site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 ноември в историята

21 ноември 2024 г., четвъртък, 47-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Въведение Богородично. Ден на православната християнска младеж и семейство.
Въведение Богородично е един от вселенските празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората".  В Константинополската църква той е въведен през 7-и век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква - от папа Григорий XI през 1374 г. Според Светото писание на този ден родителите на тригодишната Мария я завели в йерусалимския храм и я отдали в служение на Господ. Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и приятели - млади девойки със свещи в ръце, а след тях родителите, водещи Девата до йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена" на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й - праведният Йосиф. На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития, и така да ги възпитават в християнски дух. Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. По това какво е времето на този ден народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието - слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.

В България се отбелязва:

Празникът на Златоград.
Отбелязва се с решение на местната управа от 1912 г., подновено с решение 113 на Общинския съвет от 9 септември 1992 г. Годишнина от освобождението (1912) на Златоград от османско иго по време на Балканската война (1912-1913).

Празникът на Оряхово. Отбелязва се с Решение 7 на Общинския съвет от 19 ноември 2003 г. Годишнина от освобождението (1877) на Оряхово от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Денят на град Смядово. Отбелязва се от 1998 г. с Решение 64 на Общинския съвет от 14 октомври 1998 г. в деня (нов стил) на църковния празник Събор на св. Архангел Михаил (Архангеловден). Храмов празник на църквата "Свети Архангел Михаил" в града, построена през 1896 г.

По света се отбелязва:

Световният ден на поздравите. Отбелязва се от 1973 г. по инициатива на двама братя от САЩ - Майкъл и Брайън Маккормак, в знак на протест срещу засилването на международното напрежение и с цел насърчаване на диалога между хората за опазване на мира. Поводът за обявяването му е Четвъртата арабско-израелска война (6 октомври - 11 ноември 1973). Понастоящем Световният ден на поздравите се отбелязва в близо 180 страни по света.

Световен ден на рекордите на Гинес. Отбелязва се от 2004 г. през ноември, като денят се определя всяка година. Целта е да се отдаде почит на тези, които поставят рекорди, достойни за Книгата на рекордите на Гинес. Първото отбелязване на деня е по повод продажбата на 100-милионния екземпляр на Книгата на рекордите на Гинес през 2004 г., когато тя е обявена за "най-продаваната в света книга, защитена от авторски права".

Световният ден на риболова. Отбелязва се по инициатива на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) в Рим, Италия (27 юни-6 юли 1984). През 1998 г. рибарските общности избират 21 ноември да се отбелязва като Световен ден на риболова, за да се отдаде нужното внимание  на риболова не само като професия, но и като начин на живот.

Световният ден на телевизията. Отбелязва се от 1997 г. с резолюция A/RES/51/205 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. по повод на първия Световен телевизионен форум в Ню Йорк, САЩ (21-22 ноември 1996). На този ден държавите-членки на ООН обменят телевизионни програми по проблемите на мира, сигурността, икономиката и културата.

Световен ден на философията. Отбелязва се от 2005 г. през третия четвъртък на ноември с резолюция 33С/45 на 33-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 29 юли 2005 г. в Париж, Франция. От 2002 г. до 2005 г. денят се отбелязва като Ден на философията. Целта е да се подчертае значението на философията като наука за развитието на човешката мисъл, за всяка култура и за всеки отделен човек. Философията насърчава независимото мислене и помага за по-доброто разбиране на света и за насърчаване на толерантността и мира.

На този ден в България:

1877 - Град Оряхово е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1885 - Със заповед 84 на Военното ведомство е създадена Централна комисия по продоволствието. Поставя се началото на тила на Българската армия. За първи началник на  комисията е назначен кап. Георги Мечконев. От 1947 г. до 1990 г. се нарича Тил на Българската армия. През 1990 г. органите на тиловото осигуряване се сливат в Командване за материално-техническото и тилово осигуряване на Българската армия. През 2000 г. се слива с Медицинската служба на армията в Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване". От м. юли 2009 г. е дирекция "Логистика" към Министерство на отбраната.

1897 - Създадена е работилница за обслужване на Черноморския флот на България към Морската част. Датата се смята за рождена на кораборемонтното предприятие Кораборемонтен завод "Флотски арсенал" (дн. "Терем - КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД).

