site.btaУчени разгадаха мистерията на "изгубените години" на морски костенурки

С помощта на сателитни проследяващи устройства учени са открили местонахождението на млади морски костенурки през ключов период от живота им, предаде Асошиейтед прес. 

"Имахме огромни пропуски в данните за ранните етапи на морските костенурки. Тази част от дългия им живот до голяма степен оставаше загадка", казва Кейт Мансфийлд от Университета на Централна Флорида. 

От десетилетия учените се чудят какво се случва през т.нар. "изгубени години" между момента, в който малките излюпени костенурки напускат плажа, и времето, когато се завръщат на брега почти пораснали. Този период продължава от една до 10 години. 

Настоящото изследване, публикувано в сп. Proceedings of the Royal Society B., допринася за разнищването на тази загадка. 

Повече от десетилетие Мансфийлд и колегите й прикрепят проследяващи устройства към бързо растящите черупки на млади диви костенурки. 

Управлявайки малки лодки, изследователите търсят млади екземпляри, носещи се сред водораслите в Мексиканския залив, като в крайна сметка маркират 114 животни от различни, включително застрашени зелени морски костенурки. 

Въпреки че проследяващите устройства с течение на времето се губят, тъй като външната част на черупката на младите костенурки се отлепя в процеса на бързия им растеж, те все пак се задържат достатъчно дълго, за да предадат данни за местонахождението им, обяснява Катрина Филипс от изследователския екип. 

Това, което учените откриват, поставя под въпрос много много предишни схващания. 

Дълго време изследователите са смятали, че малките костенурки буквално се носят по океанските течения. Оказало се, че те всъщност плуват. 

Учените потвърждават откритието, като сравняват данните за местоположението на младите костенурки с маршрутите на плаващи буйове, поставени във водата по същото време. Повече от половината от шамандурите са били отнесени на брега, за разлика от костенурките. 

"Тази мъничка наскоро излюпена костенурка всъщност сама взима решенията къде да отиде в океана и какво иска да избегне", казва екологът Брайън Уолъс.  

Данните от проследяването също така показват по-голяма променливост на местонахожденията, отколкото учените са очаквали, тъй като малките костенурки се движат между водите на континенталния шелф и открития океан.

Освен трудната работа по намирането на костенурките, предизвикателство е и разработването на гъвкави проследяващи устройства, захранвани със слънчева енергия, които да могат да се задържат върху черупките им достатъчно дълго, за да изпращат данни. 

Откритията дават на биолозите по-добра представа за това как младите екземпляри използват Мексиканския залив, който е важен регион за четири вида застрашени морски костенурки.