site.btaС изложбата „Една от три“ целим да започнем дебат по темата за репродуктивното здраве, казаха пред БТА Мария Станишева и Руксандра Губернат

С проекта „Една от три: Субективни гледни точки за аборта и безплодието“ целим да започнем дебат по темата за репродуктивното здраве и табутата, свързани с нея. Това каза пред БТА Мария Станишева, инициатор на изложбата, която може да бъде разгледана до 8 март в столичната галерия Doza.

Галерия Doza подкрепя социално ангажирано изкуство, казват домакините на събитието. Инсталацията е културен проект, съчетаващ интерактивна изложба, ателиетата по терапевтично писане и дискусионен форум. Активностите  по проекта ще се фокусират върху травматичните преживявания, свързани с репродуктивното женско здраве, пред които според официалните статистки са изправени една трета от жените по света.

Като част от събитията, свързани с изложбата, екипът е подготвил анкета, която посетителите могат да отворят с QR кодове в галерията или на сайта на инициативата. А на 8 март ще се проведе дискусия по темата за репродуктивното здраве с участието на лекари, психолози, творци. 

ФИЛМ

„Работим и по документален пълнометражен филмов проект, който представлява историите на четири жени – една от България, една от Румъния, Франция и от САЩ по различни теми, свързани с репродуктивното здраве. Като характерно за проекта е, че го комбинираме с анимация и тя е дело на италианската аниматорка Мартина Скарпели. Кадрите, които виждате зад нас, са  работни кадри от трите анимационни сцени, които вече сме направили по проекта и във видеото може да се видят две героини, които обмисляме за пълнометражния филм“, казва Мария Станишева.

В момента екипът е на фаза писане на сценарий и първоначална разработка на визуалния стил, избор на героите. „Надявам се да работим с едно много голямо, известно френска студио Sun Creature, които са базирани в Бордо. Вече имаме подкрепата на Националния филмов център за написване на сценария и много се надявам, в зависимост от снимките, до края на следващата година или най-късно по-следващата да е готов“, казва още Станишева.

„ЕДНА ОТ ТРИ“ В ЧУЖБИНА

Изложбата „Една от три“ е представена за първи път пред публика през септември миналата година в Букурещ, откъдето е другият инициатор на проекта - Руксандра Губернат. 

„Това беше първият проект в Румъния по тази тема. В началото нямахме никаква институционална подкрепа, но след девет месеца работа по проекта, набиране на истории и говорене по темата, мислим, че създадохме определена общност, която вече има силно отношение към темата. И вече имаме предложение от една румънска кураторка, която има планове да покаже изложбата извън България и Румъния в още три държави“, казва тя. 

„Бихме искали във всяка държава да имаме автори, които са местни и по този начин проектът да се разраства и да пътува“, допълва Мария Станишева. 

„БЛЕНУВАНИ СЪЛЗИ“

Със свои работи в експозицията участва и Калина Христова. Проектът й е озаглавен „Бленувани сълзи“ и включва две работи, които имат и добавени инсталационни обекти. „Първата работа, която се нарича „Емпатия“, е реално графична рисунка в комбинация с акрилен фон. Това е и една от основните медии, в които работи графичната класическа рисунка. Тук, в тази работа, имах за цел за изобразя по някакъв начин тази съпричастност, която жените изпитват една към друга и символно да илюстрирам това докосване на ръката към ръката на друга жена, която е преживяла някаква болка, страдание или в случая загуба“, разказва Христова.

Втората част на проекта е озаглавена „Втечнена емоция“. В нея авторката показва жена, чиято идентичност запазва, но се фокусира върху отделянето на тази чиста емоционална сълза, която, по думите й, е най-истина и която понякога е в състояние да излекува. 

„Защото не знам дали знаете, но емоционалните сълзи имат различен химичен състав от другите сълзи и в буквалния смисъл на думата, отделят от тялото ни и вредни токсични вещества и хормони и успяват да ни освободят от стреса и да намалят усещането за болка“, уточнява авторката на проекта. В инсталацията са поставени и епруветки, пълни с физиологичен разтвор, който е най-близък до химическия състав на сълзата. „Всяка една от епруветките е именувани с име, защото това е много честа практика на жените и техните партньори да наричат, да дават имена на бъдещите си деца още преди те да бъдат родени“, отбелязва Христова.

Епруветките са поставени в купчина пепел. „Неслучайно използвам тук като медия и пепелта, като силно илюстрирайки това изгаряне на биологичния отпадък“, уточнява тя.

ТАБУТАТА

В работата си много често се опитвам да провокирам публиката, така че тя да завърши по смисъл видяното и се надявам, че най-вече ще успея да провокирам емоция, защото за мен и проекта, и темата на моя конкретен проект, са един опит да се стартира дискусия по тази тема табу за аборта и за безплодието, която много често се избягва в нашето общество, казва още Калина Христова.

Според нея едно от табутата или един от проблемите, които са много често наблюдавани, е усещането на срам при една евентуална загуба, както и липсата на споделяне. „Като че ли жените и техните партньори, семействата прикриват тази загуба като нещо, което ги поставя в неловка ситуация, а това не бива да е така, защото би трябвало ние, като общество, да намираме начин да си помагаме, да споделяме и по този начин да лекуваме нашите тревоги. Табу е, може би, защото сме свикнали, че задължително на една жена трябва да бъде майка и обществото очаква това от нея. Когато то не се случи по една или друга причина, липсва именно на тази емпатия и това разбиране“, разказва тя.

По думите на Мария Станишева друго разпространено табу по темата е, че жената има основна функция да ражда деца и всичко останало е второстепенно. „Т.е. когато една жена реши, че не иска да има деца, например, това не е толерирано. Когато една жена направи аборт, това се осъжда. Ако се случи така, че имаш проблем и имаш често спонтанни аборти, каквито ние с Руксана сме имали и е много често срещан проблем, също е нещо, което се замита под килима, защото има срам, който се асоциира с това. Отделно говорим и по голямата тема за инвитро процедурите“, отбелязва тя.

Станишева посочва, че в някои консервативни щати на САЩ вече не само абортът е забранен, ами вече се случва забрана на инвитро процедурите. „Значи, представете си, вие веднъж нямате възможност да имате деца по биологични причини и втори път по религиозни причини ви се забранява да ползвате това, което науката е открила като решение. И искаме просто да говорим по всички тези теми, за да си спомним, че нашите права лесно се губят и сме на една крачка в някои държави да ги загубим отново“, казва тя.

Според Калина Христова табуто би могло да се разбие, стига тази тема да започне да се върти малко повече в нашето общество и да постави на място жената в нейната социална роля, в която тя има право на избор и част от избор е, разбира се, да преживява болка, която да не бъде скрита и да не причинява нужда тя да я скрива от останалата част на обществото.