1912 - Битка край Варна по време на Балканската война (1912-1913) между българските миноносци "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", под общото командване на кап. II ранг Димитър Добрев, и турския крайцер "Хамидие". На 21 и 22 ноември 1912 г. (7 и 8 ноември ст. ст.) миноносците торпилират крайцера "Хамидие", който получава пробойна. От турския екипаж са убити 8 души, а ранените са 30. От страна на България има ранен един офицер от кораба "Смели". Тежко повреден и наполовина потънал, турският крайцер "Хамидие" достига до Истанбул. Турците прекратяват всякакви морски операции близо до бреговата линия. Морската победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанася сериозен морален и материален ущърб на турския флот.

1912 -
Златоград е освободен от османско иго от българската войска с командир подпоручик Константин Филипов по време на Балканската война (1912-1913).

1945
- В София е създаден Ансамбълът за народни песни и танци  "Гоце Делчев" от композитора и диригент Димитър Динев и бежанци от Беломорска и Вардарска Македония.  

1967 - България установява дипломатически отношения със Сингапур.

1995 - Излиза бр. 1 на сп. "Шампиони" - издание на Българска телеграфна агенция. Последният брой на списанието излиза на 1 януари 2002 г.

1996 - 37-ото Народно събрание приема Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съгласно който се създава организация на нотариусите в България (дн. Нотариална камара на Република България). От 1 октомври 1998 г. в България започва да функционира свободен Нотариат. На 24 октомври 1998 г. се провежда и първото Общо събрание на Нотариална камарата.

1999 – В София президентът на САЩ Бил Клинтън пристига на тридневно официално посещение по покана на президента Петър Стоянов. Това е първа визита на американски президент в София след установяването през 1901 г. на дипломатически отношения между двете страни.

2001 - Излиза бр. 1 на първото българско дипломатическо списание "Български дипломатически преглед". Издава се от издателство "Български бестселър - Национален музей на българската книга и полиграфия". Списанието излиза до 2012 г.

2002 - С прощално рулиране на летище Каменец край Плевен е спрян от експлоатация последният самолет Л-29. На него са обучавани няколко поколения български военни летци.

2003 - Едновременно са открити българският културно-информационен център при Тверския държавен университет в Твер, Русия, и руският културен център във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново.

2003 – Учредена е Асоциацията на реставраторите в България. Регистрирана е на 4 февруари 2004 г. Основната й цел е развитието на практическо, научно и културно ниво на реставрацията на културни ценности.

2004 -
В Истанбул, Турция, е открит Турско-български културно-информационен център. Създаден е след подписването на Споразумение за сътрудничество между кметство на община Якуплу в Истанбул и община Искър в София на 27 юли 2004 г.

2005 -
Започва излъчвания радио Еnergy.

2012 - Министерският съвет приема решение за установяване на дипломатически отношения между България и Кралство Бутан.

2015 -
Кметът на Добрич Йордан Йорданов връчва националната литературна награда "Йордан Йовков" на  писателя и сценарист Георги Мишев. Събитието е в рамките на Йовковите литературни празници (октомври-ноември 2015), посветени на 135 години от рождението на Йордан Йовков (1880-1937).

2015 - В София се провежда 13-ият песенен конкурс "Детска Евровизия". България за първи път е домакин на конкурса , след като Крисия Тодорова, Хасан и Ибрахим Игнатови, печелят второ място за България на песенния конкурс "Детска Евровизия" 2014 в Малта. Водеща на церемонията е певицата Поли Генова. Победител в конкурса е Дестини Чукуниере от Малта. Конкурсът "Детска Евровизия" се организира от Европейския съюз за радио и телевизия - EBU. Първото му издание е през 2003 г. в Копенхаген, Дания.

2017 - В София се провежда двустранната среща на министър-председателя Бойко Борисов и председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, който е на работно посещение в България. Двамата обсъждат задачите и отговорностите по време на българското председателство на Съвета на ЕС, ключови теми за бъдещето на Европа, както и европейската перспектива и свързаността на държавите от Западните Балкани. Антонио Таяни има срещи и с председателя на парламента Цвета Караянчева, с президента Румен Радев, участва и в публична дискусия с младежи в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

2019 - В София президентът Румен Радев има среща с генералния директор на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) проф. Фабиола Джианоти, който е на посещение в България по повод 20-годишнината от приемането на страната за член на организацията. В срещата е участвал и проф. Леандър Литов, ръководител на българския екип в ЦЕРН и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Организацията работи с 18 000 учени от над 100 националности. България участва в научните експерименти в ЦЕРН с около 100 учени, най-младият от които е на 27 години, а около 50 процента от българските учени са под 40 години.

