site.btaСБЖ: Представяме проекта за Международна конвенция на ООН за безопасност и независимост на журналистите

Проектът е дело на Международната федерация на журналистите (МФЖ). Като неин колективен член, СБЖ се ангажира с популяризиране на проекта и с насърчаване на държавните институции у нас да съдействат за приемането на конвенцията от ООН. Представяме тук мотивите на МФЖ за тази инициатива, както и пълния текст на проекто-конвенцията.

Представените текстове са получени при работна кореспонденция между МФЖ и СБЖ. Председателят н УС на СБЖ Снежана Тодорова обяви подкрепата на нашия Съюз за инициативата на МФЖ.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ НА МФЖ за проекта за Международна конвенция за безопасност и независимост на журналистите и на другите медийни професионалисти (по-надолу следва и пълният текст на проекто-конвенцията):

Вече има много резолюции и препоръки относно безопасността и гаранциите за журналисти. Защо провеждаме кампания за по-нататъшни действия?

Въпреки многото протоколи, насоки и предложения, журналистите все още са изправени пред ежедневна заплаха – и безнаказаността спрямо посегателствата срещу тях продължава да влошава ситуацията.

Между 2012 г. и 2016 г. най-малко 530 журналисти са били убити, сочи ЮНЕСКО. Девет от всеки 10 случая остават ненаказани. Цари безнаказаност.

Стотици журналисти са хвърляни в затвора, всеки ден има нападения над журналисти, бият ги, арестуват ги, тормозят ги и ги заплашват. Налице са нарастващи заплахи за цифровата безопасност с кибератаки, хакерство, онлайн тормоз, особено на жени журналисти, като всичко това създава криза в безопасността за професионалистите в областта на новините.

Зад всяка статистика стои и човешка трагедия – смърт, отвличане, семейство, останало без майка, баща, брат или сестра. Зад всяка статистика стои държава или общност, останала без информация, лишена от човешкото прво на достоверна информация.

Именно това – както и нарастващото разочарование от липсата на действия и, в твърде много случаи, от липсата на воля за справяне с кризата на безнаказаността – накара МФЖ да излезе с настоящото предложение.

Конкурира ли се това предложение с други инициативи като Плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите?

Не! МФЖ приветства Плана за действие на ООН и ние ще продължим да правим всичко възможно, за може той да работи ефективно. Но очевидно има причина да направим повече – да предприемем допълващи действия.

Предположението, залегнало в основата на Плана за действие, беше, че международното право вече има подходящи и достатъчни гаранции за правата на журналистите и че усилията трябва да се съсредоточат върху прилагането. Но все още са налице съществени слабости в съществуващия международен правен режим и МФЖ възнамерява да насърчи специфичен инструмент, насочен към положението на журналистите, за да гарантира по-ефективно прилагане на международното право.

Не е ли достатъчно съществуващото международно хуманитарно право?

В настоящата международна правна рамка не съществуват задължителни норми, установяващи гаранции специално за медийните работници.

По принцип журналистите, които предават от зони на конфликти, се ползват от същите защити, предоставени от международното хуманитарно право на цивилни.

Общият член 3, включен и в четирите Женевски конвенции от 1949 г., установява минимален стандарт за третиране на лица, които не участват активно във военните действия. Допълнителният Протокол I определя допълнителни задължения за воюващите страни: да разграничават цивилните от законни военни цели (член 48), да се въздържат от атаки, водещи до прекомерно висок брой инциденти със загуба на живота на цивилни или с техни ранявания (чл. 51(5)(b)) и да прилагат предпазни мерки, свеждайки до минимум опасността за цивилни (член 57(2)(a)(iii)). Протокол I съдържа изрично признаване на цивилния статут на журналистите (чл. 79).

Това обаче е закон, който пропуска да признае, че журналистите са изправени пред по-големи рискове в сравнение с други цивилни. Може да се спечели стратегическо предимство от взимането на медиите на мушка – именно в този контекст бившият специален докладчик на ООН за свободата на изразяване Франк Ла Рю описва стремежа на воюващите „да спечелят войната на изображенията“. Става дума за желанието да се предотврати разпространението на определен тип информация и за международен контрол над умишлено взети на мушка журналисти.

Целенасочената близост на журналистите до всеки конфликт ги прави особено уязвими: за разлика от други цивилни, журналистите не избягват конфликтните зони. Според бившия юридически съветник на Червения кръст Робин Гайс, „вместо да бягат от битката, те я търсят“.

И в хуманитарната юрисдикция има вратички. Враждуващите страни имат право да взимат на прицел и така наречените „цели с двойно предназначение“, т.е. граждански съоръжения, които могат да имат и военни функции.

Едната страна може да твърди, че дадено радиоразпръскващо съоръжение помага на вражеските военни комуникации. Бомбардирането на сръбската телевизия и радио от НАТО през 1999 г. е трагична илюстрация на тази двусмисленост.

Освен това границите на легитимните „съпътстващи щети“ не са ясно дефинирани и позволяват да се злоупотребява. Женевското законодателство допуска, че дадено лице може да загуби „гражданския си статус“, ако участват в дейности, подкрепящи другата страна в конфликта. Следователно съществува риск от погрешно категоризиране на акта, представляващ журналистически репортаж, като разпространение на информация до враждебната страна, военна пропаганда или шпионаж.

Така се размива задължението на воюващите да обръщат внимание на физическата безопасност на журналистите, изтъквана от хуманитарното право, с оглед по-високите рискове, на които са изложени. Съветът за сигурност на ООН бе принуден да повтори в своята Резолюция 1738 (2006), че журналистите трябва да бъдат третирани като цивилни, и това е тревожен показател за тази празнина.

Освен това няма механизъм за принуждаване на физически лица да отговарят за нарушения на задълженията по Женевската конвенция.

Но какво да кажем за международното законодателство в защита на човешките права?

Международното законодателство за правата на човека също мълчи относно положението на журналистите. Докато всеки индивид има право на защита на правото си на живот, лична свобода, сигурност, забрана на изтезания, свобода на изразяване и ефективна защита, когато правата му не с били спазени, а са били нарушени, общите инструменти за правата на човека не отразяват системния ефект върху обществото от атаките срещу журналисти.

Изброените права са гарантирани на всекиго, съгласно Конвенцията на ООН за граждански и политически права, както и съгласно съответстващите ѝ регионални законодателства (Европейската конвенция, Хартата на ЕС за правата, Американската конвенция, Африканската и Арабската харта).

Тази съществуваща рамка за правата на човека обаче поражда и редица опасения. Първо, общите инструменти за защита на човешките права не отразяват системния ефект върху обществата от атаките срещу журналисти. За разлика от повечето нарушения, посегателствата срещу живота или физическата цялост на журналисти нанасят щети върху правото на обществеността на информация, допринасят за намаляване на демократичния контрол и имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване на всекиго.

Водят директно до автоцензура.

Въпреки това, липсва независима възможност за реагиране от представители на обществени или други медии в случаи на нарушаване на журналистически права, за да могат да се подават молби за гледане на съответното дело по международна процедура.

Настоящият режим, който постановява спазването на правата на човека, също не отчита рисковете, свързани с журналистическата професия. Докато правото на всеки на свобода на словото е защитено, то упражняването на свободата на изразяване от медийните професионалисти е различно: те участват в циркулация на информация и идеи на регулярна основа, с много по-широко въздействие върху масовите аудитории. Ето защо онези, които се стремят към цензуриране, получават и по-голям стимул да взимат на мушка нежеланите журналисти.

Това публично измерение на журналистическата реч е недостатъчно признато. Може би не е изненадващо, че случаите на насилие срещу журналисти са били разглеждани от Европейският съд по правата на човека като нарушения на правото на живот и лична сигурност на индивида, а не като нарушения на свободата на словото. В присъдите не се използва възможността да се повишава обществената осведоменост за това, какви са последиците от насилие над личността на журналистите върху правата на гражданството като цяло.

Защо се нуждаем от специален инструмент, фокусиран върху журналистите и медийните работници?

Международната общност вече признава като цяло ограничения капацитет за прилагане на всеобщите правила. Въпреки че жените, децата или хората с увреждания са защитени като човешки същества, съгласно общи инструменти, специфичните конвенции (против дискриминацията на жените, за правата на детето, за правата на лицата с увреждания) са приети като реакция на факта, че общите инструменти са недостатъчни. Тези конвенции консолидират и допълнително уточняват задълженията да се спазват правата на всеки индивид. Те не са излишни, въпреки че правата може да са имплицитни в общи инструменти.

Журналистите са уязвима категория, които са взимани на прицел поради професията си. Специален инструмент би подобрил тяхната защита и би придал особено заклеймяване за нарушения спрямо тях. Би увеличил натиска върху държавите, както за предотвратяване, така и за наказване на нарушенията, което е в основата на спазването на международното право.

Към днешна дата международното право, засягащо положението на журналистите, е ограничено до онова, което наричаме инструменти с незадължителна юридическа сила с декларативен или препоръчителен характер, просто призоваващи държавите да прекратят безнаказаността.

Тези инструменти включват Резолюция 12/16 на Съвета по правата на човека от 2009 г. относно „Свобода на мнението и на изразяването“, Резолюция на ЮНЕСКО 29 „Осъждане на насилието срещу журналисти“ (1997) и Декларацията от Меделин от 2007 г. за осигуряване на безопасността на журналистите и за борба с безнаказаността, както и редица регионални декларации (Резолюция 1535 (2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „Заплахи за живота и свободата на изразяване на журналисти“, декларациите за принципите на свободата на изразяване на Междуамериканската комисия (2000 г.) и на Африканската комисия (2002 г.)).

