site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 декември в историята

23 декември 2024 г., понеделник, 52-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий.
Наум е един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868 г.) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий, където княз Борис I го приел с радост. Наум става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол /дн. несъществуващ град в южна Албания/ (893-900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската  схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му  и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.
Десетте Критски мъченици Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий, Евникиан, Зотик, Помпий, Агатопуст, Василид и Еварест са родени в различни градове на остров Крит. По време на гонението на римския император Деций на остров Крит дошъл съдия мъчител, пак на име Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство християните. В продължение на 30 дни десетте мъченици били изтезавани по най-различен начин, след което били посечени. Когато престанали гоненията, Цариградският патриарх Павел изповедник открил техните свети мощи и ги пренесъл в Цариград.

На този ден в България:

1901 - В експлоатация е пусната Кибритената фабрика на гара Костенец, основана като "Българска фабрика за кибрит Костенец - Баня" - собственост на белгийско акционерно дружество за производство на кибрит в България. През 1943 г. по време на Втората световна война фабриката е национализирана. От 1947 до 1952 г. се нарича Кибритена фабрика "Стефан Халачев". През 1976 г.  производството й се мести в нова кибритена фабрика. През 1997 г. шведската група "Суидиш мач груп Б. В." купува кибритения завод, който по това време се нарича "Плам български кибрит", и той приема името "Шведски кибрит Плам България" АД. През 1998 г. фабриката започва производство на подпалки под марката "Плам". През 2000 г. производството на кибрит е преустановено. От 1 юни 2011 г. заводът е собственост на "Юролайтърз"- Великобритания.  От 1 ноември 2012 г. се нарича "Юролайтърз Плам България" АД, което дружество прекратява търговска дейност от 18 декември 2014 г.

1913 - Сформирано е 35-ото правителство на Царство България с министър-председател Васил Радославов. Кабинетът е образуван от представители на т.нар. Либерална коалиция, в която влизат Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. Управлява до 21 юни 1918 г.

1933 - Имперският съд в Лайпциг, Германия, издава оправдателни присъди за българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев поради липса на доказателства. Те са арестувани на 9 март 1933 г. в Берлин като главни обвиняеми в подпалването на Райхстага (парламента) на 27 февруари с. г. Процесът срещу тях продължава от 21 септември до 23 декември 1933 г. На 27 февруари 1934 г. тримата са освободени от затвора "Моабит" и отпътуват за Москва, СССР.

1992 - България признава независимостта на Словашката република и Чешката република и  установява дипломатически отношения с двете страни от 1 януари 1993 г.

2000 - Излиза бр. 1 на в. "Родопи вест" - издание за област Смолян. Спира да излиза на 1 септември 2017 г.

2005 - Радиостанция Би Би Си излъчва за последен път радиопрограма на български език. Първото предаване на български език на радиото е на 7 февруари 1940 г.

2008 - Официално е открито Радио Видин - регионална радиостанция на Българското национално радио. От 1 март 2009 г. започва да  излъчва на територията на Северозападна България в областите Видин, Враца и Монтана.

2010 - Излиза последният брой 51-52 (2334) на сп. "Паралели", издание на Българска телеграфна агенция (БТА). Първият брой на списанието излиза на 20 януари 1965 г. под името "Светът в снимки и карикатури". На 1 януари 1970 г. списанието се преименува на "Паралели".

2015 - Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) решава храм-паметникът "Св. Александър Невски" да остане собственост на Българската православна църква. Храмът е даден на Българската православна църква през 2014 г. с решение на Министерския съвет, но собствеността върху него се оспорва от културно-историческо дружество "Будител", според което храмът е културна институция и връщането му на църквата нарушава обществения интерес.

2018 - 36-ият контингент на Въоръжените сили на Република България, участвал в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа", се завръща в България. Контингентът включва национален елемент, рота за охрана, екип от съветници и щабни офицери в щаба на мисията на НАТО. В състава му са включени до 160 военнослужещи от Сухопътните войски и 68-ма бригада "Специални сили". По време на мисията те са изпълнявали задачи, свързани с организирането на контролно-пропускателния режим на автомобилния и пешеходния трафик на летище „Кандахар“, както и с обучение, съветване и методическо подпомагане на формирования и военнослужещи от Афганистанската национална армия. Национален командир на контингента е полковник Веселин Василев от Съвместното командване на силите.

На този ден по света:

1904 - Британските индустриалци Чарлз Ролс и Хенри Ройс създават автомобилостроителната компания "Ролс-Ройс".

1913 - Президентът Удроу Уилсън подписва закон за създаване на Управлението за федерален резерв на САЩ, централната банка на страната. През 19-и век в САЩ функционират близо 700 банки, които са издавали собствени валути. На 30 май 1908 г. Конгресът приема закон за създаването на 18-членна Национална комисия по парична политика. През 1912 г. в Конгреса започва разглеждането на проектозакон за създаването на централна банка на САЩ като независима парична институция, която да упражнява надзор над банковия сектор и определя паричната политика на страната. На 23 декември 1913 г. президентът Удроу Уилсън подписва закона за създаването на Управлението за федерален резерв.

1916 - Тържествено откриване на Дворцовия мост на р. Нева в Петроград (дн. Санкт Петербург). Строителството на моста започва през 1911 г.

1918 - Създадена е Беларуската телеграфна агенция (БелTA) като филиал на Руската телеграфна агенция в Минск под името Белтроста.

1947 - Официално представяне на първия транзистор, изобретен от сътрудниците на американската компания "Лабораториите Бел" Джон Бардийн, Уилям Шокли и Уолтър Братейн. Първоначално наименованието "транзистор" се отнасяло за резисторите, управляеми с напрежение. За това изобретение тримата са удостоени с Нобелова награда за физика за 1956 г.