2020 - Онлайн се провежда осмата национална конференция на Младежкото Движение за права и свободи (МДПС) под наслов: "Младежко ДПС - Бъдещето Днес!". На конференцията е избран нов председател на Младежкото ДПС - Сезгин Мехмед. Това е първата партийна конференция в България, която се провежда напълно дигитално заради разпространението на коронавируса "Ковид-19".

2021 - Втори тур (балотаж) на изборите за президент и вицепрезидент на България. Президентът Румен Радев  и вицепрезидентът Илияна Йотова са преизбрани с 66,72 процента срещу Анастас Герджиков и Невяна Митева-Матеева, които получават получават 31,80 процента от гласовете. Избирателната активност на втория тур на изборите е 34,84 процента.

2022 – С Почетния знак на Института за литература при Българската академия на науките са удостоени  проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова. Отличието им се връчва за заслуги към института.

На този ден по света:

1783 - Двама французи - естествоизпитателят Пилатр дьо Розе и майор Франсоа д`Арланд осъществяват първото издигане на хора с балон. Те се издигат на 1000 м височина. Балонът им е с диаметър 16 м и височина 20 м, привеждан в движение от котлон с горяща слама.

1850 - Открит е Благовещенският мост в Санкт Петербург, Русия, който свързва о. Василевски с историческия център на града. Това е първият постоянен мост на р. Нева, като дотогава са били използвани плаващи мостове. Проектът за строителството на моста е на инженер Станислав Кербедз. Строителството започва през 1842 г., след като на 18 ноември същата година император Николай I подписва указ за изграждането му. Мостът е дълъг 331 м и широк 24 метра  и е наречен Невски мост. На 12 ноември 1850 г. той е преименуван на Благовещенски в чест на църквата "Благовещение" в центъра на Санкт Петербург, разрушена през 1929 г. През 1855 г. след смъртта на император Николай I мостът е преименуван на Николаевски мост, а на 17 ноември 1918 г. - на Мост на лейтенант Шмит, в чест на Пьотър Шмит, ръководител на Севастополското въстание (1905) по време на Първата руска революция (1905-1907). С постановление 920 на правителството на Санкт Петербург от 14 август 2007 г. е върнато историческото име на моста - Благовещенски.

1947 - С резолюция 174 (II) на Общото събрание на ООН е учредена Комисията по международно право, която започва работа на 12 април 1949 г.

1995 - Във военновъздушната база "Райт-Петърсън" край Дейтън, щата Охайо, в резултата на преговори, започнали от 2 ноември 1995 г., е подписан Договор за мир в Босна и Херцеговина (т. нар. Дейтънско споразумение), с което официално се слага край на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Съгласно споразумението Босна и Херцеговина е единна държава, състояща се от Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация) и Република Сръбска. Предвижда се неделимост на Сараево, централно босненско правителство, свободно избирани президент и парламент, връщане на бежанците и забрана обвинените в извършване на военни престъпления да заемат обществени длъжности.

2002 - В Прага, Чехия, на среща на високо равнище на НАТО, България и още шест страни кандидати - Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония - получават покана за започване на преговори за присъединяване към организацията.

2002 - Националното събрание на Пакистан избира Мир Зафарула Хан Джамали от партията Пакистанска мюсюлманска лига за първия цивилен министър-председател на страната след военния преврат през 1999 г.

2003 - Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов амнистира над 7000 затворници, включително 152 чужди граждани, по случай Нощта на свещеното предопределение (на арабски - Лейлат-ул-кадр). Смята се, че в тази нощ Пророкът Мохамед е получил първите коранични откровения. Според Корана тогава Аллах решава съдбите на хората и опрощава всички грехове на всеки, който изрече молитва. Президентът на Туркменистан подписва подобни укази от 1988 г., като от тогава общо са амнистирани 120 000 осъдени.  

2004 - Втори тур на президентските избори в Украйна. В надпреварата  участват кандидатът на опозицията Виктор Юшченко, получил 39,87 процента от гласовете на първия тур и министър-председателят Виктор Янукович с 39,32 процента от гласовете. Под натиска на обществени протести - т. нар. Оранжева революция, вторият тур е прегласуван на 26 ноември 2005 г. Изборите са спечелени от Виктор Юшченко.