МФЖ е категорична, че нов обвързващ международен инструмент, посветен на безопасността на журналистите, включващ и специфичен механизъм за прилагане, ще подобри ефективността на международния отговор на ситуацията.

Напоследък се наблюдава тенденция към признаване, че медийните работници са изправени пред различно положение и това може да изисква специфично за категорията решение. Според Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН, работата на медийните професионалисти „ги излага на специфичен риск от сплашване, тормоз и насилие в ситуации на въоръжен конфликт“.

Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2016 г. насочва към защита на журналистиката и признава, че е налице увеличаване на атаките срещу журналисти „заради тяхната разследваща работа, мнения и репортажи“.

Каква би била целта на една нова конвенция?

Конвенция за безопасността на журналистите и медийните специалисти ще систематизира и детайлизира съществуващите задължения.

Това би улеснило разбирането за необходимостта от прилагането на международните правни стандарти в националните решения – от изпълнителни и правоприлагащи органи. Също така това би подобрило видимостта на несигурната позиция на журналистите, както и на нарастващия натиск спрямо тях от страна на властимащи. В момента обхватът на съответните разпоредби за правата на човека могат да бъдат намерени по-скоро в съдебната практика на различни международни органи и в текстовете на множество договори, а не в един-единствен всеобхватен инструмент, достъпен и за неюристи.

Новият инструмент ще предостави полезна кодификация на всички приложими правила в единен инструмент, обединяващ както правата на човека, така и разпоредбите на хуманитарното право. Той би включил: задължението за защита на журналистите срещу посегателства върху живота им, произволни арести, кампании за насилие и сплашване, задължението за защита срещу принудителни изчезвания и отвличания (от държавни агенти или частни лица), задължението за провеждане на ефективни разследвания на предполагаеми намеси и изправяне на извършителите пред правосъдието. В контекста на въоръжен конфликт, ще се вмени и задължението медийните работници и съоръжения да се третират като цивилни (и следователно нелегитимни цели) и при провеждането на военни операции да се спазва дължимото им предпазване.

Как може да се постигне това?

Процесът може да започне чрез Декларация за принципите, която да се включи в резолюция на Общото събрание на ООН и да обобщава задълженията на държавите, произтичащи от множество международни текстове и от съдебната практика.

Макар и необвързваща, такава декларация би изяснила правния контекст, би изразила решимостта на международното общност за противодействие на безнаказаността на атаки срещу журналисти и би поставила основите за приемане на обвързващ инструмент в бъдеще. Всички секторни конвенции на ООН за правата на жени, деца, хора с увреждания, са били предшествани от декларации на Общо събрание на ООН.

Как една такава конвенция може да подобри прилагането на правото?

По отношение на правоприлагането предложихме да бъде създаден комитет по безопасността на журналистите.

Предпочитаният от нас вариант би бил създаването на група от независими експерти (вместо представители на държавата), специално натоварени с наблюдението на спазването на новия инструмент. Това би бил подход, подобен на комитетите, основани на договори, създадени в рамките на няколко конвенции на ООН – като например Комитета срещу изтезанията.

Този орган в идеалния случай трябва да има мандат за компетентност да приема индивидуални или групови жалби, да провежда разследвания и да издава мотивирани решения (независимо дали технически ще са задължителни). Основните предимства на специалния орган биха били да осигурява по-голямо ускоряване на процедурата в случай на предполагаеми нарушения и да осуетява политически пробиви, произтичащи от фрагментацията на международните пътища за правна защита.

Има ли други варианти?

Вярваме, че създаването на орган от независими експерти е най-доброто средство за действие за справяне с безнаказаността.

Има обаче и други възможни пътища – например, да се разшири ролята на съществуващите органи.

Комитетът на ООН по правата на човека вече отговаря за квази-съдебна процедура по ICCPR (Международен пакт по граждански и политически права) и издава изключително авторитетни (макар и необвързващи) доклади за това дали е било извършено нарушение и дали дадено лице има право на правна защита. Новата конвенция би могла да установи специална процедура за индивидуални съобщения относно нарушения спрямо правата на медийните работници, а на група от членове на Комитета (на Подкомитета по медийна свобода) може да се възложи редовната проверка на такива оплаквания.

Друг вариант може да бъде създаването на специализиран подкомитет в рамките на Съвета по правата на човека, в който да влизат равен брой държавни служители и представители на неправителствени организации на медийните работници (като те бъдат определени от делегации на международна конференция по труда). Тази смесена подкомисия може да бъде упълномощена да докладва на Съвета за индивидуални или постъпили по линия на НПО съобщения по държави, както и да издава препоръки към въпросните държави.