1948 - В Япония е обесен министър-председателят Хидеки Тойо (17 октомври 1941-18 юли 1944), осъден на 12 ноември 1948 г. на смърт от Международния военен трибунал за Близкия изток по обвинение във военни престъпления. С нападението на 7 декември 1941 г. над американската военноморска база "Пърл Харбър" на о-в Оаху, Хавай, правителството на Хидеки Тойо въвлича Япония във Втората световна война (1939-1945). След края на войната Тойо прави неуспешен опит за самоубийство, скоро след това е арестуван.

1953 - В СССР е екзекутиран Лаврентий Берия, съветски политик, началник на тайната полиция (Народния комисариат на вътрешните работи) на СССР по времето на Йосиф Сталин (25 ноември 1938-3 декември 1945). На 5 март 1953 г., след смъртта на Йосиф Сталин, е назначен за първи заместник-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи на СССР. На 26 юни 1953 г. на заседание на Президиума на ЦК КПСС Лаврентий Берия е арестуван по обвинение в опит за преврат, шпионаж и държавна измяна. В началото на юли 1953 г. официално е обявено, че Лаврентий Берия е отстранен от властта, изключен е от партията и са му отнети почетните звания. На 23 декември 1953 г. е осъден от Върховния съд на СССР на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден.

1972 - В Манагуа, Никарагуа, е регистрирано земетресение със сила 6,25 по скалата на Рихтер. Градът е напълно разрушен. Загиват над 10 000 души, а 250 000 остават без подслон.

1991 - В Москва, Русия, е създаден Международен фонд за социално-икономически и политически изследвания от бившия президент на СССР (Фонд "Горбачов"). Регистриран е на 30 декември 1991 г. Започва работа на 14 януари 1992 г. Президент на фонда е Михаил Горбачов.

1994 - Общото събрание на ООН приема решение за създаване на международен доброволчески корпус за бързо реагиране на извънредни ситуации, изискващи предоставяне на хуманитарна помощ ("сини каски").

2005 - На 74-годишна възраст умира Яо Вънюан - последният член на "бандата на четиримата" в Китай, осъден за престъпления, извършени по време на "културната революция" в страната (1966-1976). Лежал е в затвора от 1976 г. до 1996 г. Освен него в "Бандата на четиримата" влизат Ван Хунвън, Чжан Чунцяо и вдовицата на Мао Цзедун - Цзян Цин. Те са арестувани през есента на 1976 г. и през 1981 г. са осъдени.

2009 - Във Франция горната камара на парламента (Сенатът) приема закон за изплащане на обезщетения на жертвите на френските ядрени опити, извършени в периода 1960-1996 г. През юни 2009 г. законът е одобрен и в долната камара на парламента - Националното събрание. Съгласно закона около 150 000 цивилни и военни, участвали в извършването на 210 ядрени опита на Франция в периода от 1960 до 1996 г. в алжирската част на Сахара и във френска Полинезия, могат да поискат изплащането на обезщетения. В обхвата на закона попада и цивилното население, което е било облъчено при извършването на опитите и се е разболяло от рак. Френските власти за изготвили списък с 18 болести, които са били породени от излагането на радиацията от ядрените опити.

2012 - В Китай е публикувана антология от 100 поеми, вдъхновени от образа на бамбука - един от неофициалните символи на страната. Предговорът към изданието и поемата, с която започва антологията "Духът на зеления бамбук", са написани от бившия председател на Китай и партиен лидер Цзян Цзъмин. Негови поетични произведения се появяват много рядко в печата. Антологията е издадена със съдействието на международната организация на бамбука и ротанга, създадена през 1997 г., чиято централа се намира в Пекин.

2013 - В турския град Ескишехир се провежда финалът на първия песенен конкурс на тюркоезичния свят, наречен "Тюрковизия". Първото място печели Фарид Хасанов от Азербайджан с песента "Живей", която събира 205 точки от 24-членното международно жури. Второто място печели Гюнеш Абасова от Беларус с песента "Спомени", а третото място - Фазиле Ибраимова от Украйна. В конкурса участват 24 изпълнители.

2014 - На заседание на правителството на Франция е одобрен проект на реформа на конституцията, съгласно който в конституцията ще бъде вписан режимът на извънредно положение, който досега не е фигурирал. Извънредното положение позволява на префектите, които представляват държавата, да извършват обиски, да налагат  домашен арест и да разпускат асоциации, без да има издадено съдебно решение за това, а само подозрение за заплаха за държавната сигурност.

2015 - Съветът за сигурност на ООН  приема резолюция, с която одобрява споразумението между враждуващите фракции в Либия за сформиране на правителство на националното единство. Според резолюцията, внесена от Великобритания, бъдещото правителство на единството в Либия ще бъде единственият представител на страната, в която враждуващи правителства се борят за властта.

2016 - Япония изплаща членския си внос в размер на 3,85 млрд. йени (31 млн. евро) на ЮНЕСКО, след като го замразява в знак на протест срещу решението на този орган на ООН да включи документи за клането в Нанкин в своята програма "Паметта на света". ЮНЕСКО включва документите за Нанкинското клане в регистъра си за световната памет през 2015 г. Тогава Япония заявява, че това решение е политически мотивирано и е в разрез с афиширания от тази международна организация неутралитет. Превземането на тогавашната столица на Китай Нанкин през декември 1937 г. е последвано от убийства, изнасилвания и мародерства, извършени от японските войски. Официалната позиция на Япония гласи, че "са били избити голям брой невоюващи хора и са извършени мародерства и други деяния", но че е "трудно да се установи" точният брой жертви. Японски националисти пък направо отричат тези зверства да са се случили. Според Китай през шестте седмици, които са последвали навлизането на японската армия в града, тя е избила 300 000 души.

