 г. /БТА/ Германия капитулира. Тая капитулация бе неизбежен край на борбата на свободолюбивите народи срещу фашизма и насилието.

Тя е резултат на техните общи усилия. В тия общи усилия за спечелване на победата и българският народ даде своя скромен принос. (…)

Българската войска встъпи в борба срещу немските завоеватели - със задача чрез бързо и дълбоко проникване към долините на р. Морава и Вардар да прекъсне пътя за оттегляне на германците на север и северозапад. За изпълнение на тази задача бяха формирани три отделни армии в състав 9 пехотни, 1 гвардейска въстаническа, една конна и една бронирана дивизия, една конна и една гранична бригади, които заедно с армейските 4 части брояха общо около 250 000 бойци. След завършване на подготовката и съсредоточаването, българската войска премина в решително настъпление срещу врага. Втора армия на генерал Станчев - след като нанесе тежки удари на противника при Бяла Паланка, Ниш, и Косово поле, към края на ноември достигна района Нови пазар - Рашка.

Първа армия на генерал Стойчев настъпи решително в посоката Кюстендил-Куманово и с умели обхватни и упорити действия към средата на ноември достигна и овладя градовете Скопие, Качаник и Урошевац.(…)

Четвърта армия на генерал Урумов (а в последствие генерал Сираков), настъпвайки от Горна Джумая към Щип, след ожесточени боеве, съвместно с частите на македонските войски, проникна към Велес и Струмица и към средата на ноември достигна едновременно с Първа армия района на Скопие. С овладяването на долината на р. Вардар и района на Скопие - Косово поле - Рашка - Нови Пазар, българската войска изпълни своята задача в Македония и Сърбия. На противника, беше нанесен решителен удар. Разбитите остатъци от германската армия бяха принудени да търсят спасение не през долината на р. Морава, а през непристъпните албански и черногорски планини.

Но войната не беше завършена. Тя се пренесе близо до самата Германия, гдето на последната трябваше да се нанесе окончателния и смъртоносен удар. Българската войска взе участие и в тази борба.

За тази цел към края на ноември се формира Първа българска армия на генерал Стойчев в състав от 6 пехотни дивизии, армейски части и служби с обща численост повече от 100 000 души. По този начин България даде почти пълно напрежение на своите въоръжени сили, като бяха мобилизирани общо 448 000 души и 104 000 коня.

Първоначално Първа българска армия беше съсредоточена в областта Срем, между реките Драва и Сава със задача да прегради посоките към Белград. В този район Първа българска армия води упорити боеве и изпълни възложените й задачи в момента, когато войските на Трети украински фронт настъпваха към Будапеща. В началото на януари 1945 г. армията бе прехвърлена в Унгария, северно от р. Драва, в района западно и югозападно от гр. Печ, със задача да заеме за отбрана северният бряг на р. Драва. (…) От 15 януари 1945 г. до към края на март Първа българска армия води успешни отбранителни боеве срещу неколкократните нападения на противника.

Особено кръвопролитни бяха боевете, които се водиха от 6 до 19 март. На 6 март противникът едновременно с настъплението си срещу войските от Трети украински фронт, северно и южно от Балатонското езеро, започна настъпление от запад и от юг срещу Първа българска армия, очевидно с цел да я обгради и унищожи. В западния участък на армията нападателният устрем на противника се разби в упоритата съпротива на войските но генерал Тошев още в предпозиционното пространство, а на южния участък той успя да премине на няколко места река Драва, но бе отхвърлен с тежки за него загуби с изключение на района срещу Долни Михоляц, където образува предмостието. С упорити боеве, които продължиха 13 денонощия, подпомогнати от части на Червената армия, войските на генерал Трендафилов на 15 март ликвидираха окончателно с предмостието на р. Драва срещу Долни Михоляц. (…)

На 29 март Първа българска армия, продължавайки отбраната по река Драва, премина в решително настъпление на запад с Трети корпус на генерал Тошев. В редица тежки боеве, българските войски пробиха позициите на противника, които той беше създал и укрепил. Нанасяйки му ден след ден все по-тежи загуби, форсирайки реката Мур и множеството канали, те го отхвърлиха на запад. (…)

Капитулацията на германската войска завари Първа българска армия в решително настъпление на запад, завладяла вече района на Еренхаузен-Марибор, Тъй като противникът продължи па места по фронта да се бие, нарушавайки по този начин подписания от него акт за капитулация, Първа българска армия продължи настъплението си в западна посока и достигна източния бряг на р. Лавант в участъка Волфсберг-Лабуд, където стана срещата с настъпващите от запад английски войски. (…) С участието на българската войска във войната срещу Германия се постигнаха следните резултати: 1. Бяха освободени цяла Македония, цяла Сърбия и значителна част от останала Югославия. 2. Германците бяха принудени бързо да опразнят Гърция и да изоставят много хора и оръжия на островите. 3. Бяха отвлечени значителни сили на противника от другите фронтове.

***

В памет на загиналите храбреци от прославената Първа българска армия

София, 18 юни 1945 г. /БТА/ В памет на загиналите храбреци от прославената Първа българска армия, тази вечер в 8:30 ч. на площад „Александър Невски“ се състоя заря с церемонии.

Още от рано многохилядно гражданство се отправяше към площада, където са построени представителни войскови части от Първа българска армия.

На тържеството присъстваха регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, министърът на войната генерал-полковник Дамян Велчев, министърът без портфейл генерал-лейтенант Добри Терпешев, командирът на Първа армия генерал-лейтенант Стойчев, …висши и свободни от наряд офицери и многохиляден народ.

При голяма тържественост започна проверката на чиновете от Първа българска армия. Старшият офицер пред микрофона възвестява: „Тая вечер небето е траурно и ниско. Родината е притихнала. С тържествения и празничен химн на музиката прииждат спомените за героите от Драва, Мур/Балатон и Пчиня. Тая вечер родината приема парада на загиналите, но безсмъртни герои. Те оживяват в нашите души сега и затова е притихнало това море от мъже, жени и деца. Народът ни тая вечер е склонил глава пред Вашия подвиг герои и Ви приютява в родната земя. Затова така волно се развяват бойните знамена, немите свидетели на Вашите борби. (…) Родината е горда с Вашата смърт! Вашата кръв очерта пътя ни към свободен и щастлив живот. Вашият подвиг е нашата, чест, нашето верую, нашата борба и нашият живот!

Ти слизаш още по-ниско небе да грабнеш народната скръб. Но нашата скръб е песен тържествена днес, а мъката - паметен и борчески стих: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“!

Родината няма да забрави Вашия подвиг. Вашето геройство и Вашата кръв ще ни напомнят тежките битки, борбата и славната победа над врага.(…)

Вие изпълнихте бойната задача, която народът Ви отреди и днес ни сочите пътя напред. Ние носим в сърцата си вашия подвиг. Поклон скъпи народни герой.

Командири, помощник-командири, подофицери и войници, Вие паднахте заедно Картечниците страхотно чаткаха. Мините свистяха. Но над ужаса над боя беше Родината. Паднахте за нея и тя Ви слави сега. Вашите майки са майки на герои. Вашите жени - жени на народни борци. Утре, когато Вашите деца пораснат, ще ги сочат - те са деца на герои.(…)

Вие паднахте, герои за свободата на своя народ. Вашата смърт няма да остане напразна.

Вие умряхте далеч в Унгарската земя, а днес сте близо до нас и Вашият пример, за ред и безсмъртна борба зове и чертае пътя на народа - герой.(…)

Почивай спокойно незнаен български боецо!“

След проверката започна рапортът по частите. Командирите на поделенията рапортуваха на генерал-лейтенант Вл. Стойчев, който от своя страна рапортува на министъра на войната. (…)

На 24 юни 1945 г. в Москва се провежда Парад на победата. Като част от българската делегация е ген. Владимир Стойчев, който е единственият чуждестранен генерал участвал в парада.