site.btaБлизо 19% от анкетирани 839 работещи споделят за сексуален тормоз на работното място, сочи изследване на фондация „Фридрих Еберт“ и КНСБ

Близо 19% от анкетирани 839 работещи са били жертва на сексуален тормоз на работното място, като почти 90% от жертвите са жени, а останалите – мъже. Това сочат данни от изследване на Фондация "Фридрих Еберт" и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), проведено в периода 15 юли – 30 септември 2024 г. По-голяма част от респондентите са в сферата на образованието. Резултатите бяха представени на конференция днес в София.

Най-честите форми на сексуален тормоз на работното място са неуместни погледи и подмятания, неприлични сексуални шеги и обиди и нежелан физически контакт, посочи Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения – КНСБ.  Жените до 30-годишна възраст са в най-голям риск от това да станат жертви на сексуален тормоз на работното място. Проучването показва и какви са последиците за жертвите. Според резултатите 32% от тях съобщават, че се чувстват некомфортно на работното си място, 13% имат депресивни състояния, 14% обмислят напускане на работата, а други 11% изпитват страх да ходят на работа.

Преживелите неприятни ситуации са запитани и как са реагирали. Отговор „Не знам“ са дали 30,67%. „Не отговорих по никакъв начин. Не направих нищо“ е отговор, който са посочили 28% от респондентите. Други 22,67% са заявили, че са се „изправили“ срещу извършителя на сексуалния тормоз. Някои са споделили, че са казали на семейството си или близък приятел, докладвали са в институцията на омбудсмана и др.

За сексуален тормоз се смята такова поведение, което създава враждебна, обидна, унизителна или заплашителна среда. В дефиницията се посочва още, че отказът или принудата да се приеме такова поведение може да повлияе при вземането на решения, засягащи личността, обясниха още организаторите на изследването. 

Насилието и тормозът на работното място влияят не само върху производителността на труда, но и върху здравето и психиката на работника, заяви председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева, която ръководи и Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата – КНСБ. Много трудно човек може да избяга от стереотипа, добави тя. Според нея в образованието на хората и във възпитанието у дома са предпоставките за това да няма такива тенденции.

Темата е тежка и лична, свързана е с негативни емоции, коментира директорът на фондация „Фридрих Еберт България“ Жак Папаро. По думите му едно такова изследване дава основа за предприемане на мерки срещу тези негативни явления.

Сред препоръките на синдикатите за справяне с проблема е подписване на национално споразумение за защита от насилието и тормоза на работното място. Препоръчва се и включване на текстове за превенция от сексуалния тормоз в Колективния трудов договор на секторно и фирмено ниво. Провеждането на информационни кампании също е от значение.

Малко са сигналите за сексуален тормоз на работното място, каза Златина Дукова от Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ това е така, защото част от засегнатите предпочитат да замълчат, а други се страхуват да не си загубят работата. 

Данните от изследването бяха представени в навечерието на Международния ден на жената – 8 март. Борбата срещу тормоза на работното място е кауза, която фондацията и КНСБ подкрепяме, каза проектният координатор на „Фридрих Еберт България“ Калина Дренска.