site.btaСпускаемият лунен модул "Атина" изглежда е сполетян от съдбата на предшественика си "Одисей"

Спускаемият лунен модул "Атина" изглежда е сполетян от съдбата на предшественика си "Одисей"
Спускаемият лунен модул "Атина" изглежда е сполетян от съдбата на предшественика си "Одисей"
Снимка: АП/НАСА

Спускаемият лунен модул "Атина" на частната американска компания "Интюитив машинс" изглежда е сполетян от съдбата на предшественика си "Одисей", съобщават световните осведомителни агенции. 

Анализираните от компанията данни показват, че модулът се е озовал на лунната повърхност след проблеми с лазерните му далекометри, но вероятно не се е позиционирал според очакванията, подобно на своя предшественик.

Шесткракият спускаем апарат "Атина" с височина 4,7 метра, носещ 11 полезни товара и научни инструменти, изглежда е успял да кацне в близост до планираното място на 160 километра от южния лунен полюс.

От компанията считат това за успех, тъй като досега нито един космически апарат не се е доближавал толкова много до южния полюс на Луната. Въпреки това фактът, че устройството вероятно е в наклонено положение, може да доведе, наред с всичко останало, до по-ниско производство на енергия. Това на свой ред ще ограничи възможностите за експериментите и демонстрациите, които "Интюитив машинс" и НАСА възнамеряват да проведат.

"Не вярваме, че сме в правилната позиция на повърхността на Луната, за пореден път", каза на съвместна пресконференция с НАСА Стив Алтимъс, главен изпълнителен директор на компанията, базирана в Хюстън, Тексас. 

"Интюитив машинс" е една от многото компании, на които НАСА разчита за връщането на САЩ на Луната, като по-голямото участие на частния сектор се разглежда като по-евтино, но по-рисковано средство за космически полети. 

Алтимъс отбеляза, че спускаемият апарат е изпратил някои данни на Земята, които показват, че той не се е позиционирал в изправено положение, а по-скоро е наклонен "малко настрани". 

"Смятаме, че случаят е такъв", каза Алтимъс, след анализирането на данни, предоставени от инструмент, на които от компанията са разчитали да внесат яснота относно ситуацията.

Кацането на "Атина" на Луната беше планирано за 17:32 часа по Гринуич вчера. Телеметрията обаче е показала, че по времето, когато се е очаквало апаратът да кацне, двигателят му все още е работил. Това е било показателно, че "Атина" все още виси над лунната повърхност. 

Минути по-късно, след като подаде сигнал за изключването на част от оборудването с цел пестене на енергия, "Интюитив машинс" потвърди, че спускаемият апарат "Атина" е на Луната, но остава неясно как се е позиционирал. 

Компанията може да отложи третата си мисия за кацане на Луната, планирана за следващата година, за да изчака разполагането на свой комуникационен спътник. 

Това беше вторият опит на "Интюитив машинс"  да осъществи чисто кацане на лунната повърхност след неуспешния й опит миналата година. 

След като беше изстрелян на 26 февруари от Флорида с ракета-носител на "Спейс Екс", спускаемият модул "Атина" измина пътя от около 383 000 километра до Луната, за да направи опит да кацне по-близо до южния й полюс от който и да е друг космически апарат. 

Ръководството на "Интюитив машинс" се опитва да придаде положителен характер на събитията, отчитайки успешния полет до естествения спътник на Земята и по-добрата работа от очакваното на определени алгоритми. 

"Бъдещето е светло за "Интюитив машинс" и се надяваме да достави много товари на Луната", каза главният технологичен директор Тим Крейн. 

Първият опит за кацане на Луната на компания "Интюитив машинс" преди почти една година, при който беше използван нейният спускаем апарат "Одисей", отбеляза най-успешния опит за кацане по това време, осъществен от частна компания.

Неговото твърдо приземяване, при което "Одисей" счупи крак и се преобърна, обаче обрече на гибел много от експериментите на борда му. 

"Очевидно е, че без да знаем точното позициониране на спускаемия модул, е трудно да кажем точно какви научни изследвания ще можем да правим и какви не", каза Ники Фокс от НАСА.

В миналото пет държави са извършвали успешни меки кацания - бившият Съветски съюз, САЩ, Китай, Индия и миналата година Япония. САЩ и Китай бързат да изпратят свои астронавти на Луната по-късно през това десетилетие.

Първият индийски апарат без екипаж - "Чандраян-3", през 2023 г. кацна близо до южния полюс на Луната - регион от интерес за големите космически сили заради потенциала му за добив на ресурси след завръщането на хора на лунната повърхност. Смята се, че подпочвеният лед там теоретично може да бъде превърнат в ракетно гориво. 

Натискът върху "Интюитив машинс" беше огромен, след като по-рано този месец базираната в Остин, Тексас, компания "Файърфлай Аероспейс" (Firefly Aerospace) се поздрави с чистото кацане на своя спускаем апарат "Блу Гоуст" (Blue Ghost). Това е най-успешното меко кацане, осъществено от частна компания до момента.

"Интюитив машинс", "Файърфлай Аероспейс", "Астроботик Текнолъджи" и още няколко компании конструират лунни апарати по програма на НАСА, наречена CLPS и предназначена да намали разходите за мисиите. Целта е на Луната да бъдат изпратени нискобюджетни космически апарати, които да изследват повърхността й, преди САЩ да изпратят астронавти там около 2027 г. по програмата "Артемис" ("Артемида").

За да намали още повече разходите, "Интюитив машинс" сподели изстрелването на "Атина" с ракетата-носител на "Спейс Екс" с още три космически апарата, всеки от които пое по свой път. Мисиите на два от тях - лунния "Трейлблейзър" на НАСА и "преследвача" на астероиди "Один" на "АстроФордж", са застрашени.

Тази седмица НАСА съобщи, че "Трейлблейзър" се върти без радиовръзка и няма да достигне предвидената орбита около Луната за научни наблюдения. "Один" също мълчи, като планираното му прелитане край астероид е малко вероятно.

Служители на НАСА казаха преди кацането, че са наясно, че някои от евтините мисии ще се провалят, отбелязва Асошиейтед прес. С увеличаването на броя на частните мисии до Луната обаче се увеличава и броят на експериментите, които ще стигнат дотам.

Тази перспектива обаче може да бъде застрашена от президентството на Доналд Тръмп, който постави под съмнение желанието си за връщане на астронавти на Луната и може да предпочете да съсредоточи всички усилия върху Марс.

Програмата "Артемис", която е съпътствана от закъснения и усложнения, има за цел да установи трайно човешко присъствие на естествения спътник на Земята, докато други държави, като се започне с Китай, също имат амбиции да изпратят хора там и да изградят база през следващите няколко години или десетилетия.

Японската компания "айСпейс" ще се опита да осъществи кацане на Луната през юни.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:25 на 10.03.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация