site.btaЗа капанците от поповското село Паламарца днес е Чутурка, първият от трите дни на коледния празник

За капанците от поповското село Паламарца днес е Чутурка, първият от трите дни на коледния празник. Всеки ден има специфична обредност, съхранявана от петдесетте години на миналия век. И днес част от ритуалите се изпълняват в домовете на местните хора, а други остават като етнографско богатство в репертоара на самодейците към читалище „Искра – 1893“ и се пресъздават в музикално-сценични постановки, каза за БТА ръководителят на групата за народни обичаи „Коледари“ при културната институция Юлияна Петрова.

Първият ден на Коледа – 24 декември, капанците наричат Малка Коледа или по-скоро Чутурка. Символите на празника - трапезата, молитвата и специфичните обреди, са ценни за етнографската група, тъй като за тях не се знае много, посочва Петрова. Затова самодейците се стараят да пресъздадат с максимална точност онова, достигнало до наши дни.

Подир пладне малките момченца с накичени калпачета, чобански пръчки и шарени чантички през рамо ще обходят къщите. Стопанинът ги посреща с „пулвачи“ жито и ечемик, а коледарите наричат: „Чутур, бутур Колада, дай бабо орейчи/ чутур, бутур Колада, дай бабо кравайчи“, разказва Петрова. Стопаните дарявали момците с краваи, бучки захар, орехи и сушени плодове.

Важен момент в деня на Малка Коледа за мъжете е гласенето на бъдника, а за жените – замесването на обредните хлябове. Те трябва да са украсени с цветя, пиленца и агънце, за да са пълни кошарите. Правят и вития кравай, който ще даруват на коледарите.

Булките от етнографската група капанци имат задължението да подредят „синията“, посочва Юлияна Петрова. „На ниската маса следва да наредят седем постни манджи – раки (пълнени сухи чушки с ориз, булгур и кълцано кисело зеле, които се варят в зелева чорба), тиквеник, пиперенцъ, варену житу, орее и сушенки, паталки (пуканки) и посна пита“, казва с характерния говор ръководителят на групата за народни обичаи. Много важно за капанците е върху хляба да сложат паничка с варено жито, а в него да забодат свещта, която ще гори цялата вечер.

Неварено жито ще бъде сложено в пулвачи (малък шиник) до масата на стопаните. В него също ще бъде запалена свещ, а след това от него ще се вземе за сеитба. Вечерята ще бъде рано, за да узреят рано житата.

Най-възрастният прекадява трапезата, ако е починал той, ангажиментът е на най-възрастната жена. Прекадява храната, както и в хамбара с житото, ечемика, ръжта и при животните, за да няма болести и да не ги хващат уроки. Когато прекади, заедно с младите стопанин и стопанка, ще вземат хляба, върху него с паничката с жито, ще ги вдигнат високо и ще ги държат така, докато стопанина изкаже молитвата.

След това ще бъде разчупена питката, като първото парче е за Света Богородица, а след това на всеки според възрастта. Вълнението е в чие парче ще се падне паричката, в него ще бъде късметът през годината.

По време на вечерята никой не става от трапезата, за да не си оставят кокошките яйцата. Ако все пак станат, ще вървят приведени, за да не убие градушка живото.

Синията не се вдига през нощта, за да не избяга късметът от къщата, а огънят ще гори цяла нощ за здраве всички, разказва Петрова.

Всяко семейство чака още през нощта да го посетят коледари. За целта оставят дори портите си отключени. В къщите, където има мома, се пее коледарската песен

Коледарските дружини обикалят до обед на 25 декември. Тогава жените и децата обличат новите носии и отиват на църква. Там носят вино, нова кърпа за свещеника, палят свещ на иконата на света Богородица с Младенеца.

След празничната служба се стичат на мегдана в центъра за празничното хоро, където чакат коледарите да се върнат. Хорото е женско, докато танцуват пеят „Колада веке е дошла“, продължава разказа си Петрова. Хорото се играе в кръг, разкъсват го, само за да влезе коледарската дружина. Царят си съблича ямурлука, хвърля го на земята и изсипват върху него даровете, най-вече коледните краваи. Тогава всеки момък от групата трябва да познае кравая даден му от неговата годеница и да си го откупи. Обикновено заплаща сребърна пара, а от събраните пари правят дарение за селото за общите цели и идеи, каза още тя.

Вечерта на Коледа е първата блажна вечеря. След Рождественския пост в Паламарца отговяват с врабчета, печени на шиш. На празничната трапеза подреждат и получените в дар при коледуването парчета сланина и свинско месо.

На третия ден, на 26 декември, е времето за касаплъка, когато традиционно се заколва отгледаното през годината прасе.

Юлияна Петрова споделя, че коледарската традицията е жива и днес. Тази година коледарската дружина в Паламарца е от десет човека на възраст между десет до 65 години и вече се стяга за празничната обиколка на домовете в селото.

По нейни думи особено ценна за общността тук е една от реализираните идеи на читалището, чрез която празничната обредност бива представяна пред български общности в чужбина и пред възпитаници на българските училища зад граница. Това се е случвало вече в Украйна, Гърция, Кипър, Унгария, Германия, Белгия и другаде, а за новата година плановете все още се обмислят.