site.btaБългарската музикална асоциация представи данните от проекта „Картографиране на музикалния сектор в България“

Българската музикална асоциация представи данните от проекта „Картографиране на музикалния сектор в България“
Българската музикална асоциация представи данните от проекта „Картографиране на музикалния сектор в България“
Представяне на проекта „Картографиране на музикалния сектор в България“ в Националния пресклуб на БТА. От ляво на дясно: Румена Калчева, Христо Йоцов, Мирена Станева, Марина Василева и Мила Георгиева. Снимка: Ваня Сухарова/БТА

Проектът „Картографиране на музикалния сектор в България“ бе представен днес в Националния пресклуб на БТА. Той е реализиран от Българската музикална асоциация (БМА) с подкрепата на ПРОФОН. 

Това е наистина огромен проект, който отне две години с много масирано проучване в цялата страна. Това е не просто статистика, а задълбочено проучване на инфраструктурата, на сценичните пространства и оттам към образование, професионално развитие и заетост, каза проф. Христо Йоцов, председател на управителния съвет на Българската музикална асоциация. 

ДАННИТЕ ОТ ПРОУЧВАНЕТО

Изпълнителният директор на БМА Мирена Станева представи данните от проучването. Тя отбеляза, че сред целите му са да се събере и анализира качествена и количествена информация, която да послужи за формулирането на адекватни за нуждите на музикалната екосистема; да се предприемат законодателни и социално икономически мерки; да се разработят съвместно с Министерство на културата различни инструменти за финансиране и политики, съобразени със спецификите на сектора; да се съберат и обобщят данни за сценични пространства, фестивали, финансиращи програми и др., които са приложими в работата и полезни за професионалното развитие на членовете на Българска музикална асоциация.

За целите на проекта са проведени кабинетно проучване на състоянието на музикалния сектор в България, социологическо проучване на заетите в сектора професионалисти и проучване на икономическия принос на музикалния сектор в сътрудничество с Обсерваторията по икономика на културата.

Според направеното проучване сред годните за сценични изяви пространства най-много са читалищата (555), след това са културните институти (302), следвани от откритите сцени (222) и частните пространства (174). Наблюдава се по-голям брой инструментални школи в сравнение с остана музикални школи. Немалка част от закритите пространства са такива, които се адаптират за сценични изяви. Фестивалите съставляват средно около ⅓ от събитията в общините, като в по-големия си процент това са фолклорни. Липсва достатъчно информация за частните пространства, която да бъде анализирана, обясни Станева.
 
По думите й предизвикателствата пред артистите в България са липса на национална стратегия, липса на регулация на музикалните мениджъри, липса на подкрепа за независими музиканти, липса на финасиране, недостиг на достъпни сценични пространства, липса на подкрепа за млади артисти, ограничение за използване на сценичните пространства на културните институти, остаряла инфраструктура в публичните институти.

От екипа на БМА са изготвили и предложения за справяне с тези предизвикателства. Сред тях са равноправие между публичен и независим сектор, културна политика, която подкрепя независимия сектор, развитие на финансирането през фондове, което е достъпно до организации и артисти от цялата страна, адекватни финансиращи програми с подходящ срок и възможности за планиране, програми за финансиране на клубове и сценични пространства, програма за дотиране на билети при независмите артисти, увеличаване на финансирането и закон за меценатството.

Сред предложенията на БМА са също да бъдат създадени: данъчно осигурителна система, адекватен закон, съобразен с особеностите на труд на музикантите; статут на музикалната професия; функционален регистър на професионалните артисти; опростяване на невнесените осигуровки, повишение на нормативно признатите разходи, признаване на отработеното време по граждански договори за трудов стаж, силно присъствие на браншови организации.

МОБИЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

В рамките на проекта е създадено мобилното приложение „Музикален гид на сценичните пространства в България“, което бе представено от Румена Калчева.

Тя обясни, че приложението е отворено е за всички сценични пространства в България, осигурява бърз и лесен достъп до обширен масив от данни, както и възможност за цялостно планиране на музикалната дейност на артиста. Освен това  улеснява процеса на идентифициране на сценичните пространства и комуникацията по веригата артист - сцена - публика, подчерта Калчева.

Тя отбеляза, че в момента на пускане на платформата са достъпни над 500 пространства – читалищни, частни и общински пространства и демонстрира как изглежда приложението. Калчева уточни, че в момента тече процес на тестване, а в началото на следващата година ще бъде налично за безплатно разпространение и използване.

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:58 на 02.04.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация