site.btaМилениалите в Нидерландия се сблъскват с финансови затруднения, въпреки че заплатите им са над средното ниво

Милениалите в Нидерландия се намират в парадоксална ситуация - въпреки че получават заплати, значително надвишаващи средните, много от тях се чувстват в капана на финансовите ограничения, пише изданието "Де Стентор" (De Stentor). Според неотдавнашно проучване на "Ей Би Ен АМРО" (ABN Amro) нарастващите разходи за жилище, студентските заеми и увеличаващите се разходи за живот принуждават почти една трета от това поколение да отлагат важни етапи от живота си. Милениалите, известни още като Поколение Y, са родените между 1980 и 1995 г., припомня изданието.

В проучването са анкетирани нидерландци на възраст 25-45 години, които печелят поне два пъти повече от брутния среден месечен доход от 4862,50 евро. То установява, че 48 на сто от високоплатените милениуми нямат финансова свобода, като това се отразява непропорционално на по-младите милениуми на възраст 25-35 години.

Значителна част от милениалите разглеждат създаването на семейство като финансов риск, като 40 на сто от по-младите милениали изразяват тази загриженост. Освен това 33 на сто се чувстват ограничени от жилищния пазар, а 27 процента съобщават за недостатъчен финансов капацитет за инвестиране. Само 56 процента от анкетираните изразяват увереност във финансовото си бъдеще.

"За много от милениалите, след като платят наема или ипотеката, сметките за комунални услуги, хранителните продукти и погасяването на студентските заеми, от четирицифрените им заплати остава много малко", се отбелязва в доклада.

Ник, на 32 г., един от участниците в проучването, описва своите предизвикателства пред „Де Стентор“ така: „Въпреки че с приятелката ми печелим доста над средната заплата, сме изненадани колко малко ни остава в края на месеца. Нарастващите разходи и моделът ни на харчене правят спестяването по-трудно от очакваното, въпреки че не живеем екстравагантно. Струва ми се, че сме по-ограничени във финансово отношение от хората с подобна работа преди десет години".

Мартайн Бургер, професор по икономика на щастието в Отворения университет (Open Universiteit) и Организацията за изследване на икономиката на щастието "Еразъм" (EHERO), потвърждава това. "През 90-те години на миналия век можехте да си купите средностатистическо жилище с четири пъти повече от средния годишен доход. Днес ви трябват десет пъти повече от средния доход“, обяснява той.

Бургер добави, че милениалите са изправени пред повишена финансова уязвимост поради по-високите нива на задлъжнялост, навлизането на пазара на труда по време на икономически кризи, инфлацията и гъвкавите трудови договори. Много от тях също така не успяват да се класират за социални жилища, което допълнително утежнява трудностите им.

Според Бургер социалните медии са засилили финансовата неудовлетвореност сред милениалите. "Те създават усещането, че другите са по-добре финансово обезпечени, което води до сравнения: милениалите често се сравняват с хора, които изглежда да имат повече, въпреки че те са по-добре от много други".

Критиците твърдят, че милениалите харчат прекалено много за удобства като вечеря навън или специални напитки като лате с овесено мляко. Бургър обаче отхвърля това схващане като прекалено опростено: "Трябва да пропуснете изключително много лате с овесено мляко, за да спестите достатъчно за покупка на къща. Милениалите не са жертви, но невъзможността да натрупат богатство ги прави финансово несигурни", казва той.

Проф. Бургер нарича това положение "златна клетка", в която основните нужди на милениалите са задоволени, но те нямат възможност за спестявания или за придобиване на жилище. "Това потиска малко щастието, но не чак толкова, че тази група да е дълбоко нещастна", казва той.