site.btaБългарско, гагаузко и украинско музикално и традиционно наследство в Южна Украйна беше представено в Киев

Българско, гагаузко и украинско музикално и традиционно наследство в Южна Украйна беше представено в Киев в националния център на народната култура „Музей Иван Гончар“. Срещата премина хибридно и за тези, които не можаха да присъстват лично, имаше онлайн излъчване в Ютуб канала "Музикалното наследство на Буджака“.

Организатори на събитието бяха „Музей Иван Гончар“, обществената организация „Рис“ и Съюзът на гагаузите на Украйна.

Идеята на проекта „Музикалното наследство на Буджака“ е на обществената организация „Инициатива „ХОРА“ с подкрепата на Фондация „Партньорство за силна Украйна“, финансиран от правителствата на европейски държави с менторската подкрепа на Одеския национален художествен музей.

Събитието започна с българска народна мелодия на гайда в изпълнение на Валерий Гайдаржи от българо-гагаузкото село Кубей в Болградски район. 

"Валерий заедно с Александър Полибза от Кубей са част от екипа, който на терен събира информация за традициите на народите в Бесарабия, записват стари песни", сподели Артем Целиков, ръководител и основател на проекта „Музикалното наследство на Буджака".

Той разказа как през юли 2024 година екипът на научно-практическия проект е посетил Одеска област с цел приучаване и съхраняване на стари музикални етнически традиции на народите от украинския Дунавски регион, както и създаване на публичен архив на старата буджакска музика, изпълнявана на традиционни народни местни инструменти.

"Посетихме български, украински, гагаузки и молдовски села в южната част на Одеска област. И ето днес ние приветстваме на събитието гости от български и гагаузки села от Болградски район – Городнее, Нови Троян, Криничное, Кубей, Виноградовка и Александровка. Също така приветстваме и украинската група "Станция Сиваш", каза Артем Целиков.

Програмата започна с излъчването на архивна експедиционна лента от 1958 г. от архивите на Института по изкуствознание, фолклористика и етнология „М.Т. Рилски“ към Националната академия на науките на Украйна. В нея са представени български народни танци от българските села Чушмелий и Кубей (Болградски район, Одеска област) от средата на 20-ти век, записани по време на българо-украинската експедиция на Института по музика към Българската академия на науките (БАН) и Института по изкуствоведение, фолклор и етнография при Академията на науките в Украинската съветска социалистическа република. Във видеозаписите са показани български народни танци в изпълнение на местни българи от Кубей  – кадънката, ръченица, ючата, шопската.

Във втората част на видеозаписите са представени танците от българското село Чушмелий (днес Криничное). В края на селото са събрани музиканти, които свирят на гайда, кавал, тъпан. На това място се събират хора в български народни премени – деца, момчета, младежи, жени и мъже, които извиват български хора, играят ръченици. 

"Това са ценни материали, които показват българското танцово изкуство в Бесарабия, докарано от България и запазено тук. Много съм развълнувана емоционално, защото в тези кадри видях моята майка, сестра ми и баба ми", каза Татяна Дукова от с. Криничное (Чушмелий) в Болградски район. В рамките на събитието Татяна Дукова участва с оригинална изложба на традиционни български пешкири (кърпи) и носии, характерни само за село Чушмелий. 

"Любовта на човека към народните традиции и обичаи започва от детските години. Още от малка помня как в нашето село, а и в други български села по сватби и празници хората играеха хора и ръченици само под съпровода на жива народна музика. За съжаление днес в селата вече няма гайди, кларнети", разказа Татяна. 

Тя също сподели, че е имала среща с академик Николай Кауфман в София (тогава той е бил 90-годишен), който през 1982 г. издава в два тома сборника "Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР".

Академик Кауфман насърчава Татяна Дукова "да записва всичко, което чува".

"Събрах повече от 450 песни от Чушмелий, които планираме да издадем с моето семейство в книга", сподели жената. Тя също така разказа, че са създали семейна туристическа локация "Хлебна къща" в селото, където представят на туристи от цяла Украйна и България различни видове хляб, направен по стари български рецепти. Локацията им е включена в украинския проект "Пътищата на виното и вкуса в Бесарабия". 

"Имаме какво да покажем и с какво да влюбим туристите в българската традиционна култура. Особено място в нашата локация отделяме на обредните гергьовски хлябове и краваи. Преди около две години гергьовските хлябове и краваи бяха включени в списъка на нематериалната култура на Украйна", разказа още българката и допълни, че преди две години заедно с дъщеря си Иванка, която е професионален музикант и педагог, са възродили в Чушмелий обичая "Лазаруване". 

По този начин ние възпитаваме любовта към родната българска култура и у децата, и у техните родители, каза Татяна Дукова. 

За българските народни традиции в село Городнее (Чийшия) в Болградски район разказа Анна Константинова, ръководител на местния историко-краеведски музей и на етнографската група "Седеф" при музея.

"Ние представяме най-българското село в Бесарабия – Чийший, където всеки пее и танцува. При нас традиционната българска култура е много добре запазена, което многократно е отбелязвано от нашите гости от България, особено след посещението на музея. В него имаме над 6 хиляди експоната, събрани за двувековното съществуване на селото ни", сподели местната краеведка.

Тя разказа за един старинен великденски български обичай "На прът", който е запазен само в Чийшия. 

"На втория ден на Великден момите и жените, пременени в най-хубавите си дрехи, излизат на право хоро. Те се стичат от всички улици, вървейки пеша и пеейки великденски народни песни. А в центъра на селото се събират на общо хоро", каза Анна Константинова. 

В състава на етнографската група "Седеф" при музея влизат жени от 60 до 80-годишна възраст, които знаят всичките празници в селото ни, а тези, които са позабравени, ги възстановяват, сподели още тя.

Музикалното и песенно културно наследство на Чийший беше демонстрирано от народните певци в Бесарабия Иван Минковски и Полина Минковска.

Българското село Нови Троян беше представено от Наталия Водник и Прасковия Серт. Показани бяха елементи на народни български танци, както и елементи на традиционно облекло в селото.  Прасковия Серт е дългогодишен лекар в Нови Троян, обаче тя пише и стихове на български. По време на събитието тя рецитира един свой стих "Манастир", посветен на Александровския женски манастир. 

Интерес предизвикаха изложените картини на художника от Киев Павел Баламаджи от български произход, който е родом от българското село Диветлия от Болградски район. Изложбата включваше серия картини под общото название "Бесарабски мотиви",  представящи традиционния живот на бесарабския българин.  

Народната култура на две гагаузки села – Виноградовка и Александровка от Болградски район,  беше представена от директора на гагаузкия културен център Олга Кулаксъз. Експозиция на традиционни гагаузки битови предмети и бродерии бяха изложени. Показан бе и видеофрагмент на гагаузкия обичай "седянка". А Елена Василиогло от Александровка изпълни гагаузка народна песен.

Украински песни от Южна Украйна (Николаевска, Херсонска и Одеска област) бяха представени в изпълнението на етническата вокална група  „Станция Сиваш“.  

Над тричасовото събитие в украинския музей в Киев, на което се събраха почитатели на етническите традиционни култури в Бесарабия (българска, гагаузка, украинска), приключи с майсторски клас на български хора и почерпка с традиционни български ястия.