site.btaОтец Добромир Добрев, Лондон: От свободната ни воля зависи дали Рождеството на Христос е важно за нас и какво променя то

Въпреки че са минали повече от 2000 години от Рождеството на Христос в плът, ние малко сме се научили да бъдем християни. Ние имаме свободна воля да избираме между доброто и злото, както са избирали и първите хора. От нашата, свободната ни воля зависи дали Рождеството на Христос е важно за нас и какво променя в ежедневието ни. Това посочва в интервю за вестник „БГ БЕН“ отец Добромир Добрев, който е енорийски свещеник на църковната община „Св. Иван Рилски“ в Лондон.

Отец Добромир е завършил иконопис във Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“, а след това и богословие. Във Великобритания е от 2014 г., където пристига за специализация в Оксфорд, но остава да служи и работи в Обединеното кралство. Преподавател е по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ и е член и заместник-секретар на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC), посочва изданието.

През 2017 г. с благословението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний отец Добромир създава православната българска мисия „Св. св. Константин и Елена“ в графство Кент, а от 2020 г. е свещеник и на българите в Лондон.

В интервюто на вестник „БГ БЕН“ с отец Добромир Добрев се говори за празниците Бъдни вечер и Рождество Христово:

Отец Добромир, да започнем това интервю със смисъла на Рождество Христово. Това не е просто празник, а дълъг път, може би на смирение на всеки един от нас.

– Да, определено празникът Рождество Христово е събитие, което ние очакваме през цялата година. Още повече, че в нашето съзнание това е семеен празник, свързан с най-близките ни. Празник, при който ние се събираме с онези, които обичаме. Често те са далеч от нас или живеят на различни места в света и ние очакваме да празнуваме заедно. На този ден си подаряваме подаръци, има празнична трапеза. Но зад всичко това, зад тази семейна радост има някакъв по-висш смисъл. По принцип празникът представлява събитие, при което ние излизаме от ежедневието си, от това повтаряне на дните на седмицата. Празникът е място, където ние спираме и излизаме от това повтаряемо настояще. Неговият смисъл е да ни покаже една отвъдна реалност.

Рождество Христово е празник, който ни говори за едно велико събитие. Още повече, че това велико събитие от гледна точка на свети пророк и цар Соломон означава нещо велико. В библейската книга Еклисиаст Соломон пише, че „няма нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9), че всичко се повтаря, каквото е било, пак ще бъде. Но отците на църквата още от раннохристиянската епоха говорят, че Христос е абсолютното ново под слънцето, т.е. имало е време, когато Бог не е обитавал този свят. Той, Който е трансцендентен, Който е сътворил, но останал отвъд света, избира да вземе човешка природа от утробата на Богородица и да влезе в човешката история и света. Тоест този, който никога е нямал тяло, избира да стане човек. Това събитие е спасителен догмат в Църквата, събитие, което касае нашето спасение. Нашата природа, която е смъртна, която е тленна, среща безсмъртната Христова природа и това променя всичко. Съгласете се, че ние имаме начало в историята, това е нашето раждане, а краят е нашата смърт. Така и светът има начало, история и най-вероятно ще има край, но християнството ни казва, че този край ще е преобразяване, а не небитие. А за Бога не е така, за него има едно вечно днес. Той е бил, е и ще бъде. Той влиза в света с това вечно днес и ни прави причастни на неговата вечност. Затова събитието за нас е толкова важно, тъй като Бог ни става близък. Той не се ражда в царските палати на Рим, Александрия или Йерусалим, а се ражда в една дълбока провинция – във Витлеем, малък юдейски град, и в едно доста неприветливо място, неизвестно почти. Но Бог избира именно там да стане човек. Това представлява празникът, защото Той ни става близък, независимо от нашата нищета, Той става част от нашето семейство.

Традицията повелява месец преди Коледа да украсяваме домовете си, улиците, магазините… Атмосферата става приказна. Откъде идва тази традиция и какво символизира тя – пътя за посрещане на светлина или поставяне на друго начало в земния ни път?

– Всеки празник психологически поставя ново начало и трябва да бъде почетен, да бъде украсен. Затова съществува и тази традиция – да украсяваме тържествено домовете си. Стремежът към красота е присъщ на човека и той я търси непрекъснато. Дори от древните философи знаем, че красотата и доброто е проява на Бога, тоест по тези символи на красота, на доброта, на справедливост ние търсим изворите на добродетелите,търсим божественото начало. И е нормално да украсяваме домовете си, изобразявайки тази отвъдна реалност. Традицията днес е доста по-различна от това, което са правили ранните християни. Ние имаме едно рождественско дърво, както го наричаме, коледно дърво, макар че терминът „календе” (calendae) на латински означава начало на месеца, но ние го свързваме с начало на новото, с раждането на Христос и заради това е влязла думата Коледа.

