site.bta„Предстоящо откриване“ - театър на сенките 35 години след падането на Берлинската стена

Инсталацията „Предстоящо откриване“ е театър на сенките с горе-долу всичко, което се случва в нашите глави и в главите на много хора наоколо 35 години след падането на Берлинската стена. Това каза пред БТА Борис Мисирков, който заедно с Георги Богданов е автор на изложбата в галерия „Алма матер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Това, което направихме в университета се казва Coming Soon или „Предстоящо откриване“, защото си дадохме сметка, че 35 години вече все чакаме да се открие това, което ни предстои, и което започна да ни се случва след 1989 година“, каза Мисирков.

Авторите превръщат стъклените кубове на галерия в грейнали витрини на нов търговски обект, изпълнени със сенките на неясни обекти на желанието. 

„Общо взето, се опитахме да си представим нещо като мазето на главите ни или мазето на душите ни, в което са захвърлени и прашасали звезди петолъчки, Ленин, Димитров… Паралелно сме започнали някакъв ремонт на цялата къща. Вдигнали сме скеле, но тези неща още се мотаят там. Не знаем точно в кой ъгъл да ги сритаме, кое ще изхвърлим, кое няма да изхвърлим. И затова цялата тази фантасмагория сега се прожектира на стените на галерията“, обясни Борис Мисирков. Разказа, че почти всичко, което е показано и наредено за експозицията, е реално - използвани са истински бюстове от Музея на изкуството от периода на социализма, буркани с компот и др. Много ни радва играта с текстурата на нещата, които са близко и са остри, и нещата, които са размазани, каза Мисирков.

По думите му е абсолютно съзнателно решението експозицията да бъде „извадена“ на стените на галерията, за да може студентите, които минават през нея, да видят това, което се случва. „Но това очевидно обърква, защото непрекъснато виждаме хора, които се опитват да напъват вратите и да искат да видят какво всъщност има отзад. А всъщност има само сенки“, каза той.

Според Георги Богданов е важно как наблюдаващият приема силуетите, сенките и цветовете в „Предстоящо откриване“: „Изключително ни е важно студентите, които ежедневно минават, и това е обществено пространство, да ги възприемат. Щастливи сме, че го правят, което в днешно време означава, че минават с 10-20 секунди по-бавно през това място, вдигат телефончета, снимат всичко. Вярвам, че вечерта след срещата си с инсталацията, младежите си правят разбор и си дават сметка през какво са минали. Не настоявам студентите да са обременени с познание за това какви са силуетите“. 

„Това са нашите обременености, на хората над 50-годишна възраст, които бяхме 18-годишни през 1989 година - подготвени за едно, заживели в друго и носещи със себе си непрекъснато историята на държавата и справящи се с това какво носим като наследство. Опитвайки се да влезем в този магазин на неслучващото се, непрекъснато строящо се и предстоящо, в крайна сметка, бъдеще“, обясни Георги Богданов.

За авторите инсталацията представлява класическа фотография или класически светлопис върху по-големи платна. „Вместо на хартия и по метода на химията, чрез активиране на среброто, ние светлинно сме експонирали това, което иначе би се отразило на хартията. Много си поиграхме да има цветни петна, но са с доста обрани, ненаситени и в някакъв смисъл – ключови цветове“, каза Богданов.

Сценограф на изложбата е Александър Смолянов. „Предстоящо откриване“ е в рамките на първия Фестивал за европейска солидарност, посветен на падането на Берлинската стена. Форумът е организиран от културния център на Софийския университет (СУ) и сдружение „Център за четене и култура“.

„Александър Кьосев и културният център на университета ни дадоха тази задача още през пролетта – да помислим можем ли да направим нещо в тази галерия по случай 35 години от падането на Берлинската стена. Ние, общо взето, изпаднахме в лек ступор, защото за тези 35 години всичко е направено, всичко е казано, всички архиви са извадени. А и ние самите, както и общо взето цялата нация, не знаем точно какво ни се случва в момента“, каза Борис Мисирков.

„Не е случайно, но ние сме поканени да превземем това пространство от културния институт към университета, така че мястото е идеално. Надявам се максимално да сме постигнали целта с общуването със студентите по начина, по който сме го превзели“, отбеляза Георги Богданов. „Ние в някакъв смисъл сме започнали буквално използвайки като платно стените на самата галерия. И оттам насетне се опитваме да ги преодолеем като автори отвътре, надявайки се, че зрителят, като наблюдател отвън, но най-вече разчитайки, че в крайна сметка ще се усети, че стените не съществуват и те са предимно и само в главите ни“, добави той. Според него изложбата представя максимално разголени съзнанията на авторите, а ако има ирония в нея, то тя не е преднамерена.

„Посланието е, че нито свобода, нито демокрация, нито красив живот не са даденост и не са нещо, до което стигаш, правиш го и то е готово и завършено. А това е един процес – бавен, мъчителен, объркан, в който всички просто трябва да продължаваме напред“, отбеляза Борис Мисирков.

Борис Мисирков и Георги Богданов завършват заедно НГДЕК, НАТФИЗ и експериментален център Fabrica, Италия. Като фотографи, художници и кинематографисти работят изключително в тандем. Съучредители са на Българското фотографско сдружение и са основатели на продуцентска компания „Агитпроп“. Двамата са автори и/или оператори на множество пълнометражни документални филми, експериментални видеа и визуални кампании.