site.btaД-р Лиляна Милкова, Йейл: Във всичко, с което се занимавам, влагам българското си възпитание, образование, дух и дълбока обич към България

„Във всичко, с което се занимавам, влагам българското си възпитание, образование, дух, гордост и дълбока обич към България“, коментира в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА д-р Лиляна Милкова - ръководител на отдел „Образование” и куратор на академични програми в Художествената галерия на Йейлския университет в САЩ.

Тя е и куратор на изложбата „Градината на Ной - порцелановите светове на Светлозар Пармаков“, която ще бъде открита в Йейл на 26 март и ще може да бъде разгледана до 7 май т.г. в Yale Institute of Sacred Music (Miller Hall 406 Prospect Street New Haven, CT 06511).

„Светлозар създаде нова картина специално за тази изложба – „Градината на Ной“ – която вдъхнови и самото заглавие на изложбата“, обяви пред БТА д-р Лиляна Милкова.

По думите ѝ в България, за съжаление, няма държавна политика българското съвременно изкуство да се излага в чужбина, да бъде вписано в световната художествена сцена и оценено като равностоен участник в нея.

Пред БТА д-р Милкова коментира връзката си с родината, мостовете между съвременното и историческото изкуство и разделителните линии между САЩ и Източна Европа днес.

Следва пълният текст на интервюто.

Д-р Милкова, Вие сте ръководител на отдел „Образование” и куратор на академични програми в Художествената галерия на Йейлския университет в САЩ. Може ли да ни разкажете малко повече за работата си?

С удоволствие ще споделя за своите професионални задължения и интелектуални интереси. Основната ми роля е да ръководя и организирам образователната визия на художествената галерия на Йейл, която е най-старият университетски музей в САЩ и Канада и има колекция на световно ниво, с глобален обхват и над 300 000 произведения от древността до днес. Отговарям за четири екипа, които реализират образователната дейност на музея спрямо различните публики, които посрещаме: академични програми; работа с учители и ученици; обществени програми; и извън-курсови програми.

Като куратор на академични програми разработвам иновативни методики приложими при обучението във всички академични дисциплини. Аз съм изкуствовед по образование, а музеен педагог по професия. От 2009 година работя в една сравнително нова насока, която се е затвърдила като професионална практика, както в музейното образование, така и във висшето образование в САЩ и Англия. Това е нов метод за преподаване и учене чрез (а не за) произведения на изкуството във всяка университетска специалност.

С други думи, изкуството надхвърля традиционната си роля на предмет на изучаване само по себе си или на илюстрация и се превръща в активно, актуално и ефективно педагогическо средство. При нас, но и в други университетски музеи, изкуството е интегрирано в преподавателската практика като център на добре обмислено образователно преживяване. От една страна изкуството може да служи за поясняване, усвояване или задълбочаване разбирането на дадена тематика, а от друга за развитие на конкретни умения и мисловни настройки необходими за академичния растеж и успех на студентите.

Всяка учебна година работим с над 300 университетски курса от 40 (или повече) различни дисциплини. Най-забележителното е, че само 30% от посещенията са от курсове по история на изкуството, изящни изкуства, и дизайн; останалите са от курсове по химия, физика, математика, медицина, литература, чужди езици, история, финанси и други специалности.

Професори от отделите по астрономия, химия, физика, биология, както и от медицинската академия водят студентите си в музея като част от редовните си занятия като си поставят конкретни образователни цели, директно свързани с изучаваната материя и придобиването или подсилването на конкрети умения, например аналитично наблюдение, концентрация, доказателствена аргументация, разглеждане на проблем от различни гледни точки, и ефективно общуване.

Ще бъдете куратор на изложбата „Градината на Ной - порцелановите светове на Светлозар Пармаков“ в Йейл. Какъв подход мислите да използвате при подреждането ѝ? Какво е отношението Ви към творчеството на г-н Пармаков?

Пространството, в което ще бъде показана изложбата е разчупено и уютно, дори бих казала интимно – има камини, удобни места за сядане, роял, големи прозорци. Като такова, то предразполага към забавяне, съзерцание и размисъл, но се надявам, че също ще подтикне посетителите към разговор едни с други. Галерията наистина е подходяща за произведенията на Светлозар (които не са големи), защото дава възможност иконите и картините му да бъдат разгледани съвсем от близо, в атмосфера напомняща на гостната в голям и приветлив дом; така виртуозната рисунка и деликатната орнаментация могат да бъдат оценени, а образите да бъдат усетени.

Светлозар създаде нова картина специално за тази изложба – „Градината на Ной“ – която вдъхнови и самото заглавие на изложбата.

В неговите произведения виждам израз на вечната взаимовръзка между човека, природата и божественото.

Организирали сте изложби на съвременно и историческо изкуство от Източна Европа. Имате ли любими сред тях, някои, които са Ви докоснали най-силно?

Организирала съм няколко такива изложби като докторант по история на изкуството в University of Pennsylvania и по-късно като куратор в музей. Първата изложба се състоя преди 18 години във Phillips Museum, музея на Franklin and Marshall College в САЩ и разгледа ролята на българското културно наследство в съвременното изкуство на страната ни. Тази изложба беше основополагаща за мен, защото намерих обществена платформа, чрез която да разкажа за българските хилядолетни традиции и духовна култура.

След това представих българския художник и плакатист Стойко Сакалиев със самостоятелна изложба в галерията на Kelly Writers House в University of Pennsylvania. Курирах изложби на редки Староверски ръкописи от 18-и и 19-и век, на Съветски политически плакати и на западни художници като Герхард Рихтер и Кристо, които са израснали и следвали зад Желязната Завеса в Източна Европа, и чието формиране като творци за мен е отчасти повлияно точно от тези преживявания.

От първата ми изложба любими ми са платната на Румяна Русинова, чиито скулптури също много харесвам. Имам и един любим плакат, който е абсолютно актуален и днес, 36 години след създаването му. Това е театрален плакат на Стойко Сакалиев от постановка на съветската пиеса „И настана ден“ на Алексей Дударев в Бургас през историческата 1989 година. Плакатът изобразява кукла на конци направена от зашити изрезки от вестник „Правда.“ Марионетката прерязва конците, които невидима фигура дърпа отгоре, но и които придържат заедно отделните части на тялото ú.

Кои са, според Вас, мостовете между съвременното и историческото изкуство?

Като куратор и музеен педагог търся и се вълнувам от връзките във времето и пространството между различните идеи, техники, явления, както и от универсалните човешки преживявания, които ни свързват с миналото и с хората около нас сега. Струва ми се, че човекът, природата и промяната заплитат нишката, която обединява историята със съвремието.

От друга страна: какво е мнението Ви за разделителните линии между САЩ и Източна Европа днес – и в изкуството, и в културен контекст като цяло?

От гледна точка на своята професионална практика в областта на музейното образование и работа с публики мога да споделя, че в САЩ през последните 15-ина години изкуството се възприема и съответно активира като средство за диалог, приобщаване, разширяване на познания, умения и кръгозори, средство уместно и достъпно за всички - ученици, студенти, преподаватели, специалисти и общата публика.

В България това още не е постигнато, няма нагласа към диалогичност, интерактивност и разглеждане на множество перспективи. Също така няма и база за създаване на достъпни, ангажиращи и смислени преживявания за всички видове аудитории. Струва ми се, че изкуството все още се възприема на ниво, образно казано, наливане на информация от авторитетни фигури (експерти, куратори, директори) в главите на публиката, която не участва в създаването на лични връзки и извличане на индивидуално значение от самото произведение или изложба. Трябва да се промени парадигмата и се надявам, че обучителният проект с РЦСИ „Топлоцентрала“, който създадохме заедно с д-р Тодор Петев и Меглена Запрева (говори за този проект малко по-долу, бел.ред.) прави първата стъпка в тази насока.

Имате ли наблюдения какво е отношението към съвременното изкуство на Източна Европа в САЩ днес?

