site.btaСто двадесет и седем и четиридесет и половина от тях

БТА се появява в българското медийно пространство преди 127 години, на 16 февруари 1898 г.

Аз, от своя страна, се появих в агенцията 86 години по-късно, на 1 август 1984 г.

Така че с БТА сме заедно вече четиридесет години и половина.

Връзката ни не винаги е била лесна. Имало е уважение, обич и признателност, но също и разочарование, раздразнение и гняв. Чувствата винаги са били взаимни.

* * *

Животът на агенцията не е бил безметежен. Преди да дойда, БТА е отразявала регионални и световни конфликти, военни преврати, вълни от политическо насилие доведени до ръба на гражданска война, и радикална промяна на обществената система.

Аз постъпих в разгара на напрегната международна кампания, която трябваше да убеди света, че България не е замесена в покушението срещу папата. Малко по-късно на агенцията бе отреденo ключовo място в оправдаването на акция, която, почти по Оруел, принуждаваше почти милион български граждани да сменят майчините си имена и да се откажат от етническата си принадлежност. А после избухна демокрацията. Миражът на „развития социализъм” отстъпи пред суровата действителност на развиващия се капитализъм – процес, който продължава и до днес.

През 127-те си години БТА е преминала през множество институционални преобразования – от отделение или дирекция в министерство до комитет към Министерския съвет, автономен културен институт и, в най-ново време, национален независим информационен институт. Тридесет и двамата ѝ ръководители са от различни среди – от журналисти и дипломати до явно номенклатурни назначения. Издръжката ѝ варира от самофинансиране („собствена стопанска сметка”) до частична или пълна държавна субсидия. Персоналът ѝ нараства от двама души (включително директора) в самото начало до няколкостотин днес. „Информация за чужбина” започва с френски, после се разширява с английски, руски и немски, след това добавя испански, за да остане накрая само с английски. Оборудването на БТА се развива в крак с най-новите технологии. Веднъж агенцията оцелява при опит да бъде закрита, а друг път сваля шефа си след безпрецедентна стачка.

И все пак, едно нещо остава неизменно: като жизненоважна държавна институция, БТА винаги е знаела истината, но невинаги я е съобщавала – или поне не на широката общественост. В продължение на десетилетия агенцията е използвана за филтриране на новините, за прикриване или изопачаване на информация и за разпространение на лъжи и безочлива пропаганда. Не е чудно, че, посочвайки я като източник, чуждестранните медии понякога уточняваха с пренебрежение: „контролираната от държавата българска новинарска агенция”.

Слава богу, от 35 години това вече не е така.

Истината е единственото нещо, което националната информационна агенция дължи на обществото срещу обществените средства, с които се финансира дейността ѝ. Именно на обществото, а не на властимащите, които държат държавната хазна. Истината е основно човешко право на всеки, а не привилегия за малцина.

* * *

Като дългогодишен бетеанец, бях помолен да напиша информация по случай рождения ден на БТА. Явно се очакваше не просто да изброявам дати, факти, цифри и забележителни постижения, а да споделя някои вълнуващи и по-малко известни моменти от моята продължаваща няколко десетилетия кариера в агенцията на фона на достойната ѝ за уважение история, прекрачила през три века – от края на 19-ти до първата четвърт на 21-ви.

Вместо това, наруших всички възможни правила на агенционната журналистика. Изказах лично мнение, не бях балансиран, не представих пълната картина, използвах всяка оценъчна дума, която ми хрумна, пренебрегнах изцяло лийда, разширението и бекграунда, и отприщих емоциите и пристрастията си.

Без съжаление. Без извинение.

Така се получи информацията за рождения ден на БТА – като празнична торта: прекрасна на вид, неустоима на вкус, но и изпълнена с греховно сладки неща, от които се пълнее.

Но какво пък? Днес е време за празнуване.

Честит рожден ден, БТА!