2017 - Министерството на здравеопазването на Япония обявява данни за раждаемостта в страната. Броят на новородените в Япония през 2017 г. е намалял до 941 000 бебета - най-ниското равнище, откакто преди повече от 100 години започва да се води статистика. Ражданията през 2017 г. са с около 4 процента по-малко, отколкото през 2016 г., и най-малко, откакто правителството започнало да регистрира такива данни през 1899 г. Причината за това е трайно намаляващият брой жени в традиционната детеродна възраст между 25 и 39 години.

2018 - Националното събрание на народната власт (парламентът) на Куба одобрява проект за нова конституция на страната, според която страната остава централно планирана икономика, управлявана единствено от Кубинската комунистическата партия, но за първи път се признава частната собственост и се проправя пътя към отделен референдум за легализиране на еднополовите бракове. Новата конституция предвижда въвеждането на длъжността министър-председател редом до тази на президента и налага ограничения за възрастта и мандата на президента.

2019 - Президентът на Русия Владимир Путин открива железопътното движение по Кримския мост - най-дългият към момента в Европа. Мостът е дълъг 19 км и свързва град Керч на Кримския полуостров с континенталния град Таман. Движението на автомобили по паралелен мост през Керченския проток между Черно и Азовско море е открито на 15 май 2018 г.

2020 - Съд в Истанбул, Турция, осъжда задочно турския журналист Джан Дюндар, живеещ в Германия, на над 27 години затвор по обвинение в шпионаж и подпомагане на терористична организация. Джан Дюндар е осъден на 18 години и 9 месеца лишаване от свобода за придобиване на държавни тайни с цел политически или военен шпионаж. Повод за обвинението е това, че вестник "Джумхуриет" публикува през 2015 г. на информация за оръжейни доставки на турската разузнавателна служба за ислямистки бунтовници в Сирия. Съдът осъжда бившия главен редактор на вестник "Джумхуриет" на още 8 години и 9 месеца за подкрепяне на терористична организация, без да бъде неин член. Той е обвинен за подпомагане на движението на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, който според турските власти стои зад организирането на опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г.

2021 - Бившият император на Япония Акихито отбелязва 88-ия си рожден ден и поставя рекорд по дълголетие сред монарсите в историята на страната. Предишният рекорд по дълголетие в японската монархия е поставен от бащата на Акихито, император Хирохито. Той умира на 87 години през 1989 г. Акихито управлява от 7 януари 1989 г. до 30 април 2019 г., когато доброволно се оттегля от престола заради преклонна възраст. Големият му син Нарухито е император на Япония от 1 май 2019 г.

Родени на този ден българи:

Иван Гарванов, революционер, деец на македоно-одринското движение (1869-1907).
Учител по физика в българската гимназия в Солун (1894-1903). Привърженик на легалната борба за освобождението на Македония. Един от основателите (1897) и ръководител на Българското тайно революционно братство в Турция, създадено в противовес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1900 г. Братството се присъединява към ВМОРО. От януари 1901 г. е председател на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство заседава Солунският конгрес на организацията (2 януари 1903), който взема решение за избухване на Илинденско-Преображенското въстание (1903). След Солунските атентати (15-17 април 1903) и при последвалите арести е заточен "до живот" в крепостта Акя, Северна Палестина. Амнистиран е през 1904 г.  След 1906 г. е член на Задграничното представителство на ВМОРО в София. Убит на 28 ноември 1907 г. заедно с Борис Сарафов по решение на ръководството на Серския революционен окръг от Тодор Паница.

акад. Спиридон Казанджиев, психолог и философ (1882-1951).
Един от редакторите на сп. "Златорог" (1924-1925). Декан на Историко-философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1926-1927). Дописен член на Българската академия на науките (БАН) (1930), неин научен секретар (1942-1949), секретар на Философско-обществения клон на академията (1942-1943) и на Философско-педагогическия клон на БАН (1949-1950). Автор е на трудове в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.

Стоян Омарчевски, политик (1885-1941).
От 1905 г. е член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Депутат от 16-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1916-22 май 1920). Министър на народната просвета (22 май 1920-9 юни 1923). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923) и от 22-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (1927-10 март 1941). Редактор на издавания от него в. "Земеделско знаме" (1933-1934). Негова е заслугата 1 ноември да бъде обявен за общонационален празник като Ден на народните будители. Като министър на народната просвета Стоян Омарчевски въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Внася в Народното събрание за разглеждане правописната реформа, предложена от акад. Александър Теодоров-Балан, и законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина в София.

Щилян Попов, актьор и режисьор (1891-1968).
От 1909 г. е играл в пътуващата трупа "Свободно изкуство". Артист в различни извънстолични и пътуващи театри (1910-1944). Ръководил е театрални колективи в Габрово (1921) и читалищен театър в Сливен (1918-1919). Директор и режисьор на Пловдивския областен театър (1929-1938). Режисьор в театъра в Хасково (1940-1941) и в Скопския народен театър (1941-1944). Организира театрални трупи във Враца, Разград, Русе, Сливен и Бургас. Актьор в Русенския театър (октомври 1944-1961). Удостоен със званието "Заслужил артист" (септември 1949). Носител на орден "Червено знаме на труда".

Мария Димова, балерина, балетмайстор (1901-1944).
Работи в Русенския общински театър (1941-1942). През 1942 г. става асистент на балета на Софийската народна опера, първата й самостоятелна постановка е на танцовата драма на Марин Големинов "Нестинарка". Създава постановки по симфоничните творби "Приказка" и "Тракия" от Петко Стайнов и "Герман" на Филип Кутев. Загива по време на въздушна бомбардировка над Виена, Австрия.

