site.btaГражданските организации за законопроектите за доброволчеството - за насърчителни мерки, но против излишна административна тежест

Парламентарната комисия по правни и конституционни въпроси прие на 26 февруари на първо четене трите, предложени в 51-вото Народно събрание, законопроекта за насърчаване на доброволчеството. 

Работна група ще избере и обедини най-подходящите текстове за защита и насърчаване на доброволческата дейност в България.

В момента в страната няма правна рамка, която да гарантира защитата и устойчивостта на доброволчеството. За такъв закон отдавна настояват неправителствени и граждански организации. Някои от тях обаче изразиха притеснения, че заложени текстове в законопроектите създават излишна административна и бюрократична тежест за хората в България, които искат да бъдат доброволци.

Възраженията са срещу това, че дългосрочните доброволци-  тези, които имат доброволчество над 30 дни към една организация за една година, трябва да сключват писмен договор, необходимо е и да се подава декларация за съгласие за обработване на лични данни. Има притеснения и около идеята за създаване на Национален регистър за доброволците, както и критики към задълженията към организаторите да осигурят застраховки за злополука за доброволците. 

В законопроектите са заложени насърчителни мерки по отношение на доброволците като възможност за отпуск от няколко дни при участие в доброволчески инициативи. Мярката се подкрепя от организациите, занимаващи се с доброволчество. 

Гражданските организации за доброволчеството 

От  гражданските организации - Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Български Червен кръст, "Герои на времето", Национален младежки форум, Софийска платформа, "Форум гражданско участие", които са участвали в консултации и работни групи по изготвяне на закон за насърчаване на доброволчеството, посочват в становище, публикувано на сайта на Българския център за нестопанско право, че през последните 13 години в Народно събрание са внасяни за разглеждане общо 12 законопроекта за доброволчеството. Всички те имат сходни концепции, идеи и законодателни решения.

В 51-вото Народно събрание вече са направени три предложения. През 2024 година са внесени законопроект за насърчаване на доброволчеството от група народни представители от БСП, както и от ПП- ДБ.  През 2025 година е внесен законопроект и от народни представители от ГЕРБ-СДС. Също така, през 2024 г. проект на Закон за насърчаване на доброволчеството бе изготвен от работна група към Министерството на младежта и спорта, който бе подложен на обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации, припомнят от гражданските организации. 

Според тях всички законопроекти имат сходно съдържание, като приликите между тези, изготвени през 2024 г., са съществени.  Гражданските организации смятат, че опитите на която и да е политическа партия да присвои „авторство“ върху законодателната инициатива за доброволчеството, биха били несъстоятелни.

Те предлагат „органи на държавна власт и на местно самоуправление“ да бъдат изключени като възможни организатори на доброволчески дейности или да се предвидят ограничения по отношение на това какви доброволчески дейности е допустимо те да организират.

Гражданските организации напомнят, че в сега действащото законодателство съществува изрична детайлна уредба на доброволчеството по отношение единствено на доброволните формирования при бедствия и аварии (чрез Закона за защита при бедствия). Тази уредба се явява специална и няма да бъде засегната от бъдещ общ Закон за доброволчеството. Тя урежда специфична доброволческа дейност, свързана с предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, се посочва в становището. 

Според организациите именно поради факта, че тази дейност е свързана по същество с форсмажорни обстоятелства, е оправдано неин организатор да се явява местната власт. „С каквито и налични ресурси да разполага държавната или местна администрация, едно бедствие винаги налага допълнителна мобилизация. От друга страна – общо регламентиране органите на държавна власт и на местното самоуправление като възможни организатори на доброволческа дейност не е оправдано. По този начин се създава риск органите на държавна власт нерегламентирано да експлоатират доброволци за изпълнение на дейности, които са задължение на властите. Доколкото гражданите следва да държат властта отговорна при неизпълнение на задължение и по частна инициатива в някои случаи да решават проблеми при бездействие на властта, не е допустимо властта да компенсира организационните си дефицити чрез доброволци“, пише в становището. 

Според гражданските организации създаването на Национален регистър за доброволците, както е заложено в един от законопроектите, представлява допълнителна административна тежест и натоварва бюджета. Водене на вътрешен регистър на доброволци, които извършват дългосрочно доброволческа дейност, от всеки организатор на доброволческа дейност, е подходящото решение, което да осигури отчетност и прозрачност, смятат от организацията. 

По отношение на насърчителните мерки за доброволците желаем да изразим пълна подкрепа за предвидената уредба за осигуряване на възможност да се ползват почивни дни за участие в доброволчески инициативи както от работници и служители по смисъла на Кодекса на труда, така и за държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител, заявяват гражданските организации. 

Фондация "Лазар Радков", организираща кампанията „Капачки за бъдеще“, се опасява от излишна административна тежест

"Много хора очакват да изкажа радостта си, че най-после и в България ще бъде приет закон за доброволчеството, но аз чух предимно "администрация, администрация, регулация, бюрокрация, контрол и още администрация", заяви Лазар Радков в профила си в социалната мрежа Фейсбук. Фондация „Лазар Радков“ управлява инициативата „Капачки за бъдеще”. Чрез кампанията до момента са осигурени 22 кувьоза за новородени, шест неонатални линейки, две високопроходими линейки и над 40 медицински уреда за болници в страната. Обучени са и над 8000 ученици да оказват спешна помощ. 

„Представете си, че всички, които идвате да помагате на кампаниите на "Капачки за Бъдеще", трябва да подпишете договор, декларация за GDPR, защото в договора ще има ваши лични данни и трябва да си направим застраховка, за да можете да се включите и да помагате като доброволци. Майтап ли ви се струва? Хубаво, посмейте се, защото в момента има не един, не два, а три проектозакона за доброволчеството и всичките предлагат изброените по-горе мерки. Според тях с цял "насърчаване на доброволчеството"", допълва Радков. 

По думите му на всички ни е ясно, че доброволците вършат работата на държавата- там, където тя не успява. „И това не го казвам като критика. По целия свят е така, това е нормално. Факт е, че институциите в някои държави са по-ефективни, но това е тема на вече друг разговор. Всеки, който е управлявал повече от 10 души, знае колко трудно е да се управляват хора. А когато тези хора са стотици хиляди или милиони - невъобразимо по-сложно. И е нормално институции да не се справят с разни неща. Но една от основните причини институции да не се справят с разни неща е, че са бавни, мудни и затънали в бюрокрация. Доброволческите организация от друга страна са мобилни, активни и бързо адаптивни и могат да се активизират от днес за днес. Как очаквате да мотивирате повече хора да доброволстват, ако натовариш тези организации с излишна административна тежест, подобно на разни държавни ведомства?“, пише още Радков. 

Според него е важно при обединяването на трите законопроекта от тях да бъде взето най-доброто. „Никой закон не е перфектен, а проектозаконите още по-малко. Вярвам, че народните представители ще проявят разум, ще се обърнат внимание на получените становища и в крайна сметка ще направят нещо, което може да е минималистично, но ще има потенциал да помага поне малко и да не пречи изобщо. Пък ако не го направят, ще се борим. Защото законите трябва да служат на хората, а не обратното“, заявява той. 

Българският център за нестопанско право кани заинтересованите от Закон за доброволчеството на дискусионна среща

В публикация на  Български център за  нестопанско право се посочва, че отделни организации изразяват притеснения във връзка с предложенията в трите законопроекта, затова скоро ще поканят всички заинтересовани от развитието на доброволчеството в България на дискусионна среща.

Организацията пише, че нито един законопроект не предвижда правила, които да засягат с необичайни или нови задължения инцидентно, еднократно или краткосрочно доброволчество. „Нито един законопроект не предвижда задължение доброволците да бъдат застраховани. Всъщност, дебатът за застраховките винаги е бил насочен към това да се намери начин да се гарантира, че ще има адекватна застрахователна услуга за доброволци“, допълват от Българския център за нестопанско право. 

Всички законопроекти уреждат писмен договор само за дългосрочно доброволчество (над 30 дни към една организация за една година). Това ще улесни много организациите, които и сега непрекъснато ни търсят с въпроси какъв договор трябва да оформят за такива дългосрочни дейности. Както и ще е защита за организациите, които имат дългосрочни доброволци и ако Инспекция по труда ги провери, да не ги глоби, че прикриват трудови правоотношения с цел неплащане на осигуровки, допълват от организацията. 

От Българския център за нестопанско право посочват, че има идеи за регистри, но те не са общи и за трите законопроекта. Затова при обединяване ние ще продължим да настояваме те или да отпаднат напълно, или да обслужват конкретни цели, като например прозрачност по отношение на организатори на доброволчество, избрали да потърсят държавна подкрепа за дейността си, посочват от организацията.

Доброволните формирования за бедствия и аварии не се засягат от законопроектите, те от години имат уредба в Закона за защита от бедствия и аварии, където има регистри за този вид доброволци, казват още от Българския център за нестопанско право. 

Според организацията е важно да се проведе отново дебат сега, когато има реална възможност след 20 години усилия да се приеме най-после закон за насърчаване на доброволчеството, и да се обсъдят всички възможни рискове. 

Въпреки безспорното положително отношение на обществото към доброволчеството, все още относително малко хора в България доброволстват. Според изследване на "Алфа Рисърч", проведено през 2023 година, едва 34 % от анкетираните са участвали някога в доброволческа инициатива в България, се посочва в становището на граждански организации по трите законопроекта, внесени в 51-вото Народно събрание, в което те обосновават необходимостта от закон за доброволчеството.