С писмо до Български ветеринарен съюз (БВС) и животновъдните асоциации в България, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) апелира за повишена бдителност във връзка с установено огнище на шап по чифтокопитните животни в област Гиор Монсон Сопрон в Унгария, съобщават от Агенцията.
На 7 март 2025 г. в Унгария е регистриран първият случай на шап по чифтокопитните животни от 1973 г. Болестта е установена в екстензивно стопанство за млечни крави с 1418 животни. Компетентните органи на Унгария са предприели всички необходими мерки за ликвидиране на огнището в засегнатия обект.
На национално ниво е въведена временна пълна забрана за движения на чифтокопитни в област Гиор Монсон Сопрон, която към момента е до 17 март 2025 г. включително. Въведена е и международна забрана за движение на възприемчиви животни до държави членки и трети страни до второ нареждане.
Ограниченията са в сила до допълнителна оценка на ситуацията и могат да бъдат ревизирани при промяна в епидемиологичната обстановка в Унгария.
Рискове от заболяването и значението на превантивните мерки
Шапът е силно заразно вирусно заболяване, което засяга домашни и диви чифтокопитни животни – говеда, биволи, овце, кози, свине, елени и други. Болестта причинява тежки икономически загуби, вследствие на намалена продуктивност, ограничения в търговията и невъзможност за придвижване на животни от засегнатите региони.
Симптомите включват висока температура, обилно слюноотделяне, мехури и разранявания в областта на устната кухина, копитата и вимето, както и рязко спадане на млеконадоя. Разпространението на вируса става чрез контакт между болни и здрави животни, замърсени фуражи, транспортни средства, оборудване, както и по въздушен път на значителни разстояния.
В България се прилага Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите, която включва и надзор на шап. Програмата предвижда активен надзор чрез ежемесечни клинични прегледи в обекти за едри и дребни преживни животни на извадков принцип, базиран на оценка на риска в шестте южни гранични области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Освен това се извършва вземане на проби за лабораторни изследвания на всеки три месеца.
Допълнително се извършва активен клиничен надзор ежемесечно в 21 населени места, разположени в непосредствена близост до границата с Турция, където също се вземат проби за изследване. Програмата предвижда и вземане на проби при съмнение за възникване на болестта на територията на цялата страна.
Към момента в България няма констатирани случаи на шап. Последните огнища на заболяването у нас са регистрирани през 2011 г.
Какво трябва да предприемат животновъдите
БАБХ призовава всички животновъди и асоциации да спазват стриктно законовите изисквания и добрите практики за биосигурност, както и да следят здравословното състояние на животните и да подават сигнали при съмнение за наличие на заболяването. Също така да информират компетентните органи за нерегламентиран внос, придвижвания или продажби на животни.
За подаване на сигнали БАБХ напомня, че работи горещ телефон – 0 700 122 99, който приема сигнали, включително и анонимни. Всички подадени данни ще бъдат проверявани в спешен порядък, а при установени нарушения ще бъдат налагани съответните санкции.
БАБХ е в пълна готовност да окаже съдействие и да предостави актуална информация при необходимост.
БТА припомня, че на 10 януари тази година, край Берлин, Германия, беше регистрирано огнище на шап при стадо водни биволи. Това беше първото огнище на болестта в страната от близо 40 години.
/ИЦ/
news.modal.text