2006 -
Ирак и Сирия възстановяват дипломатическите си отношения след прекъсване от 25 години. Двете страни прекъсват дипломатическите си отношения през 1980 г., когато Сирия застава на страната на Иран по време на войната между Иран и Ирак, продължила от 1980 до 1988 г. Търговските отношения между Сирия и Ирак са възстановени през 1997 г.

2008 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) приема поправки в конституцията, според които мандатът на държавния глава се удължава от 4 на 6 години, а на Държавната дума - от 4 на 5 години. Поправките допълват основния закон с изискването правителството всяка година да се отчита пред депутатите за резултатите от дейността си, "включително по въпросите, поставени от Държавната дума".

2009 - В САЩ съпрузите Уолтър Майърс, на 72 години, и съпругата му Гуендолин Майърс, на 71 години, се признават за виновни по обвинения в шпионаж в полза на Куба. Уолтър Майърс е бивш служител на Държавния департамент и е имал достъп до секретни документи. Той сътрудничи на кубинските власти от 1978 г. до оставката си от Държавния департамент през 2007 г. Съпругата му се признава за виновна в заговор с цел събиране и предаване на Куба на информация, отнасяща се до националната отбрана на САЩ.

2010 - В западния полски град Свебоджин над 10 000 души присъстват на церемонията по осветяване на най-високата статуя на Христос в света, която подобрява досегашния рекорд на статуята на Христос в Рио де Жанейро. Издигнатата на 6 ноември статуя е с височина 36 м, спрямо 33 м на тази в Рио де Жанейро. Инициатор на проекта е отец Силвестър Завадски, свещеник в гр. Свебоджин.

2011 - В Пномпен, Камбоджа, започва процес срещу трима висши лидери на Червените кхмери, вдъхновители на зловещите "полета на смъртта" (местата, на които жертвите са умирали от изтезания и глад). Подсъдимите са 85-годишният Нуон Чеа – един от ръководителите на Червените кхмери, 80-годишният Кхиеу Самфан - ръководител на правителството на Червените кхмери, и 86-годишният Йенг Сари - бивш външен министър. Тримата са обвинени в престъпления против човечеството, геноцид, преследване на верска основа, убийства и изтезания, извършени по време на управлението на Червените кхмери между 1975 г. и 1979 г.

2013 - В Япония при изригване на вулкан се създава нов остров в океана, на 1000 км южно от Токио. Това се случва за първи път от 40 години в този район. Предишният появил се в тази част на океана остров е Шиншима-Нишиношима, през 1973 г. Островът е с диаметър 200 м и се намира близо до необитаемия о. Нишиношима.

2015 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 2249,  разрешаваща "всички необходими мерки" срещу сунитската групировка "Ислямска държава". Резолюцията е внесена от Франция на 19 ноември 2015 г., след терористичните атаки в Париж на 13 ноември 2015 г., отговорност за които поема "Ислямска държава". Резолюцията призовава всички "страни, които имат възможност, да предприемат всички необходими мерки, в съответствие с международното право, и особено с Устава на ООН. на територията, контролирана от (терористичната организация) в Сирия и Ирак". Резолюцията не разрешава автоматично използване на военна сила срещу сунитската групировка, но дава политическа подкрепа на кампанията срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак.

2016
- Папа Франциск дава пълномощия на всички католически свещеници да опрощават абортите - право, което досега имат само епископите или специалните изповедници.  Папа Франциск подчертава, че "абортът си остава много тежък грях, тъй като с него се слага край на един невинен човешки живот". "Аз обаче мога и трябва да кажа, че няма грях, който Божията милост не може да изтрие, когато намери разкайващо се сърце". Католическата църква от 1-и век насам  заклеймява аборта като "морално зло", заслужаващо  автоматично отлъчване, като разпространява това свое отношение не само към жените, но и към партньорите, които подкрепят решение за аборт, и към медицинските лица, участващи в тази процедура.

2017 - В Зимбабве в писмо, изпратено до парламента, президентът на страната Робърт Мугабе подава оставка след 37 години на поста, която влиза в сила незабавно. Той подчертава, че се оттегля доброволно, за да позволи "плавен преход във властта". На 15 ноември 2017 г. военните обявяват, че завземат властта в страната, като целта им е да отстранят престъпници от антуража на държавния глава Робърт Мугабе, влезли в безпрецедентен конфликт с армията след уволнението на вицепрезидента Емерсон Мнангагва на 6 ноември 2017 г.

2019 - Главният прокурор на Израел Авишай Манделблит обявява, че е взел решение да подведе министър-председателя Бенямин Нетаняху под отговорност по обвинения в корупция, злоупотреба с доверие и измама по три случая, известни като "Случай 1000", по който Бенямин Нетаняху е заподозрян, че е получил скъпи подаръци в размер на близо 300 000 долара от богати личности, по "Случай 2000" или "Медиагейт", по който Бенямин Нетаняху е заподозрян, че се е опитал да си осигури благоприятно за него отразяване на дейността му в най-големия платен всекидневник в Израел - "Йедиот ахронот" и по "Случай 4000", по който Бенямин Нетаняху е заподозрян, че се е опитал да осигури благоприятно отразяване на дейността си от информационния сайт "Вала", като в замяна е предоставил правителствени облаги, които може да са донесли милиони долари на Шаул Елович, тогавашен директор на телекомуникационната група "Безек" и на сайта "Вала". Това е първият привлечен под съдебна отговорност действащ министър-председател в историята на Израел.

2020 - Великобритания и Канада сключват търговско споразумение за запазване на обмена на стоки и услуги между тях на обща стойност 27 млрд. долара годишно след Брекзит (излизането на Великобритания от Европейския съюз). Споразумението потвърждава, че двете страни ще продължат да търгуват при настоящите условия.

2021 - Високопроходим автомобил се врязва с висока скорост в участниците в коледен парад в град Уокешо, щата Уисконсин, в северната част на САЩ, при което загиват 6 души, а 62 са ранени. Шофьорът на автомобила е идентифициран като 39-годишния Даръл Брукс-младши, жител на Милуоки. Според местните власти няма доказателства да става въпрос за терористичен акт.

2022 - На гръцкия остров Крит е регистрирано земетресение с магнитуд 6 по скалата на Рихтер. Земетресението е на дълбочина 80 км, Епицентърът е на 129 км североизточно от град Ираклион, който е с население от около 137 000 души. Няма данни за жертви или разрушения.

Родени на този ден българи:

Никола Войновски, революционер, участник в националноосвободителното движение (1849-1876).
Участва в организацията за Априлското въстание (1876). Военен ръководител на четата на Христо Ботев, а след смъртта му е войвода на четата. Загива в бой с турска потеря при с. Чифлик, област Ловеч.

Йордан Йовков, писател и драматург (1880-1937).
Първия си разказ "Овчарова жалба" публикува в сп. "Просвета" през 1910 г. В продължение на 11 години е учител в Добруджа. Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918) като офицер и военен кореспондент на в. "Военни известия". Редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ, Румъния (1920-1927). Работил е и в Министерството на външните работи (1927-1937). Той е определян като майстор на късия разказ. Автор е на повестта "Земляци", на сборниците с разкази "Последна радост" (1926; с второ издание "Песента на колелетата" през 1933), "Старопланински легенди" (1932), "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце" (1935), "Ако можеха да говорят" (1936), на романите "Чифликът край границата", "Приключенията на Гороломов" (1938), на повестта "Жътварят" (1920), на драмите "Албена" (1930), "Боряна" (1932) и др. През 1970 г. община Добрич учредява национална литературна награда на негово име,  която се присъжда на български автори за значителни художествени постижения в духа на посланията на Йордан Йовков и принос в националната литература.

Васил Карагьозов, поет и преводач (1889-1925).
Участник в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Записва преживяванията си в дневника "На война". Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, участвал е в  бойните групи на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Сътрудничи на редица списания като "Пламък" (1924-1925) (редактирано от Гео Милев), "Съвременник", "Учителско дело", "Литературна беседа", "Социалистически преглед", "Българан" и др. Автор е на книги със стихове, поеми, превежда произведения от френски, руски, английски и немски. След атентата в църквата "Св. Неделя" в София  на 16 април 1925 г. е арестуван от полицията в същия ден,  съден, но оправдан. На излизане от съдебната зала е отвлечен и убит.
 
Велин Георгиев, поет и публицист (1933-2019).
Работи като кореспондент на в."Звезда" - Кюстендил, и в "Пиринско дело" - Благоевград, в Радио Благоевград, Радио "София", сп. "Съвременен показател". Създател и ръководител на Националния литературен салон "Старинният файтон" (1998). Автор е на поезия и публицистика, както и стихове за деца. Носител на  първа награда от международния конкурс на в. "Земеделско знаме"  за разказа "Вик за помощ" (1989). Носител е на наши (наградата "Георги Братанов", 2002) и чуждестранни награди за литература.

доц. Петър Бояджиев, лекар и политик (1938).
Роботи като лекар в Сандански (1962-1967), във Военномедицинска академия - София, в Националната кардиологична болница. Първи заместник-министър на здравеопазването (12 февруари-21 май 1997), министър на здравеопазването (21 май 1997-21 декември 1999). Директор на Държавна агенция за осигурителен надзор (1999-2001). През 2012 г. е сред съучредителите и става първи председател на Настоятелството на Националната кардиологична болница.

Димитър Калчев, инженер и политик (1945-2008).
Кмет на община Русе (11 ноември 1995-24 юли 2001). Председател на Национално сдружение на общините в Република България (декември 1996-18 февруари 2000). Министър на държавната администрация (24 юли 2001-16 август 2005). Почетен консул на Армения в Русе (7 декември 2007-1 ноември 2008).

Мими Виткова-Петкова, лекар кардиолог и политик (1950).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Министър на здравеопазването (25 януари 1995-12 февруари 1997). От 2003 г. е изпълнителен директор на "Обединен здравноосигурителен фонд Доверие" АД.  От 8 юли 2003 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Асен Владимиров, сценарист, режисьор и продуцент (1954).
Работи в студия "Време", а по-късно създава продуцентска къща "ПроФилм". Като сценарист, продуцент и режисьор има над 50 документални и игрални филмае сред които: "Кипровец" (1987), "Из историята на образованието в България" (1988), "За Иван Хаджийски" (1988), "Деликатес" (1989), "Орфей" (1990), "Фердинанд Български" (1995), "Денивелация" (1995), "Българско време" (1995), "Ернрот" (1995),  "Възстановка" (1995), "Родени с века" (2000), "Диагноза" (2000), "Възстановка" (2001), "Гласове" (2004), "Парк за танцуващи мечки" (2005), "Срещи с Иречек" (2009), "Кеймбридж" (2015),  "Каръци" (2016), "Книжарят" (2017), "Брейкинг нюз" (2019)  и др. Носител на наградата "Златен ритон" (2007) за документалния филм "Положителни емоции", на който той е сценарист и продуцент, на специална награда "Златен ритон" (2017) за документалния филмът "Книжарят" (в съжисьорство с Катрин Бернщайн /Франция/).  Филмът "Книжарят" получава и наградата за най-добър документален филм в категорията за филми, създадени от независими продуценти на Фестивала на историческия документален филм в Риека, Хърватия (2018). 

Валери Първанов, юрист (1954).
Работи в органите на съдебната власт от 1 февруари 1980 г. Заемал е длъжностите заместник-районен прокурор на Районна прокуратура - Плевен, военен прокурор във Военно-окръжните прокуратури в Плевен и София, прокурор и завеждащ отдел в Прокуратурата на въоръжените сили. Изпълнява длъжността градски прокурор на София (19 февруари 2001-20 май 2001). Заместник главен прокурор във Върховна касационна прокуратура (2 август 2006-17 януари 2013). През 2002 г. е сред съучредителите на Национално сдружение на българските прокурори.  Прокурор във Върховна касационна прокуратура (1 януари 1999-20 ноември 2019). Награден с най-високото отличие в системата на Прокуратурата на Република България - грамота и "Кортик на Прокуратурата на Република България", за висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните му задължения (18 ноември 2019).

Христо Бисеров, юрист и политик (1955).
Председател на Консервативна и екологична партия (1 март 1992-1994). Главен секретар  на Съюза на демократичните сили (СДС) (29 декември 1994-26 октомври 2000). Член на Съвета на директорите на "Демокрация" АД (1998-1999). На 27 февруари 2001 г. е изключен от СДС. Председател на "Консервативна партия ЕКИП" (1 април 2001-октомври 2001, когато партията се саморазпуска). От 2005 г. е член на Движението за права и свободи (ДПС). Депутат от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001) и от 40-ото до 41-ото Народно събрание (2005-2013). Заместник-председател на 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-14 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание и негов заместник-председател (21 май-7 ноември 2013). Заместник-председател на Движението за права и свободи (11 януари 2010-16 ноември 2013).

Антоан Николов, юрист и политик (1967).
Член на Съюза на демократичните сили (СДС) (1991-2003), член на Националния изпълнителен съвет на СДС (6 май 2001-12 март 2002). Председател на Съвета на директорите на "ЦУМ" - ЕАД (1991-1994). Председател на Надзорния съвет на "Триадица" - ЕАД (1996-1998). Член на Надзорния съвет на българо-руското смесено дружество "Топенерджи" -АД (16 ноември 1997-1998). От м. февруари 1997 г. е председател на Управителния съвет на фондация "Интелектуални проекти". Председател на Съвета на директорите на "Булгаргаз" ЕАД  (25 февруари 1998-12 септември 2001). Председател на Столичния общински съвет (13 март 1997-7 август 2003). От 2002 г. е преподавател в Нов български университет.
 
Младен Маринов, служител на Министерство на вътрешните работи и политик (1971).
Работи в системата на Министерството на вътрешните работи от 1991 г. Заместник-директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (юни 2013-25 юли 2015), директор на Столичната дирекция на вътрешните работи (25 юли 2014-10 май 2017), главен секретар на МВР (10 май 2017-19 септември 2018). Министър на вътрешните работи (20 септември 2018-24 юли 2020). Депутат от 45-ото до 49-ото Народно събрание (2021-2023).
       
 На този ден са родени и:

Волтер (ист. име Франсоа Мари Аруе), френски писател, философ и историк (1694-1778).
Автор е на "Писма от Англия" (1778), трагедията "Смъртта на Цезар", "Кандид" (1759) и др.
 
Рене Магрит, белгийски художник сюрреалист (1898-1967).

Мария Казарес, френска актриса от испански произход (1922-1996).
Участвала е във филмите „Децата на рая“ (1945), „Макбет“ (1959) и др.         

Александър Гинзбург, руски журналист и правозащитник (1936-2002).
Дисидент от съветската епоха. През 1966 г. публикува "Бяла книга" за процеса срещу дисидентите Даниел и Синявски. Той излежава три присъди - от 1960 г. до 1962 г. в трудов лагер, през 1967 г. е арестуван и осъден на 5 години, а през февруари 1977 г. след 17 месеца разпити властите отново го осъждат на 8 години за антисъветска дейност, но през 1979 г. с още четирима дисиденти са разменени в Ню Йорк за двама съветски граждани, арестувани в САЩ за шпионаж. През 1980 г. се премества в Париж, Франция, където работи като журналист за седмичника на руската емиграция "Руска мисъл". Живее в Париж до смъртта си.

Галина Куклева, руска състезателка по биатлон (1972).
Олимпийска шампионка през 1998 г. в Нагано, Япония. От олимпийски игри печели и един сребърен и един бронзов медал. От световни първенства печели три златни, два сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели един златен и един бронзов медал.

Хесус Навас, испански футболист (1985).
С националния отбор по футбол пчели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. Със "Севиля" (Испания) печели три пъти турнирът Лига Европа (2006, 2007, 2020) и Суперкупата на УЕФА (2006).

Това е денят на смъртта на:

Хенри Пърсел, английски композитор (1659-1695).
Представител на барока.

акад. Васил Стоянов, български учител, книжовник и възрожденски деец (1839-1910).
Един от учредителите на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1869). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1881). Член на Държавния съвет (1882). Директор на Народната библиотека в София (1884-1894). Подпредседател на Българското книжовно дружество (1884-1898).

Херман Зудерман
, немски писател и драматург (1857-1928).
Един от представителите на натурализма в немската литература.

Димо Бойчев (Димо Бойчев Пенев), български хоров диригент и музикален педагог (1878-1966).
Основател на детски хор в Пловдив (1902), на първата българска Детска музикална китка в Пловдив (1905) и на Софийската детска музикална китка. Един от инициаторите за основаването на Съюза на детските музикални китки и негов председател (1912-1923). Като учител в българското училище в Цариград основава и ръководи хорове и детската китка "Македонка" (1923-1935). Съставя редица сборници с песни и учебници, сред които "Пеенето в първоначалните училища и народните прогимназии" (1922), "Сто и петдесет песни за първо и второ отделение" (1937), "България в песни" (1939), "Детска китка" (1947), "Песни за гората" (1952) и др.