Тук мога да коментирам относно българското изкуство. Трудно е американското общество да има отношение към българското изкуство, което като цяло е малко познато в САЩ. То не се представя и популяризира в големите градове, които обикновено са и центрове на активна творческа и интелектуална дейност. За съжаление, у нас в България няма държавна политика българското съвременно изкуство да се излага в чужбина, да бъде вписано в световната художествена сцена и оценено като равностоен участник в нея.

Дори великият концептуален артист Христо Явашев познат в цял свят като Кристо не е разпознат като българин. Обаче български художници от първата половина на 20-и век като Жорж Папазов и Жул Паскен се споменават в научната литература на английски език и даже понякога биват включвани в музейни експозиции и временни изложби. Например в постоянната експозиция на музея Barnes Foundation във Филаделфия са изложени няколко произведения на Паскен, а от средата на 20-и век във фондовете на художествената галерия на Йейл има две картини и три рисунки на Папазов.

Какво е Вашето лично отношение към съвременното българско изкуство? Имате ли любим български творец? Или пък конкретен период в родното изкуство?

Смятам, че най-доброто изкуство, от който и да е период или течение, комуникира с публиката на няколко нива и ни докосва дълбоко и емоционално, и духовно. Съвременното изкуство е малко познато и малко разбрано в България, няма високи стандарти и няма образователни програми, които да преподават съвременното изкуство и да го правят интересно, достъпно, уместно и значимо за всеки посетител на галерия или музей. Точно поради тази причина заедно с д-р Тодор Петев и Меглена Запрева, специалисти обучени в САЩ с огромна преподавателска практика в сферата на музейната педагогика и работа с публики, по покана на Регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“, разработихме първия в България обучителен проект за медиация на съвременно изкуство. Нарича се „Медиация на съвременно изкуство: образование, свързаност, преживяване“ и в момента сме на финала – предстои заключителния семинар на 17-18 март.

Един от съвременните български творци, които според мен работят на световно ниво е Марта Джурина. От няколко години следя работите ú, защото тя е изключително иновативен артист – борави с най-новите технологии, но ги превръща в средство за поглед назад, за преоценка на основните прийоми и ключови моменти в историята и теорията на западното изкуство и фотографията, но успява и много елегантно да ни накара да се замислим за връзките с нашата действителност тук и сега.

Нейните творби съчетават изключително силни концепции и блестящо техническо изпълнение.

Бихте ли ни разказали повече за себе си – какво ви отведе в САЩ, поддържате ли връзка с България и/или с наши сънародници в САЩ?

Въпреки че дойдох в САЩ преди 28 години, за да следвам с пълна стипендия в Brown University, никога не съм прекъсвала връзката си с родината. Във всичко, с което се занимавам, влагам българското си възпитание, образование, дух, гордост и дълбока обич към България. Освен изложбите на българско изкуство, които съм курирала, аз съм писала дипломни работи и статии за Българския принос към световното културно наследство, изнасяла съм доклади, подкрепяла съм български учени, творци и студенти, развеждала съм учени от САЩ из цялата страна, и от седем-осем години водя обучителни семинари за университетски преподаватели и музейни специалисти.

А в професионалната си практика както в Йейл така и преди това, при всяка възможност включвам произведения с българска връзка – например в художествения музей на Йейл редовно преподавам с картина от 16-и век изобразяваща Орфей и Евридика, с колажи на Кристо и Жан-Клод, и със серия офорти на Виктория Костадинова.

В САЩ поддържам непрекъсната връзка с моята сестра близначка, професор Стилияна Милкова, която преподава Сравнително литературознание в Оберлин Колидж (Oberlin College). Тя се занимава и с литературен превод (съоснователка е на специалността „литературен превод“ в Оберлин Колидж), с българска и италианска литература, и с творческо писане. Авторка е на десетки публикации, включително научна монография върху мистериозната италианска писателка Елена Феранте и книга с разкази на италиански.

Работили сме заедно по проекти върху литература и изкуство, били сме куратори на съвместни изложби в САЩ, автори сме на статия за легендарния художник на комикси Р. Кръм (R. Crumb) и пътуването му до България през 60-те години на 20-и век.