Украсяването на дървото е доста късна традиция, но самият факт, че имаме за символ едно вечнозелено дърво, свещи, светлина, красота, означава, че имаме копнеж към красивото, към обновлението. Украсяването на дома става изключително радостно събитие за децата.

Затова в нашата традиция, особено българската, има и това – почистване на дома, добре познатите и езически ритуали като например този на Игнажден, когато по това кой първи ще влезе в къщата, гадаем каква ще бъде годината. Дори и тези чужди на християнството, но запазени ритуали имат някакъв смисъл, копнеж за благоденствие, здраве и промяна за по-добро. Най-добрата украса, на която трябва да учим децата и себе си, е тази на човешките добродетели, а именно – със смирението, с любовта, със саможертвата, с търпението, с прошката, с милосърдието, които вече се превъплъщават като външен символ в украсяването на дома и на дървото, подреждането на къщата, всички тези красиви и вкусни ястия, носиите, коледните песни, дрехите на коледарите, всичко това говори за този стремеж към красота.

Преди 2000 години на нашата земя се ражда Самият Бог, за да се намеси в живота на човечеството и със своето появяване да преобърне хода на световната история. Днес обаче от гледна точка на нашето съвремие осъзнаваме ли го?

– Мога да кажа, че въпреки че са минали повече от 2000 години от Рождеството на Христос в плът, ние малко сме се научили да бъдем християни. Ние имаме свободна воля да избираме между доброто и злото, както са избирали и първите хора. От нашата, свободната ни воля зависи дали Рождеството на Христос е важно за нас и какво променя в ежедневието ни. Ето повече от 2000 години са минали, а още съществуват войни, още съществуват несправедливи действия и постъпки, страдат милиони човешки същества, между които много деца. Тоест ние не трябва да обръщаме изцяло вниманието си на външната част на празника, да имаме чисто материалистичен подход, а да обръщаме достатъчно внимание на духовния смисъл на празника. И винаги около Рождество говорим да не се комерсиализира празникът, да не се затваряме единствено в материалното. Нашето общество е толкова преситено. Ние вече няма как да зарадваме децата си с материални придобивки, защото те имат достъп до всичко. Е, остава нещо дълбинно, което можем да им предадем, да им покажем, че чрез нематериалното може да изпитат радост, че духовното може да им донесе щастие. Ако не можем да възпитаме това у децата, бъдещето ще е материално и безрадостно.

Ето това е задача пред всички нас – как да празнуваме празника, за да може да е удоволствие за близките и същевременно нещо духовно, а материалното да остане на заден план.

Кое е най-важното, което на всяка цена трябва да направим на Бъдни вечер и на Рождество Христово?

– Трябва да бъдем благодарни. Първо, да осъзнаем, че Бог е причина за всичко, което имаме. И за това, че думите на свети Йоан Богослов са много важни, а той казва така: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3;16). Тоест боговъплъщението, раждането на Христос, е свързано с план. С плана на спасението. От какво ни спасява Христос? Ние вярваме, че ни спасява от смъртта и греха. Неминуемо смърт ще вкусим всички. Но това е и основният човешки проблем – че смъртта обезсмисля всички наши действия, всички наши стремежи, постижения в кариерата, в семейството. Защото, ако умираме, и умират и нашите деца, родителите ни и тези, които обичаме, то животът е безсмислен, ако завършекът е тление и смърт. Ако вярваме, че всичко е само тук, че вечен живот не съществува, то неминуемо център на нашия живот ще е единствено удоволствието, мислейки, че животът е кратък. Виждайки тази трагедия на страданието и безсмислието, Бог изпраща своя Син, за да вземе греховете на света, тоест да поправи онова, което в прастаро време Адам и Ева са извършили – отделянето от Бог и идването на смъртта в света.

Ние трябва това да прозрем. Да имаме благодарност за всичко, което имаме около нас, както и за тези, с които сме заедно на трапезата. Да сме благодарни и за онези, които са си заминали, които са били чaст от живота ни, и да вярваме, че това, което правим, има отражение във вечността, че битието ни не е само тук и сега. Тогава сърцата ни ще бъдат изпълнени с благодарност. Ето това трябва да имаме на Бъдни вечер. Бъдни вечер, защото се е сбъднало обещанието от Бога за идването на Спасител. Всички религии в древността са говорили, че ще дойде Спасител, че ще дойде Месия, Помазаник, Пророк, който ще спаси света. Но християнството открива, че това не е обикновен цар или пророк, това е Самият Бог, който става човек, тоест Богочовека Христос.

С цялото интервю на вестник „БГ БЕН“ може да се запознаете тук.