Също така възможен вариант би бил един Междуправителственият съвет към Програмата за развитие на комуникацията на ЮНЕСКО. Мандатът му може да бъде променен, като включи годишни сесии за разглеждане на съобщения относно последователни нарушения на задълженията по новия инструмент, издаване на препоръки към замесените държави, както и правомощия да се създават анкетни комисии, които да предприемат посещения в съответните страни. Макар в случая това да е по-скоро политически орган, отколкото независим правен орган от експерти, това решение би имало предимството да се създаде международен фокусен център за жалби относно правата на журналистите.

Как една такава конвенция би помогнала за справяне с безнаказаността и за насърчаване на безопасността?

Един такъв нов международен инструмент, посветен на безопасността на журналистите, би отправил важно послание. Той би бил признание на специфичния статут на журналистите, произтичащ от рисковете, на които те са рутинно изложени, както и признание на стойността на журналистическата работа за обществото. Би било засилване на международния контрол върху нападенията срещу журналисти, както и подпомагане на органите на национално ниво органи в разбирането на техните международни задължения, понастоящем разпокъсани между различни договорни разпоредби и съдебна практика. Подобна важна инициатива би превърнала безопасността на журналистите и правото на всекиго на информация в ясен приоритет за международната общност.

И така, какво се случва сега?

От днес МФЖ и нейните филиали са ангажирани с тази кауза – в името на всички жертви на онези, които се стремят да заглушават носителите на новини.

Ако все още имате въпроси, с кого можете  да говорите?

Свържете се с нас на ifj@ifj.org и ние ще направим всичко възможно, за да отговорим на въпросите ви колкото се може по-скоро. Искаме това да бъде конвенция, която отговаря на нуждите и да печели подкрепата на журналистическата общност и на борците за свобода на печата. Имаме желание да споделяме, да обсъждаме, да спорим и да действаме заедно.

.......................................................................................

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ И ДРУГИТЕ МЕДИЙНИ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

ПРОЕКТ!

ПРЕАМБЮЛ

Държавите - страни по настоящата Конвенция,

1. Като потвърждават ангажимента, поет в член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, да защитават свободата на мнение и изразяване на всеки човек и да създават условия за нейното ефективно упражняване, и като имат предвид, че това право е съществена предпоставка за напредъка и развитието на едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона и зачитането на правата на човека,

2. Като признават съществения принос на журналистите и другите професионалисти в областта на медиите за разпространението на информация и идеи, и като признават, че функционирането на свободната, независима и безпристрастна преса представлява една от основите на демократичното общество,

3. Съзнавайки, че за свободната преса е важно да се гарантира на всички работещи в медиите правото на живот, правото на лична свобода и физическа неприкосновеност, правото на защита срещу малтретиране, правото на свобода на изразяване и правото на ефективни средства за защита при нарушаване на техните права,

4. Изразявайки съжаление за въздействието на нападенията срещу професионалисти в областта на медиите върху правото на всеки да получава информация и са дълбоко загрижени, че подобни нападения, особено когато са безнаказани, имат смразяващ ефект върху всички медийни професионалисти и върху правото на всички хора да се ползват от правото си на свобода на мнение и изразяване,

5. Имайки предвид, че осигуряването на отговорност за всички форми на насилие срещу журналисти и работещи в медиите е ключов елемент за предотвратяване на бъдещи посегателства,

6. Подчертавайки необходимостта от осигуряване на по-голяма защита за всички медийни професионалисти и за журналистическите източници, и от гарантиране, че националната сигурност, включително борбата с тероризма, не се използва за неоправдано или произволно ограничаване на правото на свобода на мнение и изразяване,

7. Признавайки специфичните рискове, пред които са изправени жените журналистки и работещи в медиите при извършване на професионалните им задължения, особено когато отразяват събития от зони на конфликт, и подчертавайки значението на специфичния към пола подход при разглеждането на мерките за осигуряване на бзопасността на журналистите,

8. Подчертавайки задължението по силата на международното хуманитарно право, потвърдено в Резолюция 1738 (2006) на Съвета за сигурност на ООН и Резолюция 27/5 на Съвета по правата на човека на ООН от 25 септември 2014 г. относно безопасността на журналистите, според които журналистите и работещите в медиите, които изпълняват опасни професионални мисии в райони на въоръжени конфликти, се смятат за цивилни лица и следва да се уважават и защитават като такива,

9. Позовавайки се на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и допълнителните протоколи от 8 юни 1977 г., и по-специално член 79 от Допълнителен протокол I относно защитата на журналистите, участващи в опасни професионални мисии в райони на въоръжени конфликти, и подчертавайки задълженията на страните във въоръжен конфликт да разграничават цивилните лица от законни военни цели и да се въздържат от нападения, умишлено насочени срещу цивилни лица или които могат да доведат до прекомерни съпътстващи щети,

