site.btaДатата 1 януари 2026 г. е добра за приемане на еврото, но решението трябва да се вземе навреме, каза изпълнителният директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки Галин Попов

Датата 1 януари 2026 г. е добра за приемане на еврото, но решението за това трябва да бъде взето навреме, най-късно в края на първото полугодие на тази година, за да може бизнесът да извърши прехода плавно. Това посочи в интервю за БТА адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС).

По думите му е важно да има достатъчен и ясен срок - поне шест месеца - от момента на вземане на решение за въвеждане на еврото у нас, до самото му практическо въвеждане. Ако сроковете се скъсят по някаква причина, това означава, че системата "ще се задъха", ще се стигне до вдигане на цените на определени услуги към сектора - основно софтуерни дейности и обучения на персонал - поради моментното им високо търсене и в крайна сметка е възможно и качеството на тези услуги да не е добро, предупреждава той.

В коментар за готовността на сектора на търговията с нехранителни стоки за приемането ни в еврозоната и какво още предстои да бъде направено, Попов посочи, че след приемане на основните закони и нормативни документи в средата на миналата година, остава да се приеме Наредба 18, която по думите му е основополагаща за подготовката на търговците, тъй като касае тяхната свързаност с фиска на държавата, с  Националната агенция по приходите (НАП). Той изрази надежда с началото на работата на редовното правителство проектът на наредбата, който вече отдавна е във финансовото министерство, скоро да бъде приет.  

Той добави, че след обнародването й търговците ще имат яснота какви промени трябва да започнат да подготвят и ще започнат работа по софтуерите и организацията на процесите в компаниите. 

Попов цитира неформално проучване на АТНС от средата на 2024 г., което отчита нуждата държавата да подпомогне търговците с практическа информация. "Държавата е насочила усилията си към потребителите и това е обяснимо. Но търговците са неделима част от обществото и пазара. Те също имат нужда от целенасочена работа и информация - какво и кога ще се случи, за да няма сътресения", каза той. Около две трети от членовете на АТНС очакват тази практическа информация. Извън това, около една трета от членовете на организацията очакват и предложение от страна на заинтересовани държавни органи за практически обучения за някои от дейностите по въвеждането на еврото.

Галин Попов е категоричен, че не може да се очакват фалити на по-малки компании след евентуално влизане в еврозоната. Причините за фалити са свързани с управлението на компаниите, а не с промяна на валутите, подчерта той.

За бизнеса свободата на придвижване е от решаващо значение - както за бързината, с която се стига до потребителя или търговеца, така и за себестойността на продукта, каза изпълнителният директор на АТНС относно последиците от пълноправното приемане на страната ни в Шенген. По думите му основното очакване е това да доведе до повишаване на брутния вътрешен продукт (БВП), което на база досегашните анализи се предвижда да е над 1,5 млрд. лева.

Следва пълният текст на интервюто:

- От 1 януари 2025 г. България стана пълноправен член на Шенгенското пространство. Какво означава това за бизнеса и в частност за търговците с нехранителни стоки? Какъв ще бъде ефектът за бизнеса от приемането ни в Шенген?

- Шенгенското пространство позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол. Ежедневно около 3,5 милиона души преминават вътрешните граници, за да работят, учат или за да посетят семействата и приятелите си, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на Шенгенското пространство, но работят в друга от тях. Всяка година европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което е от голяма полза и за туристическия и културния сектор. 

За бизнеса свободата на придвижване е от решаващо значение. Както за бързината, с която се стига до потребителя или търговеца, така и за себестойността на продукта. Основното очакване е повишаване на брутния вътрешен продукт (БВП), което на база досегашните анализи се предвижда да е над 1,5 млрд. лева. Прогнозира се растеж на БВП с около 2,4-2,5 процента през тази и около 3 процента през следващата година. Сходният опит с други държави показва експоненциално нарастване на тези стойности, но тук трябва да отбележим и приемането на единната валута като фактор - нещо, което все още не се е случило при нас, макар законодателната база вече да е готова. След много успешната 2024 г. за туризма, с оглед на отпадането на границите се очаква 2025 г. да е още по-добра.

- Имате ли изчисления на каква стойност са загубите на сектора от задържането ни извън Шенген в последните няколко години?

- За сектора нехранителни стоки няма точни изчисления, които бих могъл да цитирам. Има общи такива, направени на база български бизнес, и те са 1,2 млрд. лв. загуби за година.

- По другата стратегическа за страната цел - членство в еврозоната, кога очакват компаниите от нехранителния сектор това да се случи? 

- След приемане на основните закони и нормативни документи в средата на миналата година, остава да се приеме Наредба 18. Това е основополагащо с оглед подготовката на търговците, тъй като касае тяхната свързаност с фиска на държавата, с НАП. Има проект във финансовото министерство, който отлежава доста време там и се надявам сега, с редовно правителство, наредбата да е по-бързо да бъде приета. След обнародването й търговците ще имат яснота какви промени трябва да започнат да готвят и ще започнат работа по софтуерите и организацията на процесите в компаниите. Когато има яснота и за датата за прием, като, надяваме се, това да стане поне шест месеца преди самия прием, ще се започне и планирана работа по обучение за промените и в различните отдели на компаниите.

- Готов ли е бизнесът и конкретно вашият сектор за приемането ни в еврозоната? Какво още остава да се направи?

- Извън изложеното по-горе, има планирани дейности, които очакват приема на съответните решения, за да започнат да се изпълняват - различни промени в компаниите, касаещи разплащането в евро, в търговските, юридическите, счетоводните, финансовите и одитни отдели. Но това зависи от предвидимостта и достатъчното време, за да се случат процесите безболезнено и нормално. За това повтарям - важно е да има достатъчен и ясен срок от момента на вземане на решение за влизане на еврото у нас, до самото му практическо въвеждане. Защото, ако сроковете за това се скъсят по някаква причина, това означава, че системата ще се задъха навсякъде на пазара. Ще се стигне до вдигане на цените на определени услуги към сектора поради моментното им високо търсене. И в крайна сметка е възможно и качеството на тези услуги да не е добро. Говоря основно за софтуерни дейности и обучения на персонал.

Като асоциация смятаме, че датата 1 януари 2026 г. е добра за прием на еврото, но решението за това трябва да дойде навреме, най-късно в края на първото полугодие на тази година.

- Асоциацията на търговците на нехранителни стоки е член на две работни групи към Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната от началото на лятото на 2024 г. Как върви работата на тези работни групи?

- Огромната работа в тези работни групи беше извършена през миналата година. В резултат на тази работа беше приет Законът за въвеждане на еврото (ЗВЕРБ), някои подзаконови нормативни актове и други решения, които засягат финансовия и нефинансов сектор. В момента няма висока активност в работните групи, тъй като се очаква самото решение за въвеждането на единната валута у нас.

- Какво би трябвало да направи държавата, за да подпомогне българския бизнес по-плавно да влезе в еврозоната?

- Според неформалното проучване на АТНС от средата на 2024 г. държавата трябва да подпомогне търговците с практическа информация. Държавата е насочила усилията си към потребителите и това е обяснимо. Но търговците са неделима част от обществото и пазара. Те също имат нужда от целенасочена работа и информация - какво и кога ще се случи, за да няма сътресения. Около две трети от членовете на АТНС очакват тази практическа информация. Извън това, около една трета от нашите членове очакват и предложение от страна на заинтересовани държавни органи за практически обучения за някои от дейностите по въвеждането на еврото.

- Може ли да се очакват фалити на по-малки компании след приемането на страната ни в еврозоната? 

- Не. Въвеждането на еврото или на каквато и да е валута не може да бъде причина за фалити. Причините за фалити, извън обективни икономически причини, са свързани с невъзможността на една компания да се задържи на пазара като печеливша. В този смисъл причините за фалити са свързани с управлението на компаниите, а не с промяна на валутите.

- Какви са разходите на компаниите от сектора за подготовка за членство в еврозоната до момента и имате ли калкулация на колко се изчисляват при евентуално отлагане на приемането ни с една година?

- В рамките на работата ни в АТНС през изминалата година имаме различни данни за различните компании членове. Те са от няколко десетки до няколкостотин хиляди лева за компания. Като подчертавам, че тук става въпрос за предварителната работа. Според оценка на Асоциацията на банките в България около 500 млн. лева ще струва само на банките да преминат към разплащане в единната валута. Оценките са, че за бизнеса това може да се окаже по-скъпо.

****

Асоциацията на търговците на нехранителни стоки е сдружение с нестопанска цел, което обединява едни от най-големите представители на пазара с нехранителни стоки в България. Дейността на членовете обхваща разнородни сектори в търговията с мебели, строителни материали, спортни стоки, книги. Компаниите разполагат с над 105 търговски обекта в 13 областни града. Общият брой на заетите в компаниите членове надхвърля 3000 души, по данни на Асоциацията.