site.btaЕвропейски нюзрум: Децата са онлайн: изправен пред предизвикателствата в интернет, ЕС повишава дигиталната грамотност

Европейският съюз иска безопасност за децата в интернет, което е част от плана за действие на ЕС за дигитално образование. Макар че дигиталният свят предлага безпрецедентни възможности, изкуственият интелект носи и нови рискове за всички, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

"Трябва да се опитаме да се предпазим колкото е възможно повече", заяви полицайката Карин пред учениците от начално училище в Рен, Франция. Карин е започнала специалния си урок по онлайн безопасност за класа, в който учат 10 и 11-годишни ученици. "Не съм тук, за да ви изнасям уроци", добави тя, преди да попита децата какво е възможно да се прави в интернет. Те изброиха търсене на информация онлайн, изпращане на съобщения до приятели, провеждане на видеоразговори, търговия и видеоигри.

През цялото време полицайката записваше на бяла дъска по-тъмните страни на интернет - измами, хакерство, кибертормоз, фалшиви новини и дезинформация. "Понякога си мислиш, че се опитваш да изпразниш океана с една чаена лъжичка. Но ако с тази малка лъжичка успея да задвижа нещата, би било добре", заяви 52-годишната полицайка, която миналата година е водила около 40 урока.

"Трябва да ги накараме да работят с дигитални инструменти. Интернет и компютрите са част от това и те трябва да се запознаят с тях", допълни тя. Освен основните неща като безопасност на паролите и това да не се срещаме лично с непознати от онлайн пространството, урокът обхваща използването на социалните медии и как да разпознаваме подвеждаща или невярна информация. 

Целта е децата да знаят как да се държат в интернет, което със сигурност представлява интерес за техните родители. "Трябва да ги накараме да използват дигиталните инструменти. Интернет и компютрите са част от тях и те трябва да са запознати", заяви учителка.  

Сега повече от всякога Франция и други държави от ЕС се опитват да подготвят своите граждани да се ориентират в мощното въздействие на цифровите технологии и интернет върху икономиките и обществата. За да подкрепи тези усилия, Съветът на Европа, международна организация за защита на правата на човека, обяви 2025 г. за Европейска година на дигиталното обучение.

Това е свързано с текущи проекти на ЕС като Плана за действие за дигитално образование, целящи да намалят рисковете за здравето, свързани с дигиталните технологии, като пристрастяването към интернет и опасностите от социално разделение, изостряно от онлайн платформите. 

Идеята е европейските правителства да помогнат на гражданите да се възползват от възможностите за образование и заетост, които интернет предоставя, чрез повишаване на дигиталната грамотност, като в някои държави членки на ЕС вече се работи в тази насока.  

През декември 2024 г. например временно изпълняващият длъжността министър на образованието на България Галин Цоков обяви нов проект за цифрово благосъстояние, финансиран от програмата на ЕС "Еразъм+", на стойност над 783 000 евро. 

От българското министерство на образованието съобщиха, че проектът включва пет други държави и интегрира цифровите технологии и изкуствения интелект в образователната система. Той също така насърчава дигиталната грамотност в училищата, като подчертава значението на безопасността, етиката и приобщаването, като същевременно се занимава и с кибертормоза. 

Междувременно Испания напредва с нов закон, който има за цел да гарантира правата на непълнолетните онлайн. Това включва правото на неприкосновеност на личния живот, поверителност на комуникациите, защита на личните данни и достъп до съдържание, подходящо за възрастта.

Бъдещият закон включва и план за дигитална грамотност, разработен от съответните органи, така че още от началното образование учениците да получават уроци за борба с фалшивата информация и отговорно използване на интернет.

Испанското законодателство включва и протокол за лекарите за откриване на зависимости при децата, свързани с дигиталните технологии, и разпоредби за предупреждения върху всички цифрови инструменти относно съдържанието на приложенията и дали то е подходящо или не за непълнолетни.

Програмите за цифрово образование и грамотност, както и всички други политики, обаче са подвластни на политически ветрове, като дори основните програми за информационни и комуникационни технологии в Германия са обект на спорове. 

Въпреки това германското правителство и федералните провинции се споразумяха през декември да продължат така наречения Цифров пакт 2.0. Пактът предвижда през следващите шест години да бъдат инвестирани 2,5 милиарда евро в оборудването на училищата с лаптопи и модерна ИТ инфраструктура.

Преговорите между двете страни бяха зациклили под ръководството на бившата министърка на образованието Бетина Щарк-Вацингер, чиято либерална Свободна демократическа партия напусна през ноември коалиционното правителство на Германия.

Въпреки пререканията министърът на образованието Джем Йоздемир заяви, че споразумението ще определи бъдещето на дигиталните умения на германските ученици, като основна характеристика ще бъде обучението на учителите. Йоздемир призна, че бъдещето на пакта ще зависи от бъдещите правителства и техните бюджети, но изрази увереност, че никое германско правителство няма да може да отмени споразумението. В Германия ще се произведат предсрочни избори на 23 февруари. 

Словения показва мащаба на по-широкото предизвикателство, пред което са изправени много държави от ЕС по отношение на дигиталната грамотност и модернизирането на икономиките им.  

Макар че през 2024 г. Европейската комисия похвали Любляна за цифровото модернизиране на държавните услуги като здравеопазването, дигитализацията на икономиката е под средното ниво за ЕС по повечето показатели, а липсата на специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии е сериозен проблем.

Словения изостава от средното за ЕС и по отношение на развитието на цифровите компетентности сред младите хора (63,4 % в сравнение със средното за Европа ниво от 71,2 %).

Стартиралата през 2023 г. национална стратегия за справяне с цифровите дефицити в Словения е критикувана, че не разполага с достатъчно ресурси и че много от приетите мерки се прилагат твърде бавно на практика. По-широк социален риск, който засяга всички, а не само децата, е изкуственият интелект.

Дали обаче изкуственият интелект е заплаха за демокрацията? Може би не сам по себе си, но в съчетание с липсата на цифрова грамотност би могъл да е, каза Изидор Млакар, учен, който ръководи екип "Изследвания и проучвания, ориентирани към човека, в областта на изкуствения интелект, технологиите, медицината и разширените данни", в интервю за италианската новинарска агенция АНСА.

"Хюмадекс" (HUMADEX) е изследователска група, базирана в Словения и е част от Университета по електротехника и информатика в Марибор.

"Генеративните модели на ИИ могат да се използват за създаване на изключително убедителна дезинформация и манипулирани медии, които след това могат да се разпространяват бързо онлайн", каза Млакар.

Според Млакар изкуственият интелект е опасен и поради факта, че "социални медии могат с негова помощ да ускорят разпространението на дезинформация", например защото "ботове, направлявани от изкуствен интелект, и целенасочени съобщения е възможно да се използват за допълнително влияние върху общественото мнение и настроенията на избирателите".

"Много хора се затрудняват да оценяват критично точността и надеждността на информацията онлайн, особено когато тя идва от източници, генерирани от изкуствен интелект", каза Млакар.

"Без дигитална грамотност хората са уязвими да вземат решения въз основа на фалшиви разкази и манипулативно съдържание", заяви той.

"Освен това реакциите на държавата и традиционните, надеждни медии не могат да се конкурират с качеството и потенциалния обхват на негативното съдържание", добави той.