Отиде си Владо Даверов - автор на книги като „Вчера“ и „Чудовището ДС“. Погребението ще бъде в тесен семеен кръг, съобщи пред БТА съпругата на писателя.
Владо Даверов е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършва Немската гимназия в Ловеч, а през 1972 г. завършва Софийския университет, специалност „Немска филология“.
Владо Даверов за първи път публикува в сп. „Родна реч“ през 1965 г. – тогава 17-годишен. От 1972 г. до 1974 г. работи като репортер във в. „Народна младеж“. В периода 1977-1980 г. е завеждащ отдел „Култура“ на в. „Студентска трибуна“. От 1980 г. до 1991 г, той е сценарист в Студио за игрални филми „Бояна“. От 1991 г. завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“.
„Откакто се помня, съм искал да бъда писател. Не знам защо. Семейството ми не беше от най-лесните. Баща ми беше журналист, но не се занимаваше с мен… Нямам представа откъде, дори и себе си съм питал понякога – не знам, просто вътрешна убеденост, че това трябва да правя. И никога не съм имал колебания, съмнения“ – казва Владо Даверов в интервю за в. „Континент“ през 1995 г. Няколко години по-рано, през 1983 г., пред вестник „Литературен фронт" той казва: „Аз пиша за жадните“.
Владо Даверов е автор на новели, повести, разкази, романи и киносценарии – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ и др. Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата му публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ през 1979 г. Той е автор на сценариите на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1985), „Вчера“ (1988), „Полицаи и престъпници: Голямата ченгеджийница„ (1993), “Трафик“ (1995), „Нощта на самодивите“ (1995), „Суламит“ (1997), „Двама мъже извън града“ (1998) и др. Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.
„Писателският занаят трудно се обяснява. Понякога едно заглавие във вестник може да те провокира, друг път само чута фраза, трети път някаква случайно разказана съдба. Има смисъл да напишеш каквото и да било – разказ ли е, роман ли е, само ако можеш да го затвориш в метафора. Няма ли метафора, няма ли алегория, няма смисъл да пишеш. Една действителност не се разказва с друга действителност“, казва писателят в интервю през 2006 г.
Владо Даверов е носител на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“, на наградата „Чудомир“ за разказа „Рондо“ (2006) и др.
/ ГН
/МВ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: „Кой кой е в България“, София, 1998 г., с. 189;в. „Литературен фронт“, бр. 2/18.1.1983 г.; в. „Континент“, бр. 17/20.1.1995 г.; в. „Труд“, бр. 34/18.5.1996 г.; в. „Дума“, бр. 133/9.6.2006 г. ; в. „Монитор“, бр.2527/1.4.2006 г.
/ХТ/
news.modal.text
