site.btaИкономическият и социален съвет настоява да се развива гражданска компетентност у децата и констатира негативни тенденции в общественото здраве

Икономическият и социален съвет (ИСС) настоява за развиване на гражданска компетентност у децата чрез училищното и извънучилищното образование. Това съобщават от консултативния орган.

Учебните програми трябва да акцентират върху развиването на практически ключови умения като критично и аналитично мислене, разпознаване на фалшиви новини, социално-емоционална интелигентност и емпатия, финансова грамотност. Тези препоръки на Икономическия и социален съвет са част от анализ „Формиране на гражданска компетентност у децата чрез системата на училищното и извънучилищното образование“, който Съветът прие на пленарна сесия. 

Доброто гражданско образование е ключов инструмент за реакция на съвременните предизвикателства, които засилват поляризацията и разпокъсването на обществото и поставят под въпрос редица демократични принципи и ценности, посочват от ИСС.

За да се случва развиването на гражданска компетентност по ефективен начин и образователната система да дава еднакъв достъп до качественото ѝ придобиване на всеки ученик, ИСС препоръчва редица мерки за подобряване на състоянието на гражданското образование в страната. Сред тях освен актуализация на съдържанието в учебните програми са конкретизиране на гражданските компетентности, създаване на условия за активно участие на учениците в училищния живот, както и отразяване без оценка на участието в доброволни дейности, развиващи гражданските компетентности в дипломата за средно образование. 

В рамките на пленарната сесия Съветът прие и становище на тема „Предизвикателства пред достъпа и качеството на здравната грижа в Република България“.

От икономическия и социален съвет посочват, че със загриженост следят и констатират формираните вече постоянни негативни тенденции в общественото здраве: здравно-демографска криза и лош здравен статус на населението като в проблемите на достъпа се включват и регионални икономически, социални и географски характеристики, липса на  политическа воля и адекватна нормативна база за промени в здравната система, които ще осигурят равнопоставен и своевременен достъп до здравни грижи.

Приетите досега стратегически документи за реформи в здравеопазването се характеризират с липса на взаимна обвързаност, приемственост и последователност, недостатъчна прозрачност и отсъствие на консенсусно начало при разработката им.

Пренебрегват се инвестициите в дейности по профилактика и превенцията на заболявания и рискови фактори, често пациентите доплащат „от джоб“ необосновано за медицински услуги, въпреки че са здравно осигурени. Държавата от своя страна не контролира и не управлява този процес.

Лица без здравни осигуровки ползват спешната медицинска помощ за прегледи, консултации и изследвания, които могат да се осъществят от лекарите от първичната и специализираната извънболнична медицинска помощ. Това натоварва спешната помощ с дейности, които не са включени в нейната мисия и функции, посочват от ИСС. 

В резолюция на ИСС се посочва, че консултативният орган твърдо подкрепя присъединяването на България към еврозоната и призовава за неговото ускоряване.  

ИСС представи в понеделник и препоръките си за усъвършенстване на пенсионната система пред изпълнителна и законодателна власт