Райко Дамянов, политик (1903-1986).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти) (от 1948 г. - Българска комунистическа партия (БКП) (1935-1966). Участва като интербригадист в Гражданската война в Испания (1938-1939). Заедно с политика Димо Дичев организира радиостанция "Демократична България", която излъчва по радио "Мадрид" предавания на български език за събитията в Испания. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1945-14 ноември 1962). Председател на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз (1945-1950). Подпредседател на Министерския съвет (20 януари 1950-18 април 1956). Заместник-председател на Министерския съвет (18 април 1956-17 юли 1957) и председател на Държавния комитет за строителство и архитектура (18 април 1956-15 януари 1958). Първи заместник-председател на Министерския съвет (17 юли 1957-27 ноември 1962) и министър на търговията (1 февруари-17 юли 1957; 16 март-25 декември 1959). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и председател на Бюрото на VI Велико народното събрание (9 декември 1947-21 октомври 1949), депутат от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Председател на Славянския комитет (17 декември 1962-25 декември 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1953, 1959, 1963, 1983) и на орден "Народна република България" първа степен (1974).
 
Любен Зидаров, художник илюстратор (1923-2023).
Той е сред създателите на рисувания комикс в България и на модерното течение в българската илюстрация. Работи като илюстратор в списанията за деца "Септемврийче" (1948-1953), "Пламъче" (1953-1958) и "Славейче" (1958-1967). Главен художник на издателство "Народна младеж" (1967-1970). Председател на Съюза на българските художници (7 февруари 1996-28 април 1999). За повече от 70 години той е илюстрирал над 300 произведения от българската и световната литература, сред които  "Андерсенови приказки" (Ханс Кристиан Андерсен), "Островът на съкровищата" (Робърт Луис Стивънсън), "Тръгнал кос" (Асен Разцветников), "Том Сойер" (Марк Твен), "Принцът и просякът"  (Марк Твен) и др. През 2019 г. художникът илюстрира седемте книги за Хари Потър от специалното издание  на издателство "Егмонт" по повод 20-годишнината от излизането на първата книга за Хари Потър - "Хари Потър и философският камък"  на британската писателка Джоан Роулинг, за което получава голямата награда "Златен лъв 2019" на Асоциация "Българска книга" (14 декември 2019).  Удостоен е със званието "Народен художник" (май 1979). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен през (1963),  наградата "Борис Ангелушев" на Съюза на българските художници за илюстрация (1976), орден "Народна република България" трета степен (декември 1983),на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016). 

Никола Радев, журналист и писател (1940-2016).
Бил е директор на "Профиздат" и на издателство "Земя". Председател на Съюза на българските писатели (9 октомври 1999-18 октомври 2003). Автор е на 14 книги, които имат близо 30 издания. Носител литературната награда на Русия "Михаил Шолохов" за книгата си "Когато Господ ходеше по земята" (2006).

Емил Димитров, естраден певец, музикант и композитор (1940-2005).
В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: "Арлекино", "Джулия", "Ако си дал", "Сбогом, Мария", "Ела в София", "Песен за моята майка", "Моряшко сбогом", "Нашият сигнал" и др. Изпълнител на песента "Моя страна, моя България" (1970), записана под названието "Моника" на френски, немски, италиански, испански език. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Има издадени близо 30 албума и много плочи от "Балкантон". Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1970). Почетен гражданин на Плевен (1998), Почетен гражданин на София (1999). Носител на голямата награда на фестивала "Златния Орфей" (1974), на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги в областта на българската естрадна музика и по повод 60 години от рождението му (11 декември 2000), на награден знак "За вярна служба под знамената" втора степен (2002), на награда "Златен век" на Министерство на културата за цялостен принос в изкуството  (13 май 2010, посмъртно).

Пепа Николова, актриса (1946-2006).
Играла е в Младежкия театър "Николай Бинев" (1965-1968), в Драматичния театър в Хасково (1968-1977), от 1978 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите "Понеделник сутрин" (1965), "На всеки километър" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Снаха" (1976), "Войната на таралежите" (1978), "В името на народа" (1984), "Дунав мост" (1999), "Турски гамбит" (2006) и др. Озвучава филми. Била е водеща на телевизионните предавания "По пижама с Пепа Николова", "Часът на Пепа Николова" и на авторското си предаване "60 минути" по телевизия "Евроком". Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля във филма "Понеделник сутрин" (1989).

Иван Костов, икономист и политик (1949).
Депутат в VII Велико народно събрание (10 юли 1990-20 декември 1990). Министър на финансите (20 декември 1990-8 ноември 1991; 8 ноември 1991-30 декември 1992). Председател на Националния координационен съвет на коалиция "Съюз на демократичните сили" (СДС) (29 декември 1994-30 април 1995) и председател на коалиция "Съюз на демократичните сили (СДС) (30 април 1995-15 февруари 1997). Председател на партия СДС (15 февруари 1997-26 юни 2001). Депутат в 36-ото и 37-ото (1992-1997) и в 38-ото (7 май-21 май 1997) Народно събрание. Министър-председател (21 май 1997-24 юли 2001), министър на държавната администрация (21 декември 1999-24 юли 2001). Депутат от 39-ото до 41-ото Народно събрание (2001-2013). Пръв председател на партия "Демократи за силна България" /ДСБ/ (31 май 2004-23 юни 2013). Носител на наградата "Мистър Икономика'91" на сп. "Икономика"  за най-добър икономист на годината (м. декември 1991). Избиран е за "Политик на годината" от слушателите на "Дарик радио" за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. (21 декември 1997 г., 19 декември 1998, 18 декември 1999). Обявен е за "Мъж на годината" за 1998 г. и за Кавалер на сабята на сп. "Клуб М" (19 ноември 1998). Носител на Голямата награда на икономическото предаване "Портфейл" на "Дарик радио" за 1999 г.(22 декември 2000). Удостоен е с първия "Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела" на Българския червен кръст (18 декември 2008).

