site.btaНад 500 експоната са представени в изложбата „Българска археология 2024“ в НАИМ-БАН

Над 500 експоната са представени в осемнадесетата национална археологическа изложба „Българска археология 2024“ в Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН). Не си спомням да сме имали толкова богата на находки, информация и сензационни открития експозиция, каза на пресконференция днес доц. д-р Христо Попов, директор на музея.

Изложбата ще бъде официално открита на 14 февруари и ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 8 юни в Централна зала на НАИМ-БАН.

„Големият акцент е, че тук имаме възможност да покажем находки от проучванията на повече от 30 археологически обекта и още 20 са представени в постери с информация за самите проучвания. Това, което ще видите, за мен е изключително впечатляващо“, отбеляза доц. Христо Попов.

Изложбата „Българска археология 2024“ ще бъде последвана от други такива в по-късно тази година, когато ще видите това, което е открито в пълния му блясък, анонсира той. 

НАХОДКИТЕ

„Много разнообразна, много интересна изложба, както с предметите, така и с историята зад откриването им“, каза доц. д-р Камен Бояджиев, завеждащ отдел "Експозиции" в НАИМ-БАН. 

Той отбеляза, че представените обекти са различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, световноизвестния Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник.

Представени са и обекти от спасителни археологически разкопки, свързани с развиване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и други проекти. Сред тях са праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив). Особен интерес като научни резултати и открити находки предизвикват проучванията на надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора. 

По думите на археолозите сред най-впечатляващите находки са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове от некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена бутилка от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно „яйце“ с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново).

Изложбата е организирана в сътрудничество на НАИМ-БАН с 19 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Национален исторически музей, Регионален археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Русе, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Гоце Делчев, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия, Средец и Тополовград.

ПРОБЛЕМИТЕ

По думите на доц. Христо Попов богатата на находки година е вид компенсация за проблемите, с които българската археология и българското културно историческо наследство се сблъскват не само през последната година, но през последните няколко години.

Със сигурност тази изложба можеше да бъде кръстена не само „Българска археология 2024“, тя можеше да бъде кръстена „Да обичаш на инат“ с оглед на това, че въпреки всичките проблеми ние продължаваме да си вършим работата, обичаме си професията и искаме да си вършим работата по възможно най-добрия начин. Изложбата всъщност е „въпреки“, а не „благодарение на“, каза доц. Христо Попов.

Той обясни, че огромна част от експонатите, включени в тази изложба, са свързани със спасителни проучвания, инициативи на частни инвеститори, археологически проучвания по национални проекти и частни такива. И една по-малка част като пропорции е свързана с изследвания, които са пряко свързани с подкрепата и финансирания, идеи и стратегия, ако има изобщо такива - от страна на държавата, допълни директорът на НАИМ-БАН.

Планираните археологически проучвания през тази година са на малко на по-заден план. За сметка на това резултатите от други разкопки наистина показват едни изключително впечатляващи находки, отбеляза доц. Попов.

По думите му българската археология винаги е била „любимец 13“ на държавата ни. Винаги се говори едно, а се случва друго. Според доц. Попов тази "административна шизофрения" е станала обичайна в публичното пространство. Винаги си говорим едно и също в началото и в края на годината, каза той.

„Това, което очакваме, започвайки годината и показвайки какво можем, е българските държавни институции най-после да започнат да си вършат работата по един смислен и отговорен начин“, каза още доц. Попов. По думите му проблемът не е в последната година. Последната година беше катализатор, който направи видими особено болезнени проблеми, които ги има от много години. Би трябвало да има най-после на държавно ниво стратегия, да има визия поне 10-15 години напред какво трябва да се случва, а не да се работи на парче за по 10-15 дни, за които се кандидатства месеци и се отчита още няколко месеца, допълни доц. Христо Попов.