Степента на чуваемост на научните проблеми от политиците и бъдещото послание на политиките на Европейския съюз за научните изследвания на Антарктида бе темата на втората панелна сесия от Международната конференция, посветена на европейската политика за устойчива планета, с акцент върху полярната наука, която се проведе в Софийския университет.
Модератор на сесията на тема ''Защо научно обоснованите доказателства са важни за стабилните политика и практики за климата и смекчаването на последиците? Как ЕС следва да съгласува по-добре своите полярни изследвания, за да постигне глобално въздействие и по-добро разбиране за гражданите?'' беше Драгомир Матеев - заместник-директор на Националния център за полярни изследвания.
Участниците обсъждаха доколко е налице чуваемост от страна на политиците към посланията на учените и научната общност и какво трябва да бъде бъдещото послание на политиките на Европейския съюз за подпомагане дейността на научната общност и постигане на разбираемост от обществото относно важността на темите, свързани с науката на Антарктида.
''Нашата институция изключително усилено работи с учените и ние сме най-големият ползвател на научни данни. Използваме ги за всякакви политики и стратегии, които правим'', разказа Мария Недина - началник на политическия кабинет на министъра на околната среда и водите.
''От страна на държавата трябва да има повече стимул, повече условия за работа, по-добро заплащане. Едно много интересно нещо, в което смятам, че може да участваме и което бе засегнато на конференцията за Черно море, която организирахме в Бургас през месец октомври, е изграждането на дигитален двойник на Черно море'', допълни Мария Недина.
''Ситуацията, която има в момента е, че голяма част от политиците невинаги са напълно убедени дори за проблеми, за които при 93 % от научната общност има разбиране, например темата за климатичните промени. Има 7%, които не са, и тези седем процента обикновено са доста шумни. Това е ситуацията. Целта е да имаме политика, базирана на науката. За да се стигне до там трябва да постигнем разбиране на голяма част от политиците, за да може да се концентрираме върху тези теми'', каза д-р Александър Симидчиев - народен представител в 51-во Народно събрание.
Той разказа за свое проучване върху това как може да бъде повлияно върху политиците за взимането на решения. ''Първата стъпка е да има проблем, втората стъпка е този проблем да има решение и третата стъпка е това да се представи убедително в точното време, а под точното време разбирайте някакво социално събитие, което е достатъчно важно, за да може политикът да излезе на фона на това събитие и да каже - ето го проблемът, ето го решението'', акцентира д-р Симидчиев.
По думите му трябва да бъде направено така, че всяка комуникационна възможност, която се предоставя, да бъде използвана за предлагане на съотношението проблем - решение на дадените политици.
“С подкрепа или противопоставяне на политически идеи бихме могли да възбудим политически интерес към науката или поне науката на Антарктида, която за съжаление всички знаем, че е доста скъпа'', каза Мирослав Севлиевски - народен представител в 39-то НС, бивш министър на енергетиката и енергийните ресурси.
''Да, има чуваемост. Аз съм ръководител на Държавната национална информационна агенция на България и съвсем телеграфно, само ако изброим през последните три години какво тази държавна институция правеше за популяризирането на българския принос в науката на Антарктида, ще се потвърди това, което Ви казах'', отбеляза Кирил Вълчев - генерален директор на Българската телеграфна агенция.
''БТА поддържа специална рубрика на български и на английски език, и то целогодишно. Тази рубрика използва и платформите на социалните мрежи, включително Тик-Ток, където е особено популярна темата сред младите - не е лесна задача да се представи наука през такива формати. Изпращахме кореспонденти по време на първото плаване до Антарктида, и то през цялото плаване - 127 дни, постоянен кореспондент на кораба на Антарктида и по време на изследванията там. През 2023 година фокусът беше върху видеорепортажите, снимките, които бяха използвани от всички български медии. Сега отново в частта от Българската експедиция, на кораба, и на базата, свързана с научните изследвания, ще имаме за около месец и половина постоянен кореспондент'', обясни Кирил Вълчев.
Директорът на БТА акцентира, че България се нарежда сред държавите, като САЩ, Русия и Украйна, например, които имат постоянни хора - журналисти, фотографи, които да отразяват експедициите на Ледения континент.
''Ние стъпихме на една солидна и световна, и българска традиция. С проф. Пимпирев се опитахме да преброим колко журналисти са участвали в експедициите - това са над 30 души", посочи Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че има смисъл от държавна програма, която по-целенасочено да помисли за помощ за българските медии, така че те още по-сериозно да представят темите за Антарктида. Директорът на Българската телеграфна агенция изброи и някои от инициативите, които БТА е осъществила, отразявайки българските експедиции на Антарктида.
Д-р Биргит Ньостад - научен координатор на Антарктическата програма и член на Норвежкия полярен институт каза, че според нея има чуваемост от страна на политическата общност на национално и европейско равнище, но също така има и голяма разлика между това да те слушат и да те разберат какво се опитваш да кажеш.
Д-р Никол Бибов - ръководител на направление международно сътрудничество към Институт за полярни изследвания ''Алфред-Вегенер'', Германия, сподели, че налице е усещане, че политиците чуват, но не слушат. Според нея политическата общност се заинтересува от проблемите на науката само когато се случи бедствие, причината за което може да се обясни само чрез науката. ''Политиците не идват, ако нищо не се случва'', допълни тя.
''Ние носим отговорност да убедим не толкова политиците. Ние трябва да хвърлим много повече усилия да обясним на българските граждани смисъла от тези антарктически експедиции и едно от обясненията е в контекста на това как в Европа съгласуваме научните си изследвания. Едно от добрите послания е, че България е сред само 11-те страни от ЕС, тоест 40 процента от членовете на Европейския съюз, които имат някакъв глас в Антарктида'', добави Кирил Вълчев.
''Смятам, че е крайно време да поставим като обща инициатива ясен план за придобиване на нов научноизследователски кораб на България'', добави той.
/ХТ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