Лидия Шулева, инженер и политик (1956).
Управител и собственик на "Бизнес интелект" ЕООД (1992-1996). Изпълнителен директор на Приватизационен фонд "Албена инвест", преобразуван в "Албена инвест холдинг" (1996-2001). Заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (24 юли 2001-17 юли 2003), заместник министър-председател и министър на икономиката (17 юли 2003-23 февруари 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-25 август 2005; 20 май 2007- 25 юни 2009). Наблюдател в Европейския парламент (26 август 2005-31 декември 2006), член на Европейския парламент (1 януари 2007-20 май 2007).

Георги Гелев, лекар (1960).
До 1989 г. е ръководител на Лечебно-профилактичното заведение на с. Врачеш. Работи като хирург в Окръжна болница - Ботевград, а от 1994 г. е хирург в Центъра за спешна медицинска помощ - София (ЦСМП - София). Директор на ЦСМП - Софийска област (1998-2002). От 2002 г. е директор на ЦСМП - София, която вече включва града и областта.

проф. Андрей Кехайов, лекар хирург (1964).
Работи като хирург в болницата в Рудозем (1991-2010). Бил е председател на Районна лекарска колегия гр. Смолян. Заместник-председател (2000-2002) и председател на Управителния съюз на Българския лекарски съюз (6 април 2002-10 януари 2009). От април 2005 г. е президент на Югоизточно-европейски медицински форум, от септември 2006 г. е председател на сдружение "Български лекар", от април 2013 г. е председател на Управителния съвет на Клъстер на здравните региони. Автор е на над 30 научни публикации в български и чужди списания и на пет монографии. Почетен гражданин на Сухиндол (2020).

На този ден са родени и:

Ричард Аркрайт, британски изобретател (1732-1792).
През 1769 г. патентова предачна машина, която води до модернизация на текстилната промишленост.

Александър Първи, император на Русия (12 март 1801-1 декември 1825) (1777-1825).
Възкачва се на престола на 12 март 1801 г. след убийството на баща си Павел Първи. По време на управлението му към Русия се присъединят Грузия (1801), Финландия (1809), Бесарабия (1812), Азербайджан (1813). Управлявал е Русия по време на Наполеоновите войни (1799-1815).

Жан-Франсоа Шамполион, френски учен филолог (1790-1832).
Основоположник на египтологията, първи разчита египетските йероглифи (27 септември 1822). След 15-годишна работа Жан-Франсоа Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична. Съставя първата граматика и речник на египетския език.

проф. Карл Брюлов, руски художник живописец (1799-1852).

Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, френски писател, поет и литературен критик (1804-1869).
Създател на т. нар. "биографичен" метод. Автор на "Исторически и критически обзор на френската поезия и театър през XVI век" (1828), на книгите със стихове "Животът, стихотворенията и мислите на Жозеф Делорм" (1829) и "Утешение" (1830), на романа "Сладострастие" (1834), на труда за янсенизма "История на Пор-Роял" (1840-1860) и на книгите "Литературно-критически портрети" (1832-1836), "Литературни портрети" (1862-1864) и "Съвременни портрети" (1869-1871), "Понеделнишки беседи" (1849-1861) и "Нови понеделници" (1861-1866). Член на Френската академия от 1844 г.

Джоузеф Смит, американски религиозен водач (1805-1844).
Основател и първи президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (6 април 1830-27 юни 1844).

Пьотър Чихачов, руски геолог, географ и пътешественик (1808-1890).
Участвал е в експедиция с цел проучване на физико-географските условия, географията и геологията на Алтай (1842). Ръководил е осем научни експедиции в различни райони на Армения, Кюрдистан, Източна Тракия и Мала Азия (1863-1864). В резултат на тези експедиции е съставена единна карта на сегашното и миналото състояние на Мала Азия.

проф. Карл Рихард Лепсиус, немски археолог и египтолог (1810-1884).
Основател на съвременната научна археология, наречен е "баща" на египтологията. Ръководи научна експедиция в Египет и Судан (1843-1845). Каталогизира египетски археологически останки и поставя основата на хронологията на египетската история.

Владимир Немирович-Данченко, руски писател, драматург и театрал (1858-1943).
Заедно с руския театрален режисьор, актьор и критик Константин Станиславски е създател на Московския художествен театър (1898). Народен артист на СССР (1936).

Джузепе Томази ди Лампедуза, италиански писател (1896-1957).
Херцог на Палма и принц на Лампедуза, международно известен с единствения си завършен роман "Гепардът", публикуван през 1958 г., една година след смъртта му. Носител на италианската литературна награда "Стрега" за романа "Гепардът" (1959, посмъртно).

Юсуф Карш (Карш Отавски), канадски фотограф от арменски произход (1908-2002).
Автор е на потрети на известни личности от 20 век, сред които тези на Ърнест Хемингуей и Уинстън Чърчил.

Нилс Кай Йерне, британски имунолог от датски произход (1911-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1984 г. заедно с немския имунолог Георг Кьолер и Сесар Милстейн за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Дино Ризи, италиански кинорежисьор (1916-2009).
Режисьор е на филмите "Хляб, любов и ..." (1955), "Знакът на Венера" (1955), "Бедни, но красиви" (1957), "Чудовище" (1963), "Чочарка" (1988) и др.