10. Припомняйки, че работата на журналистите и другите медийни професионалисти често ги излага на специфичен риск от сплашване, тормоз и насилие, както е признато в Резолюция 2222 (2015) на Съвета за сигурност на ООН, Резолюция 33/2 на Съвета по правата на човека на ООН от 29 септември 2016 г. и Резолюция 70/162 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2015 г. относно безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността, и подчертавайки, че тези резолюции призовават държавите да прилагат мерки за отчитане на тези рискове,

11. Позовавайки се още на Резолюция 29 на ЮНЕСКО „Осъждане на насилието срещу журналисти“ от 12 ноември 1997 г. и на Декларацията от Меделин „Осигуряване на безопасността на журналистите и борба с безнаказаността“, провъзгласена от ЮНЕСКО на 4 май 2007 г.; на Резолюция 12/16 на Съвета на ООН по правата на човека „Свобода на мнението и изразяването“ от 30 септември 2009 г. и на Резолюция 21/12 от 27 септември 2012 г. относно безопасността на журналистите, както и на Резолюции 68/163 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г., и 69/185 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. относно безопасността на журналистите и проблема за безнаказаността,

12. Дълбоко загрижени, че въпреки тези различни инструменти и ангажименти медийните работници продължават да се сблъскват с пречки при упражняването на професионалната си роля заради своята разследваща дейност, своите мнения и репортажи, включително за убийства, изтезания, насилствени нападения, принудителни изчезвания, произволни арести и произволни задържания, експулсиране, сплашване, тормоз и заплахи за насилие,

13. Припомняйки ангажимента на държавите членки и агенциите на ООН да работят за свободна и безопасна среда за журналистите и работещите в медиите както в конфликтни, така и в неконфликтни ситуации чрез Плана за действие на ООН за безопасност на журналистите, одобрен от Съвета на главните изпълнителни директори за координация на системата на ООН на 12 април 2012 г,

14. Подчертавайки необходимостта да се преразгледат и, когато е необходимо, да се изменят законите, политиките и практиките, които ограничават възможността на журналистите да извършват работата си независимо и без неоправдана намеса, и да се приведат тези закони, политики и практики в съответствие със задълженията на държавите по международното право,

15. Признавайки важността на цялостна кодификация на задълженията, свързани със защитата на медийните служители, установени в международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, с оглед на подобряване на тяхното ефективно прилагане,

16. Вземайки предвид добрите практики, препоръчани в Доклада на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека „Безопасността на журналистите“ от 1 юли 2013 г. за създаването на безопасна и благоприятна среда, в която журналистите и другите медийни професионалисти могат да извършват своята работа безпрепятствено,

се споразумяха за следното:

ЧАСТ 1:

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА

Член 1 - Цел на настоящата Конвенция

Целта на настоящата Конвенция е да насърчава, защитава и гарантира безопасността на журналистите и другите професионалисти в областта на медиите в мирно време и по време на въоръжен конфликт, както и да гарантира способността им да упражняват професията си свободно и независимо в благоприятна среда, без да бъдат подлагани на тормоз, сплашване или посегателства срещу физическата им неприкосновеност.

Член 2 - Използване на термините

За целите на настоящата Конвенция термините „журналист“ и „медиен професионалист”

се прилагат за лица, които редовно или професионално се занимават със събиране, обработване и разпространение на информация за обществеността чрез всякакви средства за масова комуникация, включително оператори и фотографи, технически помощен персонал, шофьори и преводачи, редактори, преводачи, издатели, радио- и телевизионни оператори, печатари и разпространители.

Член 3 - Право на живот и защита срещу малтретиране

1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да приемат всички практически осъществими мерки за предотвратяване на заплахи, насилие и посегателства срещу живота и физическата неприкосновеност на журналистите и другите медийни професионалисти. Те включват приемане на наказателно законодателство и обучение на служителите на правоприлагащите органи по въпросите на безопасността на журналистите.

2. Държавите - страни по Конвенцията, включват в своите закони и практики конкретни мерки за борба с насилието, основано на пола, срещу жени журналисти и медийни професионалисти.

3. Държавите - страни по Конвенцията, приемат мерки за защита на журналисти и други медийни професионалисти, изправени пред непосредствена заплаха, чрез създаване на механизъм за събиране на информация, позволяващ събирането и бързото разпространение на информация за заплахи и нападения срещу журналисти сред правоприлагащите органи.

4. Държавите се задължават да създадат ефективно финансиран механизъм за ранно предупреждение и бързо реагиране в консултация с медийните организации, който да отговаря за осигуряването на незабавен достъп на застрашени журналисти и други медийни професионалисти, до съответните държавни органи и мерки за защита. След като се установи, че дадено лице се нуждае от защита, механизмът осигурява материални мерки за защита, включително мобилни телефони и бронежилетки, както и създаване на убежища и спешна евакуация или преместване в безопасни части на страната или в други държави чрез програма за защита. Такива програми не могат да се използват по начин, който неоправдано да ограничава работата на журналистите и другите медийни професионалисти.

5. Когато са извършени физически нападения срещу журналисти или други медийни професионалисти, държавите предприемат всички необходими и подходящи мерки, за да гарантират, че засегнатото лице е защитено от по-нататъшни заплахи и/или физически посегателства. Държавите също така предприемат стъпки за смекчаване на последиците от такива нападения, включително чрез предоставяне на услуги като безплатна медицинска помощ, психологическа подкрепа и правни услуги, както и помощ при преместването на журналистите и техните семейства.

Член 4 - Право на свобода

1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да приемат всички практически осъществими мерки за предотвратяване на незаконното лишаване от свобода на журналисти и други медийни професионалисти. Те включват обучение на прокурори, съдебни служители и служители на правоприлагащите органи.

2. Държавите - страни по Конвенцията, гарантират, че законите за борба с тероризма или за национална сигурност не могат да се използват за произволно и неоправдано възпрепятстване на работата и безопасността на журналистите и другите медийни професионалисти, включително чрез произволен арест или задържане, или чрез заплаха за това.

3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат ефективни мерки за защита на журналистите и другите медийни професионалисти срещу принудителни изчезвания и отвличания.

Член 5 - Свобода на изразяване

1. Държавите привеждат своите закони, политики и практики в пълно съответствие със задълженията и ангажиментите си по международното право в областта на правата на човека, така че да не ограничават възможността на журналистите и другите медийни специалисти да извършват работата си независимо, без неоправдана намеса.

2. Всяко ограничение на правото на свобода на изразяване на професионалистите в областта на медиите трябва да бъде предвидено със закон, то може да се налага само на едно от основанията, посочени в член 19, алинея 3 от Международния пакт за граждански и политически права, а именно зачитане на правата или репутацията на другите, защита на националната сигурност или на обществения ред (ordre public), или на общественото здраве или морал, и то трябва да бъде необходимо и пропорционално. Всяко ограничение трябва да бъде формулирано с достатъчна точност, за да може лицето да коригира съответно поведението си, и да бъде лесно достъпно за обществеността.

3. Мерките, криминализиращи оято и да е форма на свобода на изразяване, се отменят, освен ако не представляват допустими и законни ограничения съгласно втората алинея на настоящия член.

4. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да защитават законово и на практика поверителността на журналистическите източници, като признават съществената роля на медиите за насърчаване на отчетността на правителството, само при ограничени и ясно определени изключения, установени със закон в съответствие с алинея 2 от настоящия член.

Член 6 - Ефективно разследване и правна защита

1.Държавите - страни по Конвенцията, предприемат подходящи мерки за привличане към отговорност чрез провеждане на безпристрастни, бързи, задълбочени, независими и ефективни разследвания на всички съобщения за заплахи и нападения срещу журналисти и медийни професионалисти, попадащи под тяхната юрисдикция, и за изправяне пред съд  на всички извършители, включително тези, които командват, заговорничат, подпомагат или прикриват такива престъпления, и за осигуряване на достъп на жертвите и техните семейства до адекватни средства за защита.

2. Държавите разработват и прилагат стратегии за борба с безнаказаността на извършителите на насилие срещу журналисти и други професионалисти от медиите. По-специално, разследванията на предполагаеми нападения се провеждат от специално звено за разследване или независим национален механизъм, създаден със закон за наблюдение и провеждане на разследвания на случаи и въпроси, свързани със защитата на журналисти и други медийни професионалисти, упълномощен да координира политиката и действията между различните държавни органи и разполагащ с правомощия да отправя препоръки към съответните държавни органи. Звеното или механизмът трябва да разполага с достатъчно ресурси, а персоналът да е подходящо обучен, за да се гарантира, че той работи независимо и ефективно. На журналистите и организациите на гражданското общество се дава възможност да участват в създаването, функционирането и оценката на такъв орган.

3. Държавите отделят необходимите ресурси за наказателно преследване на нападения срещу журналисти или други медийни професионалисти чрез изготвяне на специални протоколи от прокурорите или назначаване на специализиран прокурор.

4. В наказателните производства, свързани с нападения срещу журналисти или други медийни професионалисти, всяка връзка между нападението и професионалната дейност на жертвата се взема надлежно предвид и се третира като утежняващо обстоятелство.

Член 7 - Защита по време на избори и публични демонстрации

Държавите - страни по Конвенцията, обръщат особено внимание на безопасността на журналистите и другите медийни професионалисти по време на избори и при отразяване на събития, при които лица упражняват правото си на мирни събрания, като отчитат тяхната специфична роля, изложеност и уязвимост.

Член 8 - Защита като цивилни лица по време на въоръжен конфликт

1. Държавите - страни по Конвенцията, третират журналистите и другите медийни професионалисти, които изпълняват опасни професионални мисии в райони на въоръжени конфликти, като цивилни лица и ги зачитат и защитават като такива, освен ако и докато не вземат пряко участие във военните действия. Това не накърнява правото на военните кореспонденти, акредитирани към въоръжените сили, да получат статут на военнопленници, предвиден в член 4.А.4 от Третата Женевска конвенция.

2. Всяка държава, участваща във въоръжен конфликт, спазва изцяло задълженията, приложими към нея съгласно международното право, свързани със защитата на цивилни лица, включително журналисти и други медийни професионалисти, по време на въоръжен конфликт.

3. Медийното оборудване и инсталации се третират като граждански обекти и не могат да бъдат обект на нападение или наказателни акции, освен ако няма ясни доказателства, че се използват за военни операции.

4. Държавите - страни по Конвенцията, участващи в ситуации на въоръжени конфликти, зачитат професионалната независимост и правата на журналистите и другите медийни професионалисти.

5. Държавите, участващи в ситуации на въоръжени конфликти, създават и поддържат, по закон и на практика, безопасна и благоприятна среда за журналистите и другите медийни професионалисти да извършват своята работа без неоправдана намеса от трети страни.

6. Всички страни във въоръжен конфликт правят всичко възможно, за да предотвратят нарушения на международното хуманитарно право срещу журналисти и други медийни професионалисти в качеството им на цивилни лица.

7. Държавите предприемат всички възможни мерки, за да осигурят освобождаването на журналисти и други медийни професионалисти, които са били отвлечени или взети за заложници в ситуации на въоръжен конфликт на териториите, върху които те упражняват юрисдикция.

8. Всички страни във въоръжен конфликт полагат необходимите усилия за прекратяване на всякакви нарушения и посегателства, извършени срещу журналисти и други медийни професионалисти.

9. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за привличане към отговорност за престъпления, извършени срещу журналисти и медийни професионалисти в ситуации на въоръжен конфликт. По-специално те издирват лица, за които се твърди, че са извършили или са наредили извършването на тежко нарушение на Женевските конвенции, и провеждат безпристрастни, независими и ефективни разследвания по отношение на предполагаеми престъпления, извършени в рамките на тяхната юрисдикция. Държавите - страни по конвенцията, преследват лицата, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, в собствените си съдилища, независимо от тяхното гражданство, или ги предават за съдебен процес на друга заинтересована държава, при условие че тази държава е завела prima facie дело срещу посочените лица.

10. Държавите - страни по конвенцията, предприемат подходящи мерки да осигурят образование и обучение на въоръжените сили по международно хуманитарно право с оглед спиране и предотвратяване на нападения срещу цивилни лица, засегнати от въоръжен конфликт, включително журналисти и други медийни служители.

Член 9 - Мерки за повишаване на осведомеността

1. Незабавно и недвусмислено публично осъждане на всяка форма на насилие срещу журналисти и други професионалисти в областта на медиите се отправя на най-високо правителствено равнище, независимо дали нападението е извършено от частно лице или от лице, действащо в официално качество.

2. Държавите осигуряват обучение на служителите на правоприлагащите органи, военните, прокурорите и съдебните органи относно техните задължения по международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право и ефективното изпълнение на тези задължения. Такова обучение включва запознаване с конкретни рискови области за журналисти и други медийни професионалисти, като например протести и публични събития, легитимността на присъствието на журналисти по време на ситуации на въоръжен конфликт, както и практики и процедури за свеждане до минимум на рисковете за журналистите.

3. Инициативи за повишаване на обществената осведоменост по въпроса за безопасността на журналистите и подход на нулева толерантност към насилието срещу журналисти се предприемат на местно и национално равнище, включително чрез включване на въпроса за безопасността на журналистите в официални програми за обществено образование. Тези дейности включват публично популяризиране на Световния ден на свободата на печата.

4. На журналистите и другите медийни професионалисти, както и на медийните организации, се предоставя обучение относно техните права съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право.

ЧАСТ II:
КОМИТЕТ ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

Член 10 - Създаване на Комитета за безопасност на журналистите

Създава се Комитет по безопасността на журналистите (наричан по-долу „Комитетът“). Комитетът се състои от петнадесет членове, които се избират от държавите - страни по Конвенцията, с тайно гласуване за срок от четири години, който може да бъде подновен, от списък с лица, номинирани за тази цел от държавите - страни по Конвенцията. Членовете на Комитета изпълняват функциите си в лично качество.

Член 11 - Критерии за заемане на длъжността

Комитетът се състои от граждани на държавите - страни по настоящата конвенция, които са лица с високи морални качества и призната компетентност по проблемите на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право. Комитетът не може да включва повече от един гражданин на една и съща държава.

Член 12 - Процедура за индивидуални съобщения

Всяка държава - страна по настоящата Конвенция, признава компетентността на Комитета да получава и разглежда съобщения от или от името на лица или групи лица, които са под нейна юрисдикция и които твърдят, че са жертви на нарушение на Конвенцията от страна на тази държава - страна по Конвенцията.

Член 13 - Критерии за допустимост

Комитетът счита дадено индивидуално съобщение за недопустимо, ако:

    (а) Съобщението е анонимно;

    (б) Съобщението представлява злоупотреба с правото на подаване на такива съобщения или е несъвместимо с разпоредбите на Конвенцията;

    (в) Същият въпрос вече е бил разглеждан от Комитета или е бил или е в процес на разглеждане по друга процедура за международно разследване или уреждане;

    (г) Не са изчерпани всички налични вътрешноправни средства за защита. Това не е правило, когато прилагането на средствата за защита е неоправдано продължително или е малко вероятно да доведе до ефективно облекчение;

    (д) То е явно необосновано или не е достатъчно обосновано; или когато

    (е) Фактите, които са предмет на съобщението, са настъпили преди влизането в сила на настоящата Конвенция за съответната държава - страна по Конвенцията, освен ако тези факти не са продължили и след тази дата.

Член 14 - Разглеждане на индивидуално съобщение

1. Комитетът представя на вниманието на държавата - страна по Конвенцията, за която се твърди, че е нарушила някоя от разпоредбите на Конвенцията, всяко изпратено до него съобщение. В срок от шест месеца от получаването на уведомлението от Комитета приемащата държава представя на Комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи въпроса и средствата за защита, ако има такива, които може да са били предприети от тази държава.

2. Комитетът разглежда получените уведомления в светлината на цялата писмена информация, предоставена му от предполагаемата жертва или жертви и от съответната държава - страна по Конвенцията. Ако е необходимо, Комитетът предприема разследване, за чието ефективно провеждане съответните държави - страни по Конвенцията, предоставят всички необходими средства.

Член 15 - Временни мерки

1. По всяко време след получаването на съобщението и преди да бъде взето решение по същество, Комитетът може да изпрати на съответната държава - страна по Конвенцията за спешно разглеждане искане държавата - страна по Конвенцията да предприеме такива временни мерки, каквито са необходими, за да се избегнат възможни непоправими вреди за жертвата или жертвите на предполагаемото нарушение.

2. Когато Комитетът упражнява правото си на преценка съгласно параграф 1 от настоящия член, това не означава произнасяне по допустимостта или по същността на съобщението.

Член 16 - Резултат от индивидуални съобщения

След като разгледа дадено съобщение, Комитетът определя дали е налице нарушение на някоя от разпоредбите на настоящата Конвенция и изпраща своите предложения и препоръки, ако има такива, на съответната държава - страна по Конвенцията, и на автора или авторите на съобщението.

Член 17 - Процедура при тежки или системни нарушения

1. Ако Комитетът получи надеждна информация, която сочи, че дадена държава - страна по Конвенцията, извършва тежки или системни нарушения на правата, предвидени в настоящата Конвенция, Комитетът приканва тази държава - страна по Конвенцията да сътрудничи при разглеждането на информацията и за тази цел да представи свои виждания по отношение на съответната информация.

2. Като взема предвид всички виждания, които може да са били представени от съответната държава - страна по Конвенцията, както и всяка друга надеждна информация, с която разполага, Комитетът може да възложи на един или повече от своите членове да проведат разследване и да докладват спешно на Комитета. Когато това е оправдано и със съгласието на държавата - страна по конвенцията, разследването може да включва посещение на нейната територия.

3. След като разгледа констатациите от такова разследване, Комитетът изпраща тези констатации на съответната държава - страна по конвенцията, заедно с всички коментари и препоръки.

4. В срок от шест месеца след получаване на констатациите, коментарите и препоръките, предадени от Комитета, съответната държава - страна по конвенцията представя на Комитета своите виждания по случая.

Член 18 - Годишен доклад пред Общото събрание

Комитетът докладва ежегодно на Общото събрание на Организацията на обединените нации и обобщава дейността си във връзка с индивидуални съобщения и разследвания на доклади за тежки или системни нарушения.

ЧАСТ III:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КЛАУЗИ

Член 19 - Резерви

1. Не се допускат резерви, които са несъвместими с предмета и целта на настоящата Конвенция.

2. Резервите могат да бъдат оттеглени по всяко време.

Член 20 - Подписване, ратификация и присъединяване

1. Настоящата конвенция е открита за подписване от всяка държава - членка на Организацията на обединените нации или на някоя от нейните специализирани агенции. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Настоящата конвенция е открита за присъединяване от всяка държава, посочена в параграф 1 на настоящия член.

 3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване.

Член 21 - Влизане в сила    

1. Настоящата Конвенция влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира настоящата конвенция или се присъединява към нея след депозирането на двадесетия документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейния собствен такъв документ.

Член 22 - Денонсиране

Всяка държава - страна по конвенцията, може да денонсира настоящата конвенция чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.