site.btaБосилеградското село Гложйе – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българска телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българскате общности на Министерството на външните работи на  България. 

Поредният видео репортаж е за село Гложйе.

Село Гложйе, разположено на югоизточните склонове на Гложка планина, е едно от най-живописните места в Босилеградския регион. Със своите уникални природни дадености и богато културно наследство, селото е свидетел на дълга и интересна  история, преплитаща се с много трудности, особено през последните години, които го поставят на кръстопът между богатото миналото и неизвестното бъдеще.

Гложйе се намира на около 10 км от Босилеград, разпростирайки се на двете страни на долините Гложка и Звончов дол. Обградено от хребети като Примочище, Кукла и Чуковец, селото има надморска височина, варираща от 790 метра до 1856 метра на връх Мечит. Тази характеристика формира умерено-континентален климат, създаващ специфични условия за земеделие и животновъдство.

Природата на селото е впечатляваща – обширни гори, разнообразна флора и фауна, както и скални образувания, които са част от автентичния пейзаж. Въпреки тези дадености, селото страда от слаба достъпност поради изолираността си от основните транспортни артерии и лошите пътища, особено през зимните месеци.

Гложйе има дълбоки исторически корени, датиращи от османския период. Според исторически източници, селото се споменава през 1570 г. като Голожене и през 1864 г. под името Гложан с 33 домакинства. В началото на XX век Гложйе достига демографски пик със 113 домакинства и 689 жители, а през 1961 г. броят на жителите достига своя максимум от 844.

Една от най-значимите културно-исторически забележителности в село Гложйе е черквата „Св. Пророк Илия“, построена през османския период. През 1942 година храмът е обновен, като в него е поставена паметна плоча с имената на местните жители, загинали за свободата на България през  Балканските войни. По време на освещаването след ремонта, извършено от Кюстендилския владика, е отслужена панихида в чест на загиналите гложани, дали живота си в битките при Булаир, Дедеагач, Демир Хисар и други. Сред тях са били записани 40 имена, увековечени на паметната плоча. На събитието са присъствали и войници от 13-ти Рилски пехотен полк, подчертавайки значимостта и храброста на местните герои. Черквата остава символ на духовната сила и историческата памет на местното население.

Образованието заема специално място в историята на село Гложйе. Предполага се, че училището е открито още през 1882 г. в частна къща, а през 1921 г. е построена нова училищна сграда. Макар днес училището да функционира с минимален брой ученици, то е дало началото на 28 просветни работници, разпръснати из бивша Югославия.

Демографската криза е сред най-сериозните проблеми на Гложйе. Населението намалява драстично – от 844 жители през 1961 г. до едва 125 през 2022 г. Младите напускат селото в търсене на по-добри възможности, а традиционните дейности като земеделие и животновъдство са в упадък. Въпреки това местните жители продължават да отглеждат култури, като картофи и овошки, както и да се занимават с овцевъдство и козевъдство, адаптирани към суровите планински условия.

Гложйе има потенциал за развитие на селски туризъм, базиран на природните му ресурси и културното наследство. Запазената природа, традиционният начин на живот и историческите забележителности биха могли да привлекат посетители, ако се подобри инфраструктурата и се инвестира в устойчиво развитие.

Гложйе е село с богата история, природна красота и културна идентичност, но за съжаление в днешно време се изправя пред редица трудности. Въпреки всички предизвикателства, то остава пазител на традициите и спомените за едно отминало време. С правилни стратегии и усилия за подобряване на условията на живот Гложйе има шанс да бъде пример за устойчиво развитие и съхранение на българската идентичност.