Хелмут Шмит, немски политик (1918-2015).
Депутат от Социалдемократическата партия на Федерална република Германия в Бундестага (долната камара на парламента) (1953-1958, 1965-1987). Министър на  вътрешните работи на провинция Хамбург (1961-1965). Министър на отбраната (22 октомври 1969-7 юли 1972). Министър на финансите (19 ноември 1972-7 май 1974). Федерален канцлер на  Германия (16 май 1974-1 октомври 1982). Заедно с бившия френски президент Валери Жискар д'Естен Хелмут Шмит е един от бащите на европейската монетарна система. Автор е на 30 книги. През 80-те години на 20-и в. е издател, след което и директор на седмичния вестник "Цайт".

Акихито, император на Япония (1933).
Обявен за император на 7 януари 1989 г. след смъртта на баща си Хирохито. Възкачва се на престола официално на 12 ноември 1989 г. след изтичането на едногодишния траур на императорския двор. На 30 април 2019 г. официално абдикира в полза на сина си принц Нарухито, който се възкачва на престола на 22 октомври 2019 г.

Фредерик Форест, американски актьор (1936-2023).
Участвал е във филмите "Апокалипсис сега" (1979), "Музикална кутия" (1989), "Един от нас" (1997) и др.

Висенте дел Боске, испански футболист и треньор (1950).
Като треньор на националния отбор по футбол на Испания печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. Като треньор на "Реал Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Шампионска лига (2000, 2002), Суперкупата на УЕФА (2002) и Интерконтиненталната купа (2002).

Микеле Алборето, италиански автомобилен състезател (1956-2001).
Участва във "Формула 1". Загива на тестове с болид "Ауди R8" в Германия на 25 април 2001 г.

Луис Суарес (Луис Фернандо Суарес), колумбийски футболист и треньор (1959).

Катриона Льо Мей Доън, канадска състезателка по бързо пързаляне с кънки (1970).
Двукратна олимпийска шампионка - през 1998 г. в Нагано, Япония, и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели пет златни (1998, когато печели два медала, 1999, 2001, 2002), два сребърни (1998, 1999) и четири бронзови медала (1999, 2000, 2001, когато печели два медала).

Юлия Чепалова, руска състезателка по ски бягане (1976).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2006 г. в Торино, Италия, през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 1998 г. в Нагано, Япония. От олимпийски игри печели още два сребърни медала (2002, 2006) и един бронзов медал (2002). На световни първенства печели два златни медала (2001, 2005), два сребърни медала (2005) и два бронзови медала (2001, 2005).

Това е денят на смъртта на:

Наум Охридски, български книжовник и висш духовник, един от петимата ученици на братята Кирил и Методий (ок. 830-910).
Участва във Великоморавската мисия на светите братя. По време на пребиваването си в Рим (867/868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869) Наум заминава за  Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885)  се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Един от организаторите на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г. замества Климент Охридски като учител в областта Кутмичевица с главен град Девол (дн. несъществуващ град в Южна Албания) и допринася за укрепването на Охридската книжовна школа. Около 900 г. се оттегля в манастир. През 905 г. изгражда манастир край Охрид, който по-късно носи неговото име. Погребан е при северната страна на храма. Скоро след това Българската църква го канонизира за светец и го почита като един от светите Седмочисленици.

Ян Потоцки, полски писател, историк и етнограф (1761-1815).
Автор е на романа "Ръкопис, намерен в Сарагоса", публикуван за първи път през 1847 г. На 23 декември 1815 г. се самоубива.

Томас Малтус, британски икономист свещеник (1766-1834).
Основоположник на икономическото учение "малтусианство". През 1798 г. Томас Малтус публикува своето "Есе за законите на населението". Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му - в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастия като войни, епидемии, глад и болести, морални ограничения и поквара.

Джоузеф Смит, американски религиозен водач (1805-1844).
Основател и първи президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (6 април 1830-27 юни 1844).

Тота Венкова (Тота Венкова Чехларова), българска лекарка (1855-1921).
През 1873 г. е учителка в основния курс на Габровското петокласно девическо училище. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е самарянка във военен лазарет. Със стипендия на Санктпетербургското благотворително дружество, а по-късно и на Министерството на народната просвета учи медицина в Санкт Петербург. Тя е първата българска дипломирана лекарка. Работила е като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София (1886-1893), основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия. След оттеглянето си от работа до смъртта си помага на болни, бедни и безприютни. Завещава цялото си имущество на санаториума  за гръдно болни в Искрец, на Габровското девическо училище и на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен гражданин на Габрово (12 май 2005, посмъртно).

Константин Балмонт, руски поет (1867-1942).
Един от ранните представители на символизма в руската поезия.

ген.-лейт. Христо Бурмов, български военен деец (1869-1936).
От 1900 г. е главен редактор на военните издания "Военен журнал" и "Войнишка библиотека". Военен аташе в Рим, Италия (1904-1910). Участник в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). От 15 юли 1918 г. временно изпълнява длъжността началник на Щаба на Действащата армия. Началник на Втора военноинспекционна област (1 ноември 1918-1919). През 1932 г. е избран за пръв председател на Военнонаучния институт в София. Кавалер на военния орден "За храброст" III степен 2 клас и IV степен 2 клас, на орден "Св. Александър" III и IV степен с мечове по средата, на народен орден "За военна заслуга" II степен с военно отличие, V клас на обикновена лента, на орден "За заслуга" на обикновена лента.

Георги Горанов, български композитор (1882-1905).
Ръководи училищен хор и малък оркестър, както и оркестъра и мъжкия хор на работническото просветно дружество "Класово съзнание" в Кюстендил (ок. 1899). Композира хорови песни, пиеси за мандолинен оркестър и др. Автор е на музиката на първата масова работническа песен "Дружна песен" ("Песен на труда", 1900) по текст на Георги Кирков.

