site.btaМузеят за нова история на Варна получи ценно дарение от наследниците на Ташко Костов - Салашки

Наследниците на въстаника Ташко Костов - Салашки направиха дарение на Музея за нова история на Варна. Сбирката от лични вещи и снаряжение е предоставена от внуците Анастас Станев и Васил Василев и правнука Михаил Михайлов, които получиха благодарствени грамоти от екипа на институцията.

Завеждащият отдела „Нова история“ във Варненския регионален исторически музей Траян Димитров каза пред БТА, че дарението е ценно, защото Ташко Костов е изключително значима фигура в историята на града и страната. Той е кавалер на осем ордена от Първата световна война, участвал е в Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война. 

В колекцията, предоставена от семейството, са всички осем ордена на войника, сабята му, патрондаш, бинокъл, чанта, кутия за тютюн, кожен колан, както и фотоси. С това снаряжение Костов позира и на снимка, която може да се види в музея, подчерта той. Поради липса на площ, дарението засега няма да бъде част от постоянната експозиция, но ще остане достъпно за публиката за няколко месеца, след което ще бъде включвано в тематични изложби, обясни уредникът.  

Пред БТА Анастас Станев каза, че считат даряването на вещите на Ташко Костов за изпълнен дълг. Предметите са били съхранявани в семейството от неговата майка, дъщеря на въстаника, но след кончината й, наследниците взели решение, че мястото им е в музея. Той помни ярко дядо си, най-вече с разказите за битката при Дойран. Помнеше как шашките падали във водата и те се потопили до шия, за да се пазят. Не беше силно вярващ човек, но казваше, че тогава се обръщали към Бога да ги запази, защото водата е „вряла“ от тези шрапнели, сподели той. 

Костов организира чети от Варна за Илинденско-Преображенското въстание. Той се бореше Македония да бъде освободена и приобщена към България и за него бе болка до последния му дъх, че тази кауза остава неосъществена, изтъкна внукът. Разказа, че характерът на дядо му бил на войвода, държал е да става каквото той каже. Бил е строг и справедлив. Няма излъгани и подведени от него и още има хора, които го обичат. Всички помнят и неговата градина, наричана „бай Ташкова“, сподели още Станев и припомни, че дядо му е един от хората, които правят вноските за построяването на Македонския дом, член на Управителния съвет и душата на всички тържества по повод Илинденско-Преображенското въстание. Костов има девет деца, от които оцеляват само четири. Единственият му син умира от пневмония на 12-годишна възраст. Внукът Анастас Станев е бивш офицер от Българската армия, служил е в противовъздушната отбрана във Варна и Бургас. 

Костов не е водил записки или дневници, но е диктувал своята биография, която е била записана и публикувана през годините. Внукът обаче подчерта, че подробна информация за житейския път на дядо му има в книгата на Траян Димитров и Симеон Кулиш за участието на варненци в Илинденско-Преображенското въстание. 

Ташко Костов Христов е роден през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени в Егейска Македония. Присъединява се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков. През 1912-1913 г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Костов, наричан още Салашки, Шерифов или Шерифски. участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-та Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г., заедно с албанския предводител Юсейн бей, е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. е командир на „летящ“ партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. Той е награден с български военен орден „За храброст“ IV степен. Ташко Костов - Салашки умира във Варна през 1975 г. Негова паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом в града.