сър Венката Раман (ист. име Чандрасекхара Венката Раман), индийски физик (1888-1970).
Носител на Нобелова награда за физика за 1930 г. за неговата работа върху разсейването на светлината и откриването на ефекта, наречен на негово име - ефект на Раман.

Гунар Гунарсон, исландски писател (1889-1975).
Автор е на белетристични произведения, лирика и драми.

Христо Гюлеметов, български юрист (1899-1924).
Деец на Българската комунистическа партия. Участва активно в подготовката на Септемврийското антифашистко въстание (1923). Умира при въоръжен сблъсък с полицията.

Иван Аржентински (ист. име Иван Иванов Василев), български писател и драматург (1910-1989).
През 1930 г. заминава за Южна Америка и става член на Аржентинската комунистическа партия (1930-1934). През 1934 г. се завръща в България. В Отечествената война на България (1944-1945) е помощник-командир на полк. Автор е на романи, повести, драми, сатирични повести и пътеписи. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1970), на орден "Георги Димитров" (1980, 1985).

Юлия Друнина, съветска поетеса (1924-1991).
Участвала като доброволец по време на Втората световна война (1939-1945). Самоубива се на 21 ноември 1991 г. Носител на почетен "Оскар" за цялостен принос към киното (2006). 

Абдус Салам, пакистански физик (1926-1996).
Носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. заедно с американските физици Шелдън Глашоу и Стивън Уайнбърг за техния принос към теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие между елементарните частици, включително и за предсказването на слабия неутрален ток.

Сотир Майноловски, български актьор (1930-2007).
Бил е актьор в Драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Театър 199 "Валентин Стойчев" и в Нов драматичен театър "Сълза и смях". Директор на Пазарджишкия драматичен театър (юни 1993-1996) и на Младежкия театър в София (септември 1996-декември 1997). Съосновател на фондация "Авансцена" (1994). Бил е вицепрезидент на фондация "Авансцена", вицепрезидент на българския център към Международния институт за театър на средиземноморските страни, артистичен директор на Международния театрален фестивал "Сцена на кръстопът". Участвал е в над 30 филма: "Цар и генерал" (1966), "Мъже в командировка" (1969), "Вик за помощ" (1986), "Понеделник сутрин" (1988), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. Заслужил артист (1986). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоен с почетна грамота за принос в развитието на българската култура от община Каварна (27 март 2008, посмъртно).

Морис Аладжем, български композитор и аранжор (1932-2004).
Главен художествен ръководител на естрадата при Главно управление на строителни войски (1974-1976). Главен художествен ръководител на дирекция "Българска естрада" към Държавно обединение "Музика" (1980-1985). Музикален директор на "Балкантон" (1989-1991). Един от създателите на оркестър  "Балкантон". Автор е на над 1000 аранжимента и над 300 популярни песни. Носител е на 8 награди през различни години от радиоконкурса "Пролет" на Българското национално радио, на сребърен трофей от фестивала в Касълбар, Ирландия (1973), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1984 г. (април 1985), на награда за цялостно творчество на "Златния Орфей" (1995) и др.

проф. Васил Димитров (Васил Димитров Георгиев), български актьор, режисьор и театрален педагог (1934-2019).
Играл е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1958-1961), в Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1961-1966) и от 1966 г. в Нов драматичен театър "Сълза и смях" и в Театър "199". Участвал е в редица театрални и телевизионни спектакли, филми и сериали като "Сами сред вълци", "Нощем с белите коне", "Изпити по никое време", "Резерват", "Чуй петела", "Най-добрият човек, когото познавам" и др. От 2001 г. до смъртта си е преподавател в департамент "Театър" на Нов български университет. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1980) и на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984). Носител на награда "Аскеер" за поддържаща мъжка роля в постановката "Три сестри" (1999). Удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към Нов български университет и специални заслуги в направление "Психологически театър" в програмите на департамент "Театър" (20 ноември 2000). Носител на награда "Златен век" с огърлие на Министерство на културата за изключителния му принос в киното и театъра (20 май 2014).
/АЯ, МГ/



 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:59 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация