Да си жена означава не само да се сблъскваш ежедневно с дискриминация, основана на пола, или с разлика в заплащането между половете, но и да живееш в опасност. В навечерието на Международния ден на жената 8 март ви представяме как държавите членки на Европейския съюз се опитват да се борят с насилието, основано на пола, тъй като то се различава, както и възприятията за него, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Почти не минава ден в Европейския съюз, в който жена да не бъде наранена или убита заради пола си. Преобладаващата част от извършителите на физическо или психическо насилие са настоящи или бивши партньори на жените.
Директорката на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) Карлиен Схеле говори при представянето на последния доклад на организацията миналия месец.
ЕС превърна борбата с насилието, основано на пола, и домашното насилие в част от своите политики. В рамките на Стратегията на ЕС за равенство между половете за 2020-2025 г. Еврокомисията се ангажира да подпомага предотвратяването на насилието и борбата с него, както и да подкрепя засегнатите лица и да настоява за отговорност от извършителите. Тя се ангажира да постигне „значителен напредък“ към Европа, в която има равенство между половете.
Еврокомисарят по въпросите на равенството Хаджа Лабиб представи новата пътна карта на Еврокомисията за насърчаване на правата на жените, като първата стъпка по този път е защитата от насилие, основано на пола.
През последните години ЕС предприе няколко стъпки за постигането на тези цели, сред които приключването на процеса на присъединяване към Истанбулската конвенция - по която Еврокомисията стана страна през октомври 2023 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, както е правилно да се нарича, е първият правно обвързващ международен инструмент по тази тема. В нея насилието срещу жени се определя като изразяващо се в четири основни форми: физическо, сексуално, психологическо и икономическо.
През май миналата година Съветът на ЕС прие Директивата за борба с насилието над жени и домашното насилие. Тя криминализира на равнище ЕС някои форми на насилие срещу жени, като например осакатяването на женските детеродни органи и принудителните бракове, както и онлайн насилието - например споделянето на интимни изображения без съгласието на страните, преследването в киберпространството, кибертормозът и подбуждането към омраза и насилие на основата на пола. Директивата беше приветствана като голяма стъпка в правилната посока, но също така беше подложена на критики, тъй като държавите членки не успяха да постигнат съгласие относно криминализирането на изнасилването. Нямаше консенсус по отношение на самото определение за изнасилване.
Широкоразпространено насилие
Държавите членки имат срок до юни 2027 г. да приложат директивата в своите национални закони и политики. Напредъкът обаче е неравномерен, а мащабът на проблема - огромен. Статистическите данни, които се публикуват всяка година по повод Международния ден на жената 8 март, са мъчително четиво.
Индексът на ЕИРП за равенство между половете за 2024 г. представи последните промени в политиката и законодателството относно насилието срещу жени в ЕС и държавите членки. В него се посочва, че насилието срещу жени е „широко разпространено и недостатъчно разгласявано“.
В съставения от ЕИРП осреднен индекс на насилието в 12 държави членки резултатът е 31,9 точки, като Гърция (24,6 точки) и Финландия (41,7 точки) са в двата края на класацията. Единицата означава ситуация, в която няма насилие, а 100 - че насилието срещу жени е широко разпространено и тежко.
Според статистическите данни и данните от проучвания в целия ЕС, използвани за индекса, 31 процента от жените над 15-годишна възраст в ЕС са преживели физическо и/или сексуално насилие, а 57 процента от жертвите са получили увреждания на здравето.
Какво е фемицид?
Според ЕИРП воденето на статистика на фемицидите - убийства на жена или момиче заради пола им - в целия ЕС е трудно поради различните дефиниции. Не всички държави членки имат специални закони относно убийствата на жени, въпреки че страни като Малта, Кипър и Хърватия имат специални членове за убийствата на жени в своите наказателни кодекси.
Както показват тези примери обаче, жени в цяла Европа все още биват убивани:
Френското министерство на вътрешните работи съобщи, че през 2023 г. 96 жени са станали жертви на „убийство от партньор“.
В Испания през 2024 г. 48 жени са били убити вследствие на „насилие, основано на пола“, в интимна връзка или в семейството. През същата година 9 непълнолетни лица са били убити при престъпления, извършени от техните бащи или от съпруга на майка им. Имало е и поне 6 убийства на жени, извършени от лице, което не е настоящ или бивш партньор. Това е най-малкият брой убийства вследствие на насилие, основано на пола, регистриран от 2003 г. насам. От тази година досега в Испания са били убити 1293 жени от техните партньори или бивши партньори.
През 2024 г. в Босна и Херцеговина 12 жени са били убити при случаи на фемицид, но въпреки това няма единен регистър на домашното насилие, което затруднява проследяването на мащаба на проблема и ефективната реакция на институциите.
Италия съобщава за над 90 убийства на жени през 2024 г. По данни на вътрешното министерство на страната най-малко 48 от жертвите са били убити от своя партньор или бивш партньор. Всяка пета жертви е била на възраст над 70 години.
В Германия почти всеки ден се съобщава за убийство на жена. През 2023 г. около 938 момичета и жени са станали жертви на опити за фемицид или на фемицид. 360 от тези жени са починали. „Почти всеки ден има убийство на жена. Всеки ден около 400 жени стават жертви на насилие от своя партньор“, заяви министърката по въпросите на семейството, възрастните хора, жените и младежта Лиза Паус през ноември, когато представи първия доклад за ситуацията, озаглавен „Основани на пола престъпления срещу жени“.
Защита на жертвите
В различните краища на Европа страните са на различен етап от развитието на правните си системи по отношение на борбата с насилието, основано на пола.
В Испания, където правителството отдавна е превърнало борбата с насилието, основано на пола, в приоритет, парламентът обсъжда подновяването на Държавния пакт срещу насилието, основано на пола, с около 460 мерки, насочени към защита на жертвите.
В Словения всяка втора жена и момиче над 15-годишна възраст е преживяла някаква форма на насилие, според официалната статистика. В края на миналата година страната прие план за действие за изпълнение на национална програма за предотвратяване на домашното насилие и насилието срещу жени. В него се предвижда по-голямо финансиране и укрепване на програмите за социална закрила и други програми за подпомагане. Допълнително внимание се отделя и на въпроса за убийствата на жени. Подготвят се и изменения в Наказателния кодекс, за да се наложат по-строги наказания за убийства, които се извършват в семейството или в други условия на постоянно съжителство.
Кандидатстващата за членство в ЕС Република Северна Македония наскоро ратифицира Истанбулската конвенция, но според активисти все още съществуват сериозни проблеми: Въпреки че измененията на Наказателния кодекс от 2023 г. актуализират определенията за изнасилване, при полов акт без взаимно съгласие, и криминализират преследването по полов признак и сексуалния тормоз, те оставят някои жертви незащитени, тъй като психологическото насилие не е дефинирано и не криминализирано.
Босна и Херцеговина също прие закон за защита от домашното насилие. Федералният министър на правосъдието Ведран Шкобич заяви, че този закон поставя силен акцент върху защитата на жените и представлява изпълнение на Истанбулската конвенция, както и на някои препоръки и директиви на ЕС, които са основни задължения в процеса на присъединяване към ЕС.
Въпреки това социалният работник и психотерапевт Теа Ребац Микулич посочва, че жените в Босна и Херцеговина често не съобщават за насилие поради традиционните роли на половете, икономическата несигурност и неадекватната реакция на институциите.
За България по данни на Евростат от миналата година е отчетено, че само 6 процента от жените са преживели насилие, което не е свързано с партньора. Това е най-ниският подобен процент в ЕС. Въпреки това министерството на вътрешните работи представи информация, че се наблюдава увеличение на случаите на домашно насилие, както и на издадените заповеди за защита и образуваните производства за престъпления в условията на домашното насилие. Министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви, че правителството се подготвя активно за прилагането на директивата на ЕС.
Министърът на равнопоставеността на Полша Катаржина Котула неведнъж се е изказвала по темата за насилието над жени, като е подчертавала неговата сериозност и системен характер, призовавайки за необходимостта от системна промяна.
Напредъкът е бавен и застрашен
Напредъкът в борбата срещу насилието над жени е неравномерен в целия блок. Пет държави членки - България, Чехия, Унгария, Литва и Словакия - все още не са ратифицирали Истанбулската конвенция.
Въпреки че ЕС е предприел решителни стъпки от правна гледна точка, борбата за реален напредък изисква спешни действия от страна на политиците, гражданското общество и гражданите, отбелязва ЕИРП. Докладът на института разкрива обезпокоителни равнища на толерантност към насилието над жени, като 17 процента от запитаните смятат, че съобщенията за сексуално насилие или изнасилване често са преувеличени. 46 процента от мъжете и 26 процента от жените смятат, че финансовият контрол в отношенията е приемлив, а 27 процента от мъжете и 15 процента от жените смятат, че сексуалният тормоз на работното място също е приемлив.
Политическото противопоставяне на равенството между половете също се увеличава. Доклад на организацията ООН Жени предупреди тази седмица, че в една четвърт от страните по света правата на жените са се влошили поради фактори, вариращи от климатични промени до отстъпление от демокрацията. „Отслабването на демократичните институции върви ръка за ръка с отстъплението по отношение на равенството между половете“, се казва в доклада, като се добавя, че „отрицателно настроени към защитата на правата на жените играчи, активно подкопават дългогодишния консенсус по ключови въпроси, свързани с правата на жените“.
„Поставянето под въпрос на равенството между половете е поставяне под въпрос на напредъка. Равенството между половете не подлежи на обсъждане - то трябва да бъде толкова естествено, колкото въздухът, който дишаме. То е в основата на нашия европейски начин на живот“, заяви днес еврокомисар Лабиб при представянето на доклада.
Според еврокомисаря пътната карта има за цел да се справи със структурните дискриминационни норми в европейските общества. Освен постигане на защита от насилие, основано на пола, тя цели подобряване на здравните стандарти за жените, постигане на равно заплащане, баланс между професионалния и личния живот, равни възможности за работа и равно представителство и др.
Въпреки че много държави членки имат планове за действие за справяне с насилието срещу жени, тяхната ефективност е различна. Например, финансирането на програми за превенция, достъп до центрове за психологическа подкрепа, консултации или други услуги за жертвите не отговаря на изискванията, разкритикува ЕИРП.
Мария Молика, която ръководи екипа на Генерална дирекция „Правосъдие“ на ЕС, занимаващ се с насилието, основано на пола, изрази надежда, че прилагането на директивата на ЕС за насилието срещу жени до юни 2027 г. ще отстрани много от тези недостатъци.
„Чрез транспонирането на директивата огромното мнозинство от препоръките на Истанбулската конвенция ще трябва да се транспонират в националното законодателство, дори за онези държави членки, които все още не са ратифицирали конвенцията“, каза тя.
Борбата с насилието над жени изисква не само промяна в начина, по който обществата го възприемат, но и повече средства, заяви Стефани Футе-Орел, директор на мрежата „Жени срещу насилието в Европа“.
Насилието, основано на пола, не само причинява неизмерими страдания, но и води до значителни икономически разходи. Според оценка на EИРП от 2021 г. те възлизат на около 366 млрд. евро в целия ЕС, като насилието срещу жени съставлява 79 процента от тази сума. Разходите идват от физическото и психическо въздействие на насилието, разходите за наказателни и граждански съдебни дела и икономическите загуби.
/НС/
news.modal.text
