site.btaОБНОВЕНА От ПП-ДБ искат не партийна квота, а нов подход към избора на ръководство на Комисията за защита на конкуренцията

Искаме не партийна квота, а нов подход към избора на ръководство на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), заяви заместник-председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) Лена Бориславова на брифинг в парламента. 

От ПП-ДБ искат да има подходящ срок за номинации, не само седем дни заедно с всички останали регулатори, а да има възможност да се проведе обществен контрол, да се представят концепции за това как ще се регулира свободният пазар по законен начин и да се зададат въпроси от гражданския сектор, от бизнеса и от депутатите.

Да се спази този път поне веднъж законовото изискване за минимален професионален опит в областта на конкурентното право и икономиката, да имаме доказан опит на поне един от членовете на КЗК в разследването на картелни практики, да има експерти в тази област, които имат най-малкото публикации в областта на защита на конкуренцията, и да има конкуренция в самия избор, призоваха още от ПП-ДБ и заявиха, че като опозиция ще се борят за това в Народното събрание. 

Лена Бориславова отбеляза, че през 2016 г. настоящият състав на КЗК е избран за 25 минути. "Аз си пия по-дълго кафето, отколкото продължиха дебатите в зала", коментира тя.  По думите ѝ са избрани "по-скоро верни партийни калинки, отколкото признати експерти в областта на конкурентното право“. Тя даде пример с Юлия Ненкова, която, по думите на Бориславова, към онзи момент е била без опит в конкурентното право, бивш заместник-кмет на Борисов в Столичната община и майка на депутат от ГЕРБ, която е застанала начело на комисията. Бориславова отбеляза, че член на КЗК е "кадър на Христо Ковачки", а друг - бивш заместник-министър в кабинета „Орешарски“. Единственият кандидат към онзи момент, който е непартиен, с широка обществена подкрепа, зад който застават четири неправителствени организации, е отхвърлен, без дебат, посочи тя. 

Лена Бориславова отбеляза, че в КЗК понастоящем има шестима юристи и само един икономист, като няма човек, който да има опит в антимонополното законодателство. Не е изненада, че този състав на КЗК все анализира, но почти никога не установява някакви нарушения и не налага мерки, с които пазарът и конкуренцията да са защитени, коментира тя.

Бориславова посочи, че сега отново се бърза с избора на КЗК, този път накуп с всички останали регулатори. Говори се дори за това, че имената вече са ясни и съгласувани между управляващите, коментира тя. 

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков коментира, че от "ДПС-Ново начало" се опитват да хвърлят прах в очите на българските граждани със законопроект за фиксирани надценки, които не работят. "Докато се говори за популистки закони за цените, да си сложат сламени хора със зависимости в КЗК, за да пазят картелите, които са свързани точно с "Ново начало" и с ГЕРБ", каза той.  

"Имаме неформална информация, че шефът на КЗК ще бъде свързан с "Ново начало", коментира Петков и посочи, че подходът на ПП-ДБ е да има честни конкурси. Според него няма как да има по-ниски цени в България, докато картелните структури по цялата верига на доставка не бъдат разбити, а за да се случи това, са нужни работещи регулатори. 

Петков посочи, че изборът на състава на КЗК трябва да бъде направен „по честен и прозрачен начин от професионалисти, а не калинки и техните майки“. Ще предложим кандидати, които да служат като стандарт за такъв професионализъм, каза той. От ПП-ДБ ще настояват и да се върне успешната практиката „Достъпно за вас“, при която през системата за сравняване на цените, те реално да падат чрез конкуренция.

Андрей Цеков даде пример с практиката в други страни и коментира, че регулаторите в Европа работят независимо от политическия натиск, разследват всички нива на веригата на доставки и ценообразуването и в резултат се налагат значителни глоби, които имат реален възпиращ ефект. По думите му средната глоба надхвърля 100 млн. евро. Цеков отбеляза, че в България има изключително ограничен кръг образувани производства, повечето от които приключват със заключение, че липсват каквито и да било антиконкурентни споразумения. Наложените глоби в повечето случай не достигат и 1 млн. лева и не се откриват нарушения при очевидни картелни практики и очевидни индикатори за цени, които надвишават многократно цените в ЕС, каза той. Цеков посочи, че една от значимите глоби в последните години няма нищо общо с хранителния сектор, а е свързана с детските дрехи и е около 1 млн. лева.