Хидеки Тойо, японски политик (1884-1948).
Министър-председател на Япония (17 октомври 1941-18 юли 1944). Екзекутиран чрез обесване, в изпълнение на смъртна присъда, издадена на 12 ноември 1948 г. от Международния военен трибунал за Близкия изток, по обвинение във военни престъпления. С нападението на 7 декември 1941 г. над американската военноморска база "Пърл Харбър" на о. Оаху, Хавай, правителството на Хидеки Тойо въвлича Япония във Втората световна война (1939-1945). След края на войната Тойо прави неуспешен опит за самоубийство, скоро след това е арестуван.

Цвятко Бобошевски, български юрист и политик (1884-1952).
Министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923-3 ноември 1924; 4 януари 1926-15 май 1930). Министър на правосъдието (3 ноември 1924-4 януари 1926). Депутат в 22-ото (15 май 1930-18 април 1931) и в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-19 май 1934). Председател на държавната Българска ипотекарна банка (1934-1936). Включен е в състава на Регентския съвет (заедно с Венелин Ганев и Тодор Павлов) на малолетния цар Симеон II (9 септември 1944-15 септември 1946).

Андрей Туполев, съветски авиоконструктор (1888-1972).
Под негово ръководство са проектирани повече от 100 типа самолети, 70 от които са били серийно производство. Ръководител на  производството на самолетите "Ту", включително първия съветски реактивен пътнически самолет Ту-104, на първия съветски реактивен бомбардировач Ту-12, на първия в света свръхзвуков пътническия самолет Ту-144 и др. Един от основателите на Централния аерохидродинамичен институт (дн. носи името на Николай Жуковски/ (1918). Организатор и ръководител на Конструкторско бюро "Туполев"/дн.  компания "Туполев"/ (1922-1972). През 1937 г. е репресиран, през 1940 г. е осъден на 15 години поправителен труд в трудов лагер. Намирайки се там, той работи в закрито ЦКБ-29. През 1941 г. е освободен, а през 1955 г. е реабилитиран.  Три пъти Герой на социалистическия труд (1945, 1957, 1972). Носител на Сталинска награда (1943, 1948, 1949, 1952) и на Ленинска награда (1957). Носител на Държавна награда на СССР (1972).

Иван Хаджихристов, български поет и преводач (1892-1970).
Включен е в "Антология на българската поезия" (1925), съставена от Гео Милев. Участва в литературният кръг "Стрелец" (1926). Първи ръководител на Радио Стара Загора (1935-1948). Автор е на "Тринадесет мистерии" (в съавторство с Иван Мирчев, 1921), "Гибел" (1924), "Елен и гора" (1938), "Денят" (1961), "Избрани стихотворения" (1963), "Месецът слиза зад мен" (1968), "Избрани произведения" (1969), "Марсианско вино" (1983) и др. Превежда от руски и унгарски. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1970).

Лаврентий Берия, съветски политик (1899-1953).
Заема различни длъжности в разузнаването и контраразузнаването (1921-1931) и ръководни постове в Комунистическата партия (1931-1938). Ръководи Народния комисариат на вътрешните работи на СССР (25 ноември 1938-3 декември 1945). На 5 март 1953 г., след смъртта на Йосиф Сталин, е назначен за първи заместник-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи на СССР. На 26 юни 1953 г. на заседание на Президиума на ЦК КПСС Берия е арестуван по обвинение в опит за преврат, шпионаж и държавна измяна. В началото на юли 1953 г. официално е обявено, че Лаврентий Берия е отстранен от властта, изключен е от партията и са му отнети почетните звания. На 23 декември 1953 г. е осъден от Върховния съд на СССР на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. Удостоен е със званията Герой на социалистическия труд (1943) и маршал на Съветския съюз (1945).

Никола Попов, български актьор (1899-1963).
Актьор в театър "Ренесанс" (1921-1922), в Кооперативен театър (1922-1938), в Колективен оперетен театър (1938-1939), в Оперетен театър "Казиното" (1939-1940), в Народния театър в Скопие (1940-1943), в Народния театър в София (от 1943), директор на театъра във Варна (1954-1955). Участва във филмите "Под игото" (1952), "Две победи" (1956), "Тютюн" (1962) и др.

Васил Радославов (Васил Радославов Николов), български скулптор (1908-1969).
Сред творбите му са Паметникът на Съветската армия в Бургас (1953, съвместно с Анета Атанасова), Паметникът на Съветската армия в Пловдив, известен като Паметника на Альоша (1954, съвместно с Любомир Далчев и Тодор Босилков) и др.

Анатолий Рибаков, руски писател (1911-1998).
Автор е на романите "Кортик" (1948), "Децата на Арбат" (1987), "Трийсет и пета и други години" (1990) и др.

Михаил Калашников, съветски оръжеен конструктор (1919-2013).
На 6 юли 1947 г. той представя конструираният от него автомат "Калашников" (АК-47), признат за най-добрия в света образец на автоматично стрелково оръжие, използван в над 100 държави в света. В края на Втората световна война (1939-1945) Йосиф Сталин търси всякакви варианти да гарантира сигурността на СССР и обявява конкурс за създаване на автоматично оръжие от нов тип. Вдъхновен от германския автомат "Щурмгевер-44", Михаил Калашников конструира прототипа на "АК-47", който през 1948 г., след като минава редица тестове, е обявен за победител. Масовото му производство започва незабавно за нуждите на Съветската армия. Михаил Калашников конструира и картечници, като сред неговите разработки са 7,62-милиметровите ръчни картечници РПК и РПКС, и 5,45-милиметровите ръчни картечници РПК-74 и РПКС-74. Носител на Държавна награда на СССР (1949) и множество ордени и медали.

Нарасимха Рао, индийски политик (1921-2004).
Главен министър на щата Андхра Прадеш (1971-1973). Министър на външните работи на Индия (14 януари 1980-18 юли 1984, 1988-1989). Министър на вътрешните работи на Индия (19 юли 1984-31 декември 1984). Министър на отбраната на Индия (1 януари 1985-24 септември 1985, 21 юни 1991-25 юни 1991, 5 март 1993-16 май 1996). Министър на развитието на човешките ресурси (25 септември 1985-25 юни 1988). Министър-председател на Индия (20 юни 1991-16 май 1996). 

Живка Клинкова, български композитор (1924-2002).
Работи като композитор и диригент в Националния ансамбъл за народни песни и танци (1951-1966). Автор е на 11 балета, опери, мюзикъли; на произведения за симфоничен, струнен и камерен оркестър; на сюити и други за народен оркестър; на камерна инструментална музика; на над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано; на обработки на народни песни и танци; на музика към филми; на пиеси за естраден оркестър и др. През 1981 г. получава грамота от Папа Йоан Павел II за операта "Св. Св. Кирил и Методий", чиято партитура се съхранява във Ватикана.

Били Барти (ист. име Уилям Джон Бертанцети), американски актьор и обществен деец (1924-2000).
Участвал е във филмите "Легенда" (1985), "Господари на вселената" (1987), "Уилоу" (1988) и др. На 1 юли 1981 г. е почетен със звезда на холивудската Алея на славата. През 1957 г. заедно с 20 свои приятели, също с нисък ръст, основават организацията "Малките хора на Америка". По негова инициатива се отбелязва Международният ден за информираност по проблемите на малките хора.

о. р. ген.-лейт. Владимир Тодоров, български разузнавач (1925-2012).
От 1947 г. работи  в контраразузнавателните органи на Държавна сигурност и служи 42 години. Започва работа като лейтенант. От 1965 г. е  във външнополитическото разузнаване, началник на отдел в Първо главно управление (разузнаването) на Държавна сигурност. От 1968 г. е на задгранична работа като консул по линия на Министерството на външните работи. След завръщането си в България, от 1972 г. е заместник-началник, от 1977 г. - първи заместник-началник, а по-късно началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (14 юли1986-7 февруари 1990). Почетен председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса (2008-2012).

Оскар Питърсън, канадски джазпианист и композитор (1925-2007).
В 60-годишната си музикална кариера записва над 200 записа. Носител на 7 награди "Грами" (1974, 1977, 1978, 1979, 1990, 1991).

Владимир Гиновски, български скулптор (1927-2014).
Има над 50 монументални творби, сред които паметникът на Христо Ботев на централния площад във Враца (1964), паметникът на Светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София (1972),  паметникът на Елин Пелин в с. Байлово (1977). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1972).

проф. Емил Янев, български диригент и музикален педагог (1932-2021).
Има над 50-годишна диригентска и педагогическа дейност в България и чужбина. Диригент на хора към Софийската  филхармония (1956-1958), на хор "Георги Кирков" - София (1957-1959), на Плевенска филхармония (1959-1965), на хор "Трудова песен" (дн. хор "Катя Попова") - Плевен (1959-1964), на симфоничния и камерния оркестър на Националното музикално училище "Любомир Пипков" - София (1964-1968), на хор "Христина Морфова" (1965-2003), на хор "Септемврийци" (1962-1977), на симфоничния и камерния оркестър на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София (1970-1988), Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив (1988-2003), на Колегиум музикум "Банкя" (1987-2003) и др. От 2003 г. е диригент на свободна практика. Член (1999) и председател (2007) на "Балкански хоров форум"; член (1990) на Международния олимпийски хоров комитет; член (2002) и президент (2008) на Федерация на хоровете на Европейския съюз. Автор е на книги и учебни помагала, сред които "Хорознание" (1975, в съавторство), "Развитие на хоровото изкуство" (1975, в съавторство), "Методическо ръководство по дирижиране" (2 т., 1983-1984, в съавторство), "Българското хорово изкуство" (на английски, 1988, в съавторство) и др. Автор е и на над 250 анализи, статии и очерци за музиканти, издадени  в България, Русия, САЩ и Нидерландия. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий", на орден "Червено знаме на труда".

Йордан Йосифов, български футболист (вратар) (1932-2014).
През футболната си кариера е играл в "Славия" - София. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Алфред Гилмън, американски фармаколог (1941-2015).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1994 г. заедно с американския биохимик Мартин Родбел за откриването на G-протеините и тяхната роля за пренасяне на сигнали между клетките.

проф. Кръстьо Петков, български политик, социолог, синдикален деец (1943-2016).
Директор на Института по социология към Българската академия на науките (1988-1990). Председател (10 октомври 1990-4 май 1997) и почетен председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) (28 ноември 1997-19 декември 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Председател на партия "Обединен блок на труда" (от 17 април 2010 г. Обединен блок на труда "Български лейбъристи") (4 май 1997-ноември 2012). Председател на Управителния съвет на Съюз на икономистите в България (23 ноември 2012-23 декември 2016). Преподавател по социология и икономика в Европейското висше училище по икономика и управление в Пловдив и в Катедра "Икономическа социология" на Университета за национално и световно стопанство. Автор е на повече от 500 публикации - книги ("Монархът се завръща" (2005), "Държавата, това съм аз" (2012), студии, статии, доклади и др. Съставител и автор на два учебника "Сравнителна социална политика" (2008) и "Европейска икономическа и социална политика" (2013).
/АЯ, МГ/