site.btaИзвършена е реставрация на мозаечното пано пред южния вход на музей „Етър“

Извършена е реставрация на мозаечното пано пред южния вход на Регионален етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“, Габрово, изработено от Ангел Ангелов и Иван Донков. Това съобщиха от културната институция.

„На 26 март 1974 г. Държавната комисия за декоративно монументални изкуства при Комитета по изкуство и култура (КИК) и Съюза на българските художници (СБХ), с председател акад. Дечко Узунов, одобрява идейния проект на Ангел Ангелов за декоративната каменна мозайка пред входа на Етнографския парк музей – с. Етър, Габровско, с размери 9 на 5 метра. Изпълнител е художникът Иван Донков, син на първия директор на музея Лазар Донков. Сякаш с тази творба синът иска да покаже делото на живота на своя баща.“, посочва Главният уредник на музей „Етър“ д-р Ирина Димитрова.

„Сключеният договор за изработване на паното е на стойност 13 500 лв. Две хубави млади жени, две нагиздени с тежки сокаи балканджийки, посрещат всеки, който иска да се слее с духа на музей „Етър“. Може би неслучайно стоят те като стожери близо половин век пред портите на това магично място. Двете невести от паното пред портата на „Етър“ привличат с красотата на пъстрите си премени. С протегнатите си ръце, в които държат хляб и дом, сякаш казват на посетителите „Добри дошли!“, посочи още д-р Ирина Димитрова.

Майсторското изпълнение на художника е завършено през 1975 г. Само за едно лято, заедно с проектанта Ангел Ангелов, нареждат над 120 хиляди цветни камъчета върху 54 квадратни метра площ, върху предварително оформена по очертанията на проекта циментова основа. Работят по 1-1,5 квадратни метра на ден, успяват да „събудят“ душата на камъка и да вплетат в единна хармония петте нюанса на сивата скала с четирите оттенъка на зеления камък. „Мъчните камъчета“ се оказват сините – за очите на невестите. Желанието да им бъде вдъхнат живот е водещо в работата на Иван Донков и Ангел Ангелов. За да се сдобият с различно обагрени скални късове, те извървяват дълъг път през Стара планина и Родопите.“, допълват от музея.