Словакия разкритикува решението на Украйна да прекрати транзита на руски газ за Европа, като го нарече тежък удар не само за Словакия, но и за целия ЕС, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. Докато някои страни членки омаловажават въздействието на този ход, други са подложени на нарастващ натиск по отношение на енергийната сигурност на фона на зимните нужди.
Вчера в Брюксел словашкият премиер Роберт Фицо разказа за предполагаемите финансови щети за Словакия, причинени от решението на Украйна да прекрати транзита на руски газ за Европейския съюз, и предупреди за възможни ответни мерки срещу Киев след среща с еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен.
Словашкият лидер, когото критици обвиняват в заемане на проруска позиция, заяви, че Словакия може да спре всякаква хуманитарна помощ, както и да спре доставките на електроенергия за Украйна в извънредни ситуации или да спре помощите за украинските бежанци от войната в Словакия - но само ако няма друга възможност.
Притокът на руски газ за Европа през Украйна спря на 1 януари, след като украинският президент Володимир Зеленски отказа да продължи десетилетното сътрудничество с Русия, което бе донесло милиарди долари както на Москва, така и на Киев.
Украйна обвини страните, които все още купуват руска енергия, че помагат за подхранването на военната машина на Москва, но решението му предизвика смесени реакции в Европа.
Ходът беше приветстван от близкия съюзник на Украйна - Полша, която го нарече „нова победа“ за Запада.
„Блумбърг“ цитира представител на полските власти, говорил при условие за анонимност, според когото Полша е готова да увеличи вътрешното производство на електроенергия, за да компенсира потенциален недостиг в енергийната система на Украйна в случай на действия от страна на словашките власти.
Според Фицо решението за спиране на транзита на руски газ през Украйна не е просто изпразнен от съдържание политически жест, а изключително скъп ход, който ще бъде за сметка на целия ЕС, включително и на Словакия.
Словашкият премиер по-рано заяви, че Словакия, която граничи с Украйна, ще загуби близо половин милиард евро от такси за транспортиране на суровината. Според него решението е да се възобновят доставките на газ от Украйна или да се компенсира тази финансова щета. Страната също така разчита на самия руски газ.
Украйна също отдавна получава милиарди под формата на транзитни такси. Украинският министър на енергетиката Герман Галушченко заяви, че газопреносната мрежа, с помощта на ЕС, е била подготвена за решението за спиране на доставките.
ЕС уверява, че доставките са стабилни
Брюксел омаловажи въздействието, което загубата на руските газови доставки ще окаже върху 27-членния блок като цяло.
„Ситуацията е стабилна и всички страни членки използват комбинация от редовни зимни запаси и внос от трети държави, които осигуряват стабилни доставки за потребителите“, заяви говорител на полското председателство на Съвета на ЕС. Полша е ротационен председател на ЕС до юни.
Европейската комисия заяви, че прекъсването на транзита е било очаквано, и потвърди готовността на блока да замени доставките на газ по четири алтернативни маршрута. „Повече от година Комисията работи специално за подготовката на сценарий без транзит на руски газ през Украйна“, се посочва в изявление.
Алтернативните маршрути включват внос през Германия, Полша и Италия с обеми, произхождащи предимно от терминали за втечнен природен газ (LNG), както и т.нар. трансбалкански маршрут през Гърция, Турция и Румъния.
Според документ на Комисията през 2023 г. и 2024 г. ЕС е получавал през Украйна около 14 млрд. куб. м газ годишно. Обемите от Русия за ЕС са драстично са намалели от нивата от 40 млрд. куб. м газ преди войната, която започна през 2022 година.
Въпреки прекратяването на транзита през Украйна руският газ продължава да достига до ЕС по други маршрути, включително по газопроводите „ТюркСтрийм“ (TurkStream) и „Блу Стрийм“ (Blue Stream), положени в Черно море.
Енергийна независимост и достатъчни запаси от газ
Няколко отделни страни от ЕС също заявиха, че прекратяването на транзита на руски газ през Украйна едва ли ще се отрази на техните газови доставки.
„Спирането на транзита няма да се отрази на Чешката република“, заяви говорителят на чешкото министерство на промишлеността и търговията Марек Восалик, посочвайки възможността за алтернативни доставки на газ и предишни инвестиции, като добави, че цените на газа на пазарите на едро се следят внимателно.
Румъния не е засегната, тъй като няма директни договори за доставка на природен газ с руската държавна енергийна компания „Газпром“. Министърът на енергетиката на страната Себастиан Бурдужа заяви пред румънската национална информационна агенция „Аджерпрес“: „През 2024 година Румъния стана най-големият производител на газ в Европейския съюз. Понастоящем Румъния разполага със запаси от почти два милиарда нормални кубични метра газ, като дневното потребление е по-малко от 40 милиона нормални кубични метра“.
Българският оператор за пренос и съхранение на природен газ „Булгартрансгаз“ заяви пред българската новинарска агенция БТА, че през първите няколко дни на 2025 г. няма значителни промени в потоците на природен газ през България в сравнение с втората половина на декември 2024 година.
В отговор на запитване за напредъка на Вертикалния газов коридор на територията на България, „Булгартрансгаз“ разпространи изявление, в което се посочва, че проектите на компанията, които са част от инициативата за увеличаване на преносния капацитет на Вертикалния газов коридор, са от ключово значение за гарантиране на сигурността на доставките на природен газ за региона.
Унгария до голяма степен няма да бъде засегната, тъй като получава руски газ по Черноморския газопровод - алтернативен маршрут, който заобикаля Украйна, като минава през Турция и продължава през Балканите.
Министърът на околната среда и енергийната сигурност на Италия Джилберто Пикето също заяви, че доставките на газ в момента все още са достатъчни, като добави, че се прави оценка на допълнителни мерки за увеличаване на запасите в хранилищата, за да се посрещне настоящият зимен сезон. Той обаче отбеляза, че в резултат на прекъсването на доставките на руски газ има риск да се увеличат сметките за електроенергия на най-уязвимите потребители, които са свързани с цената на газа.
Безпокойство в Източна Европа
Някои източноевропейски страни все още са силно зависими от руския внос, което поражда безпокойство относно доставките на газ за настоящата зима.
Ситуацията е най-критична в кандидатката за членство в ЕС Молдова, която граничи с Украйна и се опитва да се справи с подкрепяни от Русия сепаратисти.
Властите предупредиха, че след по-малко от месец в сепаратистката област Приднестровие ще свърши газът, използван за готвене и отопление, тъй като спирането на руските доставки доведе до криза в областта.
Международно призната като част от Молдова, Приднестровската област обяви независимост след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и оттогава разчита на подкрепата на Москва.
Още след началото на инвазията в Украйна Газпром намали доставките си за Молдова и руската компания снабдява единствено непризнатата сепаратистка държава Приднестровие.
„Кремъл отново прибягна до енергиен шантаж, за да повлияе на парламентарните избори през 2025 г. и да подкопае европейския ни път“, заяви президентът на Молдова Мая Санду.
Проевропейският политик твърдо се противопоставя на Русия и тя беше преизбрана през ноември миналата година след избори, белязани от обвинения в руска намеса.
Останалата част от Молдова засега е пощадена, тъй като успява да си осигури внос на електроенергия от съседна Румъния.
/НС/
news.modal.text
