site.btaЗалагаме изключително много по отношение на приходите и на борбата със сивата икономика, каза министър Теменужка Петкова за проектобюджета за 2025 г.

Залагаме изключително много по отношение на приходите, на борбата със сивата икономика. България е на едно от челните места по дял на сивата икономика и това, което предлагаме в рамките на този проект на закон за държавния бюджет е да водим решителна битка в тази посока.  Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, на което се разглеждат на първо четене проектобюджетите на държавата, на ДОО и НЗОК за 2025 г. Бюджетната комисия заседава съвместно със социалната и със здравната комисии. На заседанието министър Петкова представи параметрите на проектобюджета на страната за 2025 г. 

Смятаме, че там има сериозен резерв и ние сме длъжни да приложим всички способи на закона и всички възможности, които имат и двете приходни администрации- НАП и Агенция "Митници", за да можем наистина да постигнем добри резултати по отношение събираемостта на приходите от данъци, посочи Петкова.

Тя отбеляза, че процедурата, свързана с изготвянето на проектозакон за държавния бюджет е дълга и преминава през поредица от етапи. Нашето правителство пое управлението в период, в който имаше внесен проектозакон за държавния бюджет за 2025 г. от страна на служебното правителство, той не беше разгледан от парламента. Отделно е приет и е сила т.нар. удължителен закон за бюджет, който действа в настоящия момент, припомни Петкова.

Наложи ни се за един месец да направим анализ на ситуацията в областта на публичните финанси, да направим един бърз преглед и да предложим адекватни мерки и адекватен проект на закон за държавния бюджет, който да отговори на обществените очаквания и да даде визията на развитието по основни политики в нашата страна, заяви финансовият министър.

По думите на Петкова със сигурност има много бележки по проектобюджета, но тя отново каза, че това е "възможният" бюджет. Анализът, които направихме по отношение на състоянието на публичните финанси показа, че цялата тази несигурност, политическо безвремие, което беше настъпило в страната в последните четири години, липсата на поемането на ясна политическа отговорност при взимането на важни решения, свързани с публичните финанси и някои експерименти в областта на публичните финанси, са дали своето негативно отражение върху цялостното състояние на бюджета и на публичните финанси на страната, посочи Петкова.

Ще бъде необходимо време, за да върнем публичните финанси на България в устойчиво състояние, те да бъдат предвидими, бюджетното салдо да бъде балансирано, каза още Теменужка Петкова. Тя добави, че това може да се случи чрез воденето на консервативна фискална политика, но затова е необходимо време. Затова казвам, че този бюджет е "възможният" бюджет, той е съставен на база действащото законодателство. Няма промяна в данъчно-осигурителната система на страната, не са променени, не са повишени данъците, не са въведени нови такива, каза тя. 

Любомир Дацов представи становището на Фискалния съвет относно проекта за бюджет за 2025 година. По думите му, рисковете пред икономиката през 2025 година не са еднозначни, тъй като монетарната политика в Европа се опитва да подпомогне икономическия растеж, но в същото време фискалната политика създава търсене на кредит.

Посоката на бюджета трябва да бъде сменена, като Фискалният съвет препоръчва връщането на публичните разходи на ниво под 40 процента от БВП.

"Бюджетът в добра година трябва да бъде 38 процента не повече, в момента отиваме към 40 процента, което означава че има значителен структурен проблем в него“, каза още Дацов, добавяйки, че Фискалният съвет е наясно, че този проблем не може да бъде решен за една година.

Дацов допълни, че се препоръчва отмяна на т. нар. автоматични формули за определяне на размера на заплати и социални плащания, тъй като те са проциклични и създават натиск върху бюджета.

Фискалният съвет препоръчва и промяна на модела на бюджетиране като се смени структурата на дискусията, като удачно би било да се помисли за програмен бюджет.

Подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Петър Чобанов представи становище на институцията относно проекта за бюджет. По думите му, БНБ последователно през последните години изразява становище за необходимост от подобряване и запазване на фискалната дисциплина. "Смятаме, че 3 процента дефицит не е непременно фискална дисциплина", каза Чобанов, добавяйки, че БНБ смята, че трябва да се върви към фискална консолидация. Трябва да има стремеж към по-голяма ефективност на публичните разходи и провеждане на структурни реформи, посочи Чобанов.

Подуправителят на БНБ даде пример с наскоро публикувания от Европейската комисия "Компас на конкурентоспособността", който препоръчва опростяване на регулациите.

По думите на Чобанов, страната има значителна нужда от дълг, което означава, че тези средства трябва да бъдат изразходвани разумно и е необходимо прецизно планиране както на вътрешните, така и на външните емисии дълг.

Проектът за бюджет за 2025 г. година е с дефицит на касова основа от 6,4 млрд. лв. или 3 процента от БВП. Предвижда в следващите четири години той да бъде свит до 2,2 процента от БВП. 

Размерът на новия дълг, който може да поеме дъpжaвaтa през 2025 година възлиза на 18,9 млpд. лева. Предвижда се държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП през тази година.

Очакваният икономически растеж е 2,8 процента за 2025 г., като се предвижда БВП да достигне по текущи цени 215 млрд. лева.

Бюджетът предлага нов акцизен календар за тютюна и тютюневите изделия, като ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото, както мерки за усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица  и за земеделските стопани се увеличава от 1 април 2025 г. на 1 077 лв. 

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно от 1 април 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. - 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

В разчетите за периода 2025-2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.

Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване остава без промяна за 2025 и 2026 г., но се предвижда да бъде повишена с 1 процентен пункт (п.п.) от 2027 г. и с още 2 п.п. от 2028 г.

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на правило по Закона за публичните финанси, които не трябва да надхвърлят 40 на сто от БВП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране), като варират в диапазона 39,5-40,0 процента от БВП за периода 2025-2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. 

За периода 2025-2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. швейцарско правило. За осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2025 година са предвидени допълнителни средства в размер на 1,033 млрд. лв.

В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5 процента за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.

През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование които трябва да са в размер от 125 процента от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите от тази мярка е увеличение от 